Гаргина дупка

  • Други имена
    Гарваница -
  • Дължина
    525 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    38 m.
  • Надморска височина
    905 m.
  • Ерозионен базис
    20 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: не
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Pyrrhocorax graculus ; Meta marinae ; Myotis capaccinii
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове: Обявена за значимо подземно местообитание на прилепи

    Геоморфоложко описание

    Гаргина дупка | *Гарваница –

    с. Мостово *Код на ЕКАТТЕ: 49151-

    Община Асеновград *Пловдивска област –

    Местност: Гаргини дупки –

    Добростански карстов район № 407-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 24, 555722 N 41, 510007 – WGS84 –

    Рег.№ 82 *Код № 407011 *НМВ 940м.-

    Обща дължина 525м. *Денивелация +38м.

    История на откриването:

    Името си пещерата е получила от гнездящите в привходните ѝ части хайдушки жълтоклюни гарги. Първата картировка датира от 1970г и е направена от Вл. Попов и Владимир Илюхин. През 1983г е изготвена по-прецизна карта от „Академик“ Пловдив. Във връзка с каптирането на извора през 2002г К. Данаилов, Ж. Петров и Н. Свещаров от “Хеликтит” и К. Спасов от „Витоша“ преизмерват и актуализират картата и изработват цифров модел на обекта на AutoCAD, който съдържа хоризонтален план, вертикален разрез и напречни сечения. По цялата ос бе прокарана нова антена с маркшайдерска бусола (висяща). При налагане на антената към картата бе установено значително отклонение. Новата карта е получена чрез привързване на „старите“ стени към новата антена. Входът на пещерата е силно замърсен от битови отпадъци. При строеж на тоалетни и септични ями над пещерата е възможна инфилтрация на фекални води в подземната вода. Следи от влизания и вандалщини във вътрешността не се забелязват. Заповед № РД-1005 от 04/08/2003г от министъра на околната среда и водите – ДВ, бр. 81 от 12/09/2003 г. На основание чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за защитените територии с цел опазване на местообитания на защитени и редки видове прилепи: 1. Обявявам за природна забележителност пещерата “Гаргина дупка” в землището на с. Мостово, община Асеновград, област Пловдив, отдел 267-е по лесоустройствения проект на Държавното лесничейство “Асеновград” от 2000 г. 2. В границите на защитената местност забранявам: 2. 1. влизане в пещерата на хора и животни и всякакви дейности в нея през размножителния период на прилепите от 1 май до 10 август и през периода на зимуването им от 1 ноември до 15 март; 2. 2. бивакуване на хора, паленето на огън, както и използването на открит огън за осветяване или други цели в пещерата; 2. 3. всякакви дейности в пещерата и около входовете й, които могат да прекъснат и/или ограничат достъпа на прилепите в нея или променят нейния микроклимат; 2. 4. разкопаване, унищожаване на скалните образувания, както и всякакви дейности, които увреждат естествения облик на пещерата; 2. 5. използване на пещерата за стопански цели; 2. 6. изграждане на съоръжения с изключение на водохващания за питейни нужди; 2. 7. замърсяване с отпадъци. 3. В срок до 6 месеца от обнародването на заповедта в “Държавен вестник” Държавно лесничейство “Асеновград” да означи границите на природната забележителност на терена с трайни и ясно видими знаци. 4. Природната забележителност да се впише в Държавния регистър на защитените територии. 5. Нарушителите на тази заповед се наказват съгласно чл. 81, 82 и 83 от Закона за защитените територии, ако не подлежат на по-тежко наказание. Министър: Д. Арсенова

    Местонахождение:

