Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Екипирана е за ТЕВ
Техническо описание
Малката яма –
с. Черни Осъм *Община Троян *Ловешка област –
Махала Нешковци –
Местност: Стенето (Малък Чаушов дол)-
Горновитско-Черноосъмски район № 210-
Старопланинска област –
Рег.№ 84 *Код № 210002 *НМВ 1386м..
Обща дължина 1101м- *Денивелация -232м.-
Екипиране за ТЕВ:
Петнадесет метровия отвес е оборудван за преминаване на едно въже. На 3м от ръба на пропастта в дясно на височина 2-2. 5м има скална халка, на която става връзването на парапета. Следващото връзване е на скална халка, намираща се на нивото на гърдите при ръба на пропастта. Използва се стоманена примка, като това връзване служи и за основно. На 20-30см от халката има забит ролплъгов клин „Спит“, чрез който се избягва триенето на въжето. За по-удобно тръгване е необходимо прониквача да се изнесе на камина над пропастта и тогава да закачи десандьора си. Не се знае дали това избягване на триенето е най-удачното, тъй като чрез него при много вода е почти сигурно, че не може да се избегне измокрянето. А в долната част на отвеса ще е необходимо още едно прехвърляне. От дъното на отвеса по нататък се преминава в ляво над срутище с много големи блокове (до 10м3). От срутището се влиза в камини изцяло обляни с вода идваща от горе. Те са удобни и добре измити от водата, което ги прави лесно преодолими. Следват още няколко камини, също обляни с вода и 10м хоризонтална галерия, от която попадаме на големия 36м кладенец с водопад. Екипиран е от две места за влизане. Едната система за спускане е изцяло в дясно, на около 10м напред, чрез хоризонтален, труден за преминаване парапет. Този отвес също е оборудван за едно въже. Въжето на парапета се връзва за скален клин, основното закрепване е на два ролплъгови клина (руски образец), бити през 1972-80г. Необходимо е да бъдат сменени с ролплъгови клинове „Спит“ при следващите прониквания. За да не трие въжето се отклонява с прусек на ролплъгов клин, намиращ се на срещуположната стена. След 6-7м от основното закрепване има междинно прехвърляне. То се намира на 1. 5м в дясно. На 6-7м на друг спит е следващото прехвърляне. На още 7-8м по-надолу е последното прехвърляне, също на спит. От тук въжето ни отвежда на дъното на големия отвее. Тъй като целия отвее е наклонен и скалата е много рошава е желателно изкачването да става с отблъскване от стената на един крак. Старали сме се всяко прехвърляне да е максимално в дясно за избягване на основната струя и до пещерняка да достигат само пръските. При малко вода отвеса може да се качи чрез свободно катерене с горна осигуровка или на самоосигуровка. От дъното на отвеса една тясна камина ни отвежда до „Голямата зала“ на дълбочина 120м. След преминаването на камината излизаме на скален ръб по средата на залата. По-надолу ръба се доближава да стената и проникването става на камина, която ни отвежда на блокажа на залата. Височината ѝ е приблизително 50м. Самата зала е задръстена от колосално срутване, плод на което са и някои блокове с големина над 400м3. Водата, по която се движат прониквачите, се губи в дясната страна на залата между блоковете. От тук нататък чрез провиране в блокажа се очертава ясно изразена диаклаза, развиваща се в северна посока, широка средно 1, 5- 2м, на места задръстена с блокове. Следват няколко трудни за преминаване прагове, последните два от които (6м и 8м) опират в блокажа, където широчината на диаклазата силно намалява, като остават три места за преминаване – в най-горния край, по-средата и ниско долу в блокажа. Преминали през тези теснини, попадаме в почти отвесна 10м камина, в горния край на която се появява вода. Тя е задръстена в най-ниската си част от блок, който пречи на по нататъшното проникване. Вижда се, че галерията продължава почти хоризонтално по буен подземен поток, идващ от страни. До тук дълбочината на „Малката яма“ е 202м. От „Голямата зала“ съществува още един път, неясно изразен между блоковете. Единственият ориентир е водата, която се стреми почти отвесно надолу. По този начин се достига до около – 180м, след което блокажа изчезва и пътя продължава по добре оформена стъпаловидна галерия, по дъното на която тече подземен поток. Така се стига до 10м праг, който ни отвежда до сравнително неголяма зала, в единия край на която водата изчезва през едно тясно отверстие. От залата на 202-ия метър през 20м изключително тясна галерия, в която нямаш възможност да се завъртиш, пълзейки през кал и вода, се стига до малко по-широка част с дължина 10м. Следва ново подобно стеснение, преди което вече се е появила и водата. Тесняка се преминава за 45 минути, мокрейки се изцяло, ако прониквача е без непромокаемо облекло. Наградата за преминатите теснини е широка галерия с красиви снежнобели образувания, съперничащи на тези от „Птича дупка“. През галерията преминава подземен поток с дебит около 5-6л/сек. След около 300м низходяща галерия пропастта завършва със сифон. 1 – Р15 – 25м. Основно закрепване на стоманена примка (скална халка на нивото на гърдите при ръба на отвеса). Клин спит на 20см от халката. 2 – Р36 – 60м. На скален клин се връзва парапетното въже. Основно закрепване на спит. Отклоняващ прусек на клин на спит на срещуположната страна. Междинно закрепване на 7м под основното на спит. Междинно закрепване на 7м под това междинно закрепване на спит. На още 7-8м под това закрепване е последното междинно закрепване на спит.
Карта
