Райчова дупка

  • Други имена
  • Дължина
    3333 m.
  • Дълбочина
    377 m.
  • Положителна денивелация
    10 m.
  • Надморска височина
    1400 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: да
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Обитава се от единични екземпляри прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Райчова дупка –

    с. Черни Осъм *Община Троян *Ловешка област –

    Махала Нешковци –

    Местност: Стенето (Малък Чаушов дол)-

    Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –

    Старопланинска област –

    G P S – E 24, 405699 N 42, 460149 – WGS84

    Рег.№ 83 *Код № 210001 * НМВ 1419м

    Обща дължина 3333м *Денивелация -377м.

    История на откриването:

    Открита 1970г от троянци и проучена до -170м. Името е дадено от откривателите на името на един от участниците. Райчин поради пълнота не може да премине през входното стеснение. Времето било топло и той прави бараж на потока, който минава през Малък Чаушов дол и повдига нивото на реката, която по пукнатини влиза в пещерата. Тези, които са вътре, виждат че водата увеличава своя дебит и веднага си мислят най-лошото -навън е зaвалял проливен дъжд и тръгват обратно. Когато излизат, виждат Райчин да се пече на слънцето и дават името „Райчова дупка“. През лятото на 1971г В. Балевски и А. Боров откриват пътя през блокажа. Първото проникване до дъното(-352м), направено на 09/09/1971г е дело на троянците Васил Марков Васил Балевски, Трифон Саръмов, Пенчо Станчев и Кино Райковски. След тях много години различни клубове по време на РПЕ и МПЕ са откривали и картирали нови галерии. Най-значими открития са на русенците Камен Димчев Сашо Попов, Ангел Пенчев и Сашо Гунешки, като общия сбор на картираните галерии достига 3, 333м, а дълбочината -377м. През 1989г В. Балевски, Тр. Даалиев и Т. Коева съпровождат до дъното гостуваща китайска група, състояща се предимно от директори и професори, начело с проф. Сун Лин Хуа. Попада в буферната зона на резерват“Стенето” и границите на Народен парк “Централен Балкан”.

    Картирали: Васил Марков, Васил Балевски, Трифон Саръмов, Пенчо Станчев,

    Кино Райковски от ПК“Стенето“гр. Троян *Година 1982 *Мащаб 1: 500

    Прекартирали: Камен Димчев, Ж. Йорданов – ПК“Приста“ гр. Русе 1982г.

    Местонахождение:

    Намира се в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, при с. Черни Осъм, на 8-9 км югозападно от мах. Нешковци, на левия бряг в горното течение на Малък Чаушов дол, на 200м. над пояса на гората в мястото, където той се пресича от горния скален венец. Пътят, който върви по левия бряг на река Черни Осъм, стига до водохващането на карстовия извор „Куманица“. Оттам до местността „Радия трап“ се върви по горска пътека, лявото разклонение през Хайдушкото игрило води за хижа „Дерменка“, а дясното върви стръмно нагоре до Чаушов дол. По него се върви по лек наклон, докато се стигне мястото, където се събират Малък и Голям Чаушов дол. Тръгва се по Малък Чаушов дол и след 300-400м се стига до отвора на пропастта „Малката яма“ Оттам се продължава нагоре и в началото на дола, след като се премине пояса на гората, се достига до отвора на пропастта. Оформена по контакта между варовиците и мергелите. Цялата система е развита в посока север-юг, с постоянен ъгъл на снижение около 30 градуса и е разположена в северното бедро на Черниосъмската антиклинала. Пещерата е създадена от вертикална циркулация на подземни води, улеснена от тектонската структура, интензивните неотектонски движения и свързаното с тях дълбоко ерозионно разчленение на релефа.

    Описание на пещерата:

    Във входната част има силно въздушно течение, което спомага през зимата да се образува лед, задържащ се до м. април. Най-големият отвес в пещерата е в началото -8м и се слиза на камина, а останалата част на пещерата е низходяща, наклонена под ъгъл 30 градуса галерия, лесна за проникване до самия ѝ край. Многобройни образувания, синтрови езера, вкаменени водопади, завеси и др. Пещерата завършва с кален сифон. Дължината на главната галерия е 920м. В началото има 15-20м тясна галерия, следва 8м камина, в основата на която се появява първата вода, дренираща потока на Малък Чаушов дол. Дебита на тази вода е не повече от 2-3 л/сек. Дъното на този поток, наподобяващ миниатюрен каньон, достига до -100м денивелация. От -100м до -180м е зоната на срутищата и големите зали, в които липсват вторични образувания. От стотния метър на около 2м от пода се намират отворите на галериите на вторите етажи, в които има хубави сталактити и сталагмити. На -180м се намира блокажа, след който се достига до „мерцедеса“ на кота -198м. След него галерията е коренно различна, с размери неколкократно по-големи и с по-голям наклон. От лявата възходяща галерия идва подземен поток с дебит 15-16л/сек, дължината на тази галерия е над 200м и в нейния край може да се търси продължение. Дясната низходяща галерия е основната която достига до дъното с една поредица от неголеми блокажи. В началото се срещат синтрови езера и каскади много красиви и внушителни, стените са изпълнени с вкаменени водопади и завеси, не липсват сталагмити, сталактити и други видове вторични образувания. Това е най-красивата част. Обема на пещерата се запазва до дъното, чийто край е кален сифон. В последните 150м на основната галерия тавана, стените и пода са дебело облепени с глина, което говори за стеснение по пътя на водата. По основната галерия протича подземен поток, започващ непосредствено след входните галерии, събиращ се на мерцедеса с вътрешната река и достигащ почти до дъното. Температурата на водата е 7, 5°С, *ВТОРО ОПИСАНИЕ: Техническото описание се ограничава с екипиране на 8-метровия отвес в началото. Може да се мине и без, като се мине на камина в ляво и после на камина надолу, все пак е хлъзгаво и е нужен опит или парапет. Долу отдясно идва вода – Река1. За картировка сме използвали написаните с блажна боя точки. Малко преди Първо срутище се отива на горния етаж, от който идва Река 2. Горе има две разклонения и масивни дендрити. От въпросното срутище в ляво се стига до Река 4 втора част, по която нагоре се стига до Дъждовната зала – резервен път за тези, които не могат да решат обемния пъзел на Второто срутище. Този резервен път сме нарекли „Кръговете на дон Хуан“. След като се преминат трите срутища, се достига Втори Мерцедес. Малко преди него отдясно идва Река 3, за коато не можахме да решим как да постъпим – да прокопаем под скалния мост в началото и се намокрим във водата (7 грС) или да счупим горната му част. На Втори Мерцедес (~200м) от дясно идва Река 5. Нагоре по течението отляво идва Река 4 – първа част. Нагоре по течението се стига до Дъждовната зала. Малко преди нея отляво е Малка Дъждовна зала. След прага в горния край на залата в ляво надолу е пътя за Първо срутище, а в дясно е „Лопе де Вега“. Там имаме няколко въпроса и възможност да се качим на върха на водопада. От втори Мерцедес надолу следва праг, веднага след него в ляво се отива до Река 6, твърде дълго разклонение, засега сме стигнали нагоре до – 32 м, така че има възможност да излезем над входа, след като обявените +10 м за пещерата се оказаха грешка на пресмятането данните на алтиметъра през 1970 г. В най-горната част има много трудно проходима цепка под прав ъгъл, която може да се избегне с прокопаване на тапата вляво от вертикалната част от тесняка /вече съм започнал/. Нагоре има преливник за копане, който сигурно е път в друга система. Трябва да е отдясно. Пак надолу по реката, когато изчезне, вместо да се слезе прага, горе в дясно има широко продължение с перспективен кладенец. На самия край комина не е качван, сигурно е 15-16 м и там трябва да е продължението на тази ос. Най-добре е мачта и сигурно някой и друг спит, въже или стълба. Надолу е непроходимо. Малко преди края има горен етаж, но сигурно има доста за копане. ТРЕТО ОПИСАНИЕ: „Най-дълбокият карстов обект у нас фактически е силно наклонена, . водеща на север галерия с няколко разклонения. Единственият отвес в Райчова дупка е близо до входа и представлява праг с височина 8м. Въпреки че може да се слезне и на камина, по-добре е спускането по него да стане със стълба и основно въже за осигуряване. От тук нататък галерията започва да криволичи, минавайки на няколко пъти под протичащия в дола поток, като постепенно набира дълбочина. Наклонът на галерията почти по цялото ѝ лротежение е 30°. Напречното сечение на основната галерия непрекъснато се променя и принуждава прониква-чите твърде често да пълзят. На 25-ия метър след входа от дясно в Райчова дупка се появява лоток. В него се вливат още две ручейтета и до края на пещерата в сухите летни месеци тече поток с дебит 35-20л/сек. Основната галерия е бедна на образувания. Само на отделни места могат да се видят синтрови кори и цевични сталактити. На 100м дълбочина в лявата част на галерията на около 2м над пода се намират две трудно забележими отверстия, водещи на втория етаж я а пещерата. Началото на горния етаж е сравнително голяма зала. От нея в южна посока, т. е. обратно към входа, тръгва възходяща галерия, разклоняваща се след 75м. Дясната галерийка завършва на височина на входа, а лявата се изкачва 10м по-високо. Вторият етаж е по-богат на образувания – наред със сталактитите и сталагмитите . по стените и дори по тавана се виждат много коралити. Тоза е най-красивото място в Райчовата дупка. От 100 до 192м дълбочина движението се извършва през почти непрекъснати блокажи, завършващи при Мврцедеса (тройно разклонение). В този участък галерията достига ширина 10м. От Мерцедеса започва галерия, водеща обратно към повърхността (с посока югозапад) с дължина около 200м и зала на края. От Мерцедеса основната галерия продължава надолу с редуващи се блокажи, стеснения и малки прагове, като наклонът ѝ се увеличава до 35°. Краят на Райчова дупка е стеснение (тесняк), което засега не може да се премине, въпреки опитите за разкопаването му.“ (Панайот Нейковски)

    Отвесът може и на камина, но беше хлъзгаво и ронливо. Използвах 20м въже

    с подвеждащ парапет и закрепвания /четири, пет/, чрез стоманени примки през дупки в скалите. Блокажа се преминава по пътя на реката, така че там се ляга във водата. Пусни си въженце да си маркираш трасето.

    /Камен Димчев

    Първо, засега пещерата няма метри в плюс. През 1970 г. с прецизен алтиметър измерихме първо Малката яма и в двете продължения – 202 м. Тогава в Райчова дупка се стигаше до третото срутище – 180 м дени- велацията в плюс се получи от горния етаж. Носих алтиметъра, но не съм смятал разликата в атмосферното налягане, явно там е грешката. Когато направихме картата на пещерата, разбира се има още много да се картира, горния етаж излезе доста по-надолу от тогавашните данни. Си- гурен съм, че има по-високи точки от тези въпросни + 10 м, но не сме ги картирали. За тези, които се интересуват, най-голямото ново продълже- ние е т. нар. Шеста река, която сме картирали почти до нивото на входа. Та там има преливник към друга система, само трябва да се доизкопае. Котато отидем следващия път… Изобщо не сме картирали река Три. Също и лявата част на Лопе де Вега, горната част на река Четири, която ве- роятно ще ни заведе на тавана на Дъждовната зала. На старото дъно не сме качвали комина, там трябват или спитове, или сериозна мачта, нашата засега е в Русе, с. Емен.

    Описание на достъпа

    Райчова дупка –

    с. Черни Осъм *Община Троян *Ловешка област –

    Махала Нешковци –

    Местност: Стенето (Малък Чаушов дол)-

    Горновитско-Черноосъмски карстов район № 210 –

    Старопланинска област –

    G P S – E 24, 405699 N 42, 460149 – WGS84

    Рег.№ 83 *Код № 210001 * НМВ 1419м

    Обща дължина 3333м *Денивелация -377м.

    История на откриването:

    Открита 1970г от троянци и проучена до -170м. Името е дадено от откривателите на името на един от участниците. Райчин поради пълнота не може да премине през входното стеснение. Времето било топло и той прави бараж на потока, който минава през Малък Чаушов дол и повдига нивото на реката, която по пукнатини влиза в пещерата. Тези, които са вътре, виждат че водата увеличава своя дебит и веднага си мислят най-лошото -навън е зaвалял проливен дъжд и тръгват обратно. Когато излизат, виждат Райчин да се пече на слънцето и дават името „Райчова дупка“. През лятото на 1971г В. Балевски и А. Боров откриват пътя през блокажа. Първото проникване до дъното(-352м), направено на 09/09/1971г е дело на троянците Васил Марков Васил Балевски, Трифон Саръмов, Пенчо Станчев и Кино Райковски. След тях много години различни клубове по време на РПЕ и МПЕ са откривали и картирали нови галерии. Най-значими открития са на русенците Камен Димчев Сашо Попов, Ангел Пенчев и Сашо Гунешки, като общия сбор на картираните галерии достига 3, 333м, а дълбочината -377м. През 1989г В. Балевски, Тр. Даалиев и Т. Коева съпровождат до дъното гостуваща китайска група, състояща се предимно от директори и професори, начело с проф. Сун Лин Хуа. Попада в буферната зона на резерват“Стенето” и границите на Народен парк “Централен Балкан”.

    Картирали: Васил Марков, Васил Балевски, Трифон Саръмов, Пенчо Станчев,

    Кино Райковски от ПК“Стенето“гр. Троян *Година 1982 *Мащаб 1: 500

    Прекартирали: Камен Димчев, Ж. Йорданов – ПК“Приста“ гр. Русе 1982г.

    Местонахождение:

    Намира се в източния дял на Троянски Балкан в резерват Стенето, при с. Черни Осъм, на 8-9 км югозападно от мах. Нешковци, на левия бряг в горното течение на Малък Чаушов дол, на 200м. над пояса на гората в мястото, където той се пресича от горния скален венец. Пътят, който върви по левия бряг на река Черни Осъм, стига до водохващането на карстовия извор „Куманица“. Оттам до местността „Радия трап“ се върви по горска пътека, лявото разклонение през Хайдушкото игрило води за хижа „Дерменка“, а дясното върви стръмно нагоре до Чаушов дол. По него се върви по лек наклон, докато се стигне мястото, където се събират Малък и Голям Чаушов дол. Тръгва се по Малък Чаушов дол и след 300-400м се стига до отвора на пропастта „Малката яма“ Оттам се продължава нагоре и в началото на дола, след като се премине пояса на гората, се достига до отвора на пропастта. Оформена по контакта между варовиците и мергелите. Цялата система е развита в посока север-юг, с постоянен ъгъл на снижение около 30 градуса и е разположена в северното бедро на Черниосъмската антиклинала. Пещерата е създадена от вертикална циркулация на подземни води, улеснена от тектонската структура, интензивните неотектонски движения и свързаното с тях дълбоко ерозионно разчленение на релефа.

    Описание на пещерата:

    Във входната част има силно въздушно течение, което спомага през зимата да се образува лед, задържащ се до м. април. Най-големият отвес в пещерата е в началото -8м и се слиза на камина, а останалата част на пещерата е низходяща, наклонена под ъгъл 30 градуса галерия, лесна за проникване до самия ѝ край. Многобройни образувания, синтрови езера, вкаменени водопади, завеси и др. Пещерата завършва с кален сифон. Дължината на главната галерия е 920м. В началото има 15-20м тясна галерия, следва 8м камина, в основата на която се появява първата вода, дренираща потока на Малък Чаушов дол. Дебита на тази вода е не повече от 2-3 л/сек. Дъното на този поток, наподобяващ миниатюрен каньон, достига до -100м денивелация. От -100м до -180м е зоната на срутищата и големите зали, в които липсват вторични образувания. От стотния метър на около 2м от пода се намират отворите на галериите на вторите етажи, в които има хубави сталактити и сталагмити. На -180м се намира блокажа, след който се достига до „мерцедеса“ на кота -198м. След него галерията е коренно различна, с размери неколкократно по-големи и с по-голям наклон. От лявата възходяща галерия идва подземен поток с дебит 15-16л/сек, дължината на тази галерия е над 200м и в нейния край може да се търси продължение. Дясната низходяща галерия е основната която достига до дъното с една поредица от неголеми блокажи. В началото се срещат синтрови езера и каскади много красиви и внушителни, стените са изпълнени с вкаменени водопади и завеси, не липсват сталагмити, сталактити и други видове вторични образувания. Това е най-красивата част. Обема на пещерата се запазва до дъното, чийто край е кален сифон. В последните 150м на основната галерия тавана, стените и пода са дебело облепени с глина, което говори за стеснение по пътя на водата. По основната галерия протича подземен поток, започващ непосредствено след входните галерии, събиращ се на мерцедеса с вътрешната река и достигащ почти до дъното. Температурата на водата е 7, 5°С, *ВТОРО ОПИСАНИЕ: Техническото описание се ограничава с екипиране на 8-метровия отвес в началото. Може да се мине и без, като се мине на камина в ляво и после на камина надолу, все пак е хлъзгаво и е нужен опит или парапет. Долу отдясно идва вода – Река1. За картировка сме използвали написаните с блажна боя точки. Малко преди Първо срутище се отива на горния етаж, от който идва Река 2. Горе има две разклонения и масивни дендрити. От въпросното срутище в ляво се стига до Река 4 втора част, по която нагоре се стига до Дъждовната зала – резервен път за тези, които не могат да решат обемния пъзел на Второто срутище. Този резервен път сме нарекли „Кръговете на дон Хуан“. След като се преминат трите срутища, се достига Втори Мерцедес. Малко преди него отдясно идва Река 3, за коато не можахме да решим как да постъпим – да прокопаем под скалния мост в началото и се намокрим във водата (7 грС) или да счупим горната му част. На Втори Мерцедес (~200м) от дясно идва Река 5. Нагоре по течението отляво идва Река 4 – първа част. Нагоре по течението се стига до Дъждовната зала. Малко преди нея отляво е Малка Дъждовна зала. След прага в горния край на залата в ляво надолу е пътя за Първо срутище, а в дясно е „Лопе де Вега“. Там имаме няколко въпроса и възможност да се качим на върха на водопада. От втори Мерцедес надолу следва праг, веднага след него в ляво се отива до Река 6, твърде дълго разклонение, засега сме стигнали нагоре до – 32 м, така че има възможност да излезем над входа, след като обявените +10 м за пещерата се оказаха грешка на пресмятането данните на алтиметъра през 1970 г. В най-горната част има много трудно проходима цепка под прав ъгъл, която може да се избегне с прокопаване на тапата вляво от вертикалната част от тесняка /вече съм започнал/. Нагоре има преливник за копане, който сигурно е път в друга система. Трябва да е отдясно. Пак надолу по реката, когато изчезне, вместо да се слезе прага, горе в дясно има широко продължение с перспективен кладенец. На самия край комина не е качван, сигурно е 15-16 м и там трябва да е продължението на тази ос. Най-добре е мачта и сигурно някой и друг спит, въже или стълба. Надолу е непроходимо. Малко преди края има горен етаж, но сигурно има доста за копане. ТРЕТО ОПИСАНИЕ: „Най-дълбокият карстов обект у нас фактически е силно наклонена, . водеща на север галерия с няколко разклонения. Единственият отвес в Райчова дупка е близо до входа и представлява праг с височина 8м. Въпреки че може да се слезне и на камина, по-добре е спускането по него да стане със стълба и основно въже за осигуряване. От тук нататък галерията започва да криволичи, минавайки на няколко пъти под протичащия в дола поток, като постепенно набира дълбочина. Наклонът на галерията почти по цялото ѝ лротежение е 30°. Напречното сечение на основната галерия непрекъснато се променя и принуждава прониква-чите твърде често да пълзят. На 25-ия метър след входа от дясно в Райчова дупка се появява лоток. В него се вливат още две ручейтета и до края на пещерата в сухите летни месеци тече поток с дебит 35-20л/сек. Основната галерия е бедна на образувания. Само на отделни места могат да се видят синтрови кори и цевични сталактити. На 100м дълбочина в лявата част на галерията на около 2м над пода се намират две трудно забележими отверстия, водещи на втория етаж я а пещерата. Началото на горния етаж е сравнително голяма зала. От нея в южна посока, т. е. обратно към входа, тръгва възходяща галерия, разклоняваща се след 75м. Дясната галерийка завършва на височина на входа, а лявата се изкачва 10м по-високо. Вторият етаж е по-богат на образувания – наред със сталактитите и сталагмитите . по стените и дори по тавана се виждат много коралити. Тоза е най-красивото място в Райчовата дупка. От 100 до 192м дълбочина движението се извършва през почти непрекъснати блокажи, завършващи при Мврцедеса (тройно разклонение). В този участък галерията достига ширина 10м. От Мерцедеса започва галерия, водеща обратно към повърхността (с посока югозапад) с дължина около 200м и зала на края. От Мерцедеса основната галерия продължава надолу с редуващи се блокажи, стеснения и малки прагове, като наклонът ѝ се увеличава до 35°. Краят на Райчова дупка е стеснение (тесняк), което засега не може да се премине, въпреки опитите за разкопаването му.“ (Панайот Нейковски)

    Отвесът може и на камина, но беше хлъзгаво и ронливо. Използвах 20м въже

    с подвеждащ парапет и закрепвания /четири, пет/, чрез стоманени примки през дупки в скалите. Блокажа се преминава по пътя на реката, така че там се ляга във водата. Пусни си въженце да си маркираш трасето.

    /Камен Димчев

    Първо, засега пещерата няма метри в плюс. През 1970 г. с прецизен алтиметър измерихме първо Малката яма и в двете продължения – 202 м. Тогава в Райчова дупка се стигаше до третото срутище – 180 м дени- велацията в плюс се получи от горния етаж. Носих алтиметъра, но не съм смятал разликата в атмосферното налягане, явно там е грешката. Когато направихме картата на пещерата, разбира се има още много да се картира, горния етаж излезе доста по-надолу от тогавашните данни. Си- гурен съм, че има по-високи точки от тези въпросни + 10 м, но не сме ги картирали. За тези, които се интересуват, най-голямото ново продълже- ние е т. нар. Шеста река, която сме картирали почти до нивото на входа. Та там има преливник към друга система, само трябва да се доизкопае. Котато отидем следващия път… Изобщо не сме картирали река Три. Също и лявата част на Лопе де Вега, горната част на река Четири, която ве- роятно ще ни заведе на тавана на Дъждовната зала. На старото дъно не сме качвали комина, там трябват или спитове, или сериозна мачта, нашата засега е в Русе, с. Емен.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: не
    Стълба: да
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 1
    Специфични особености: Низходяща, двуетажна, разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
    Васил Марков, Васил Балевски, Трифон Саръмов, Пенчо Станчев, Кино Райковски 1982; Камен Димчев, Ж. Йорданов 1982 ПК „Стенето“ Троян, ПК "Приста" Русе
  • Дата
    1982