    Пещерата се намира югозападно под с. Мостово, което е разположено на скална тераса, изградена от бели мрамори, завършваща на запад с отвесни скали. До входа на пещерата се стига по пътека, тръгваща от селото и стигаща до подножието на скалите, където са и двата входа на Гаргина дупка. Тръгва се от площада на селото, завива се покрай училището и по пътеката между къщите се излиза на края на селото, над дерето. Пътекта се спуска стръмно надолу. Подминава се малка постройка /помпи за вода/ и се достига рекичката. Вляво зе издигат отвесни скали, а по-нагоре се забелязват двата входа на пещерата. Рекичката извира от долния вход (вход А). Височина над МЕБ 20м. Пещерата може да се достигне и от естествения мост – пещера Ер-кюприя. Ако се движим по пътя с. Орешец – с. Мостово след Ер-кюприя, пътят за селото продължава наляво, а ние поемаме надясно и покрай р. Мостовска Сушица се достига до първото дере отляво. Нагоре по него се стига до пещерата. Придвижването е желателно да се извършва отдясно на потока, тъй като срещуположната страна е обрасла с нискостеблена гора и терена е трудно проходим. Достигането до вход А изисква праодоляването на стръмен мочурлив участък. Подземният поток тече покрай скалите, но в пориоди на дъждове се спуска по целия склон и образува малки водопадчета.

    Описание на пещерата:

    Пещерата има два входа като от долния изтича подземният поток, а горният е обрасъл в бръшлян. След входа галерията се изкачва, завива надясно и се попада в първата зала. Тя е висока и осветена от втория вход. През пролетта и късна есен, а така също и при продължителни дъждове на това място се образува плитко, но голямо езеро. Пътят за вътрешността следва през 2. 5-метров праг – водопад. Ляв завой, стеснение с праг, след което галерията представлява типичен меандър срещу течението на реката, подминават се блокажите и след около 70м се достига до Прилепната зала с голяма купчина прилепно гуано в горния ѝ край. Оттам в дясно може да се продължи по реката, където галерията свършва със сифон или от горния край на голямата зала следвайки основната галерия. Пода е глинест, стените са целите в дендритни пъпки и вторични образувания. Характерно място тук са двата плитки кладенеца, през които е възможно достигане до подземния поток. Продължението от тук е възпрепятствано от ниския таван (15см). Срещу течението сифона е преминат за пръв път през 1980г. Откриват се нови 20м галерии и нов практически непроходим сифон. След кладенците пещерата се снижава и задънва. Продължението е в Прилепната зала. След стръмно изкачване по хлъзгав под (покрит с прилепно гуано) се достига до тясна, възходяща галерия. Галерията преминава в 5м отвес и се влиза в заличка. Горе в дясно има тясна, сляпа галерия, а напред се снижава и завършва в две отклонения. Фауна: Niphargus sp., Paracyclops fimbriatus, Paranemastoma radewi, Paranemastoma aurigerum aurigerum, Diplocephalus foraminifer, Porhomma convexum, Meta menardi, Metellina marianae, Spinturnix dasycnemi, Spinturnix psi, Tomocerus terrestralis, Trechus austriacus, Trechus quadristriatus, Laemostenus plasoni plasoni, Atheta macroptera, Nycteribia pedicularia, Penicilidia conspicua, Penicilidia dufouri, Scoliopteryx libatrix

    Описание на достъпа

    Гаргина дупка | *Гарваница –

    с. Мостово *Код на ЕКАТТЕ: 49151-

    Община Асеновград *Пловдивска област –

    Местност: Гаргини дупки –

    Добростански карстов район № 407-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 24, 555722 N 41, 510007 – WGS84 –

    Рег.№ 82 *Код № 407011 *НМВ 940м.-

    Обща дължина 525м. *Денивелация +38м.

    История на откриването:

    Името си пещерата е получила от гнездящите в привходните ѝ части хайдушки жълтоклюни гарги. Първата картировка датира от 1970г и е направена от Вл. Попов и Владимир Илюхин. През 1983г е изготвена по-прецизна карта от „Академик“ Пловдив. Във връзка с каптирането на извора през 2002г К. Данаилов, Ж. Петров и Н. Свещаров от “Хеликтит” и К. Спасов от „Витоша“ преизмерват и актуализират картата и изработват цифров модел на обекта на AutoCAD, който съдържа хоризонтален план, вертикален разрез и напречни сечения. По цялата ос бе прокарана нова антена с маркшайдерска бусола (висяща). При налагане на антената към картата бе установено значително отклонение. Новата карта е получена чрез привързване на „старите“ стени към новата антена. Входът на пещерата е силно замърсен от битови отпадъци. При строеж на тоалетни и септични ями над пещерата е възможна инфилтрация на фекални води в подземната вода. Следи от влизания и вандалщини във вътрешността не се забелязват. Заповед № РД-1005 от 04/08/2003г от министъра на околната среда и водите – ДВ, бр. 81 от 12/09/2003 г. На основание чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за защитените територии с цел опазване на местообитания на защитени и редки видове прилепи: 1. Обявявам за природна забележителност пещерата “Гаргина дупка” в землището на с. Мостово, община Асеновград, област Пловдив, отдел 267-е по лесоустройствения проект на Държавното лесничейство “Асеновград” от 2000 г. 2. В границите на защитената местност забранявам: 2. 1. влизане в пещерата на хора и животни и всякакви дейности в нея през размножителния период на прилепите от 1 май до 10 август и през периода на зимуването им от 1 ноември до 15 март; 2. 2. бивакуване на хора, паленето на огън, както и използването на открит огън за осветяване или други цели в пещерата; 2. 3. всякакви дейности в пещерата и около входовете й, които могат да прекъснат и/или ограничат достъпа на прилепите в нея или променят нейния микроклимат; 2. 4. разкопаване, унищожаване на скалните образувания, както и всякакви дейности, които увреждат естествения облик на пещерата; 2. 5. използване на пещерата за стопански цели; 2. 6. изграждане на съоръжения с изключение на водохващания за питейни нужди; 2. 7. замърсяване с отпадъци. 3. В срок до 6 месеца от обнародването на заповедта в “Държавен вестник” Държавно лесничейство “Асеновград” да означи границите на природната забележителност на терена с трайни и ясно видими знаци. 4. Природната забележителност да се впише в Държавния регистър на защитените територии. 5. Нарушителите на тази заповед се наказват съгласно чл. 81, 82 и 83 от Закона за защитените територии, ако не подлежат на по-тежко наказание. Министър: Д. Арсенова

    Местонахождение:

    Пещерата се намира югозападно под с. Мостово, което е разположено на скална тераса, изградена от бели мрамори, завършваща на запад с отвесни скали. До входа на пещерата се стига по пътека, тръгваща от селото и стигаща до подножието на скалите, където са и двата входа на Гаргина дупка. Тръгва се от площада на селото, завива се покрай училището и по пътеката между къщите се излиза на края на селото, над дерето. Пътекта се спуска стръмно надолу. Подминава се малка постройка /помпи за вода/ и се достига рекичката. Вляво зе издигат отвесни скали, а по-нагоре се забелязват двата входа на пещерата. Рекичката извира от долния вход (вход А). Височина над МЕБ 20м. Пещерата може да се достигне и от естествения мост – пещера Ер-кюприя. Ако се движим по пътя с. Орешец – с. Мостово след Ер-кюприя, пътят за селото продължава наляво, а ние поемаме надясно и покрай р. Мостовска Сушица се достига до първото дере отляво. Нагоре по него се стига до пещерата. Придвижването е желателно да се извършва отдясно на потока, тъй като срещуположната страна е обрасла с нискостеблена гора и терена е трудно проходим. Достигането до вход А изисква праодоляването на стръмен мочурлив участък. Подземният поток тече покрай скалите, но в пориоди на дъждове се спуска по целия склон и образува малки водопадчета.

    Описание на пещерата:

    Пещерата има два входа като от долния изтича подземният поток, а горният е обрасъл в бръшлян. След входа галерията се изкачