Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Niphargus bureschi,Trichoniscus bononiensis,Serboinlus spelaeophilus,Rhinolophus hipposideros
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Змийската пропаст –
с. Праужда *Община Белоградчик –
Област Видинска –
Местност: Чемеричница –
Салашки карстов район № 202 –
Старопланинска област –
Рег.№ 203 *Код № 202002 *НМВ 650м.
Обща дължина 19м *Денивелация -59м.
История на откриването:
Изследвана и картирана 1968г. от Петър Трантеев – СПК „Академик“ гр. София, Здравко Илиев и Юри Велинов от ПК „Еделвайс“ гр. София. Прекартирана 1976г. от Ал. Леонидов – ПК „Бел прилеп“гр. Белоградчик.
Местонахождение:
Разположена е в землището на с. Стакевци, община Белоградчик, на около 200м. над местността „Чемеричница“в млада дъбова гора, на южния склон на връх Ведерник. Отстои североизточно от пещерата „Врелото”. До пещерата се достига по силно обрасла и трудно проследима пътека, вървяща около 2, 5км на север по дъното на дере, започващо от разрушените овчарници. До овчарниците се стига по добре оформен път, отклоняващ се вдясно от пътя за старата застава в посока северозапад. След като се отминат овчарниците, на около 1 км вляво (западно) се извисява високият скален венец „Виола”, които е със специфична куполообразна форма. Около 500 м след него, също вляво от пътеката (западно) се открояват високи скални венци, в чиито основи има оформени сипеи. В средата на тези венци, над най-големия сипей е пещерата Ремина дупка. След още около 1км вляво (на запад) се оформя висок скален венец, които бележи края на дерето. До Змийската пропаст на около 150 метра cе намира пещера с рег.№ 68 „Юбилйна 74“. Пропастната пещера е позната на група иманяри от с. Праужда, които след несполучлив опит да се спуснат до дъното на пропастта нреди 15-20 години, зариват входа с камъни и над тях поставят плоча 1, 3 кв. м. Пещерата няма местно име, кръстена е „Змийската пропаст“, понеже на няколко метра от входа навътре, при изследването и, имаше два смока и една пепелянка.
Описание на пещерата:
Диаклазна пропаст, влажна, неразклонена. В първата си част – низходяща, на около 14м. до пропастта, галерията има денивелация -10м. Следва кладенец с дълбочина 38м., малка площадка и нов 11 метров кладенец /Представлява най-големият абсолютен отвес (с формата на елипса 5-10м) в камбана за областта -49м./. На площадката и на дъното капеща вода, като при слаб дъжд, която се губи в пукнатини /странични/на дъното. Интензивни води /течаща вода/, както и пониращи няма. Бедна откъм страна на пещерни образувания – в галерията до пропастта вляво има повлеци, образуващи „огърлици“ и драперии, в пропастта – фасетки, а северната страна на пропастта и дъното – дендрити от т. нар.“пуканки“, на цвят бледо кафяви до наситено кафяви. Наслаги – в началото на галерията лек сипей, навътре и на дъното на пропастта – глина тъмно кафява. Пещерата е образувана от една пукнатина в склона, наклонена на югозапад, която е разширена и прераства в 49 метрова пропаст. Образувана е в т. н. гламски варовик, който представлява мраморизиран вид на същинският варовик и има сив цвят. Скалата в пещерата е съставена от тънки до средни слоести плаcтове. Пещерата е развита в Салашката синклинала и е образувана в триаски и предимно юрски варовици. Забелязани няколко прилепа в края на галерията пред пропастта.
Не е екипирана за ТЕВ. Необходим е инвентар за 50 метрова камбана.
Описание на достъпа
Змийската пропаст –
с. Праужда *Община Белоградчик –
Област Видинска –
Местност: Чемеричница –
Салашки карстов район № 202 –
Старопланинска област –
Рег.№ 203 *Код № 202002 *НМВ 650м.
Обща дължина 19м *Денивелация -59м.
История на откриването:
Изследвана и картирана 1968г. от Петър Трантеев – СПК „Академик“ гр. София, Здравко Илиев и Юри Велинов от ПК „Еделвайс“ гр. София. Прекартирана 1976г. от Ал. Леонидов – ПК „Бел прилеп“гр. Белоградчик.
Местонахождение:
Разположена е в землището на с. Стакевци, община Белоградчик, на около 200м. над местността „Чемеричница“в млада дъбова гора, на южния склон на връх Ведерник. Отстои североизточно от пещерата „Врелото”. До пещерата се достига по силно обрасла и трудно проследима пътека, вървяща около 2, 5км на север по дъното на дере, започващо от разрушените овчарници. До овчарниците се стига по добре оформен път, отклоняващ се вдясно от пътя за старата застава в посока северозапад. След като се отминат овчарниците, на около 1 км вляво (западно) се извисява високият скален венец „Виола”, които е със специфична куполообразна форма. Около 500 м след него, също вляво от пътеката (западно) се открояват високи скални венци, в чиито основи има оформени сипеи. В средата на тези венци, над най-големия сипей е пещерата Ремина дупка. След още около 1км вляво (на запад) се оформя висок скален венец, които бележи края на дерето. До Змийската пропаст на около 150 метра cе намира пещера с рег.№ 68 „Юбилйна 74“. Пропастната пещера е позната на група иманяри от с. Праужда, които след несполучлив опит да се спуснат до дъното на пропастта нреди 15-20 години, зариват входа с камъни и над тях поставят плоча 1, 3 кв. м. Пещерата няма местно име, кръстена е „Змийската пропаст“, понеже на няколко метра от входа навътре, при изследването и, имаше два смока и една пепелянка.
Описание на пещерата:
Диаклазна пропаст, влажна, неразклонена. В първата си част – низходяща, на около 14м. до пропастта, галерията има денивелация -10м. Следва кладенец с дълбочина 38м., малка площадка и нов 11 метров кладенец /Представлява най-големият абсолютен отвес (с формата на елипса 5-10м) в камбана за областта -49м./. На площадката и на дъното капеща вода, като при слаб дъжд, която се губи в пукнатини /странични/на дъното. Интензивни води /течаща вода/, както и пониращи няма. Бедна откъм страна на пещерни образувания – в галерията до пропастта вляво има повлеци, образуващи „огърлици“ и драперии, в пропастта – фасетки, а северната страна на пропастта и дъното – дендрити от т. нар.“пуканки“, на цвят бледо кафяви до наситено кафяви. Наслаги – в началото на галерията лек сипей, навътре и на дъното на пропастта – глина тъмно кафява. Пещерата е образувана от една пукнатина в склона, наклонена на югозапад, която е разширена и прераства в 49 метрова пропаст. Образувана е в т. н. гламски варовик, който представлява мраморизиран вид на същинският варовик и има сив цвят. Скалата в пещерата е съставена от тънки до средни слоести плаcтове. Пещерата е развита в Салашката синклинала и е образувана в триаски и предимно юрски варовици. Забелязани няколко прилепа в края на галерията пред пропастта.
Не е екипирана за ТЕВ. Необходим е инвентар за 50 метрова камбана.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.Вътрешен отвес -50 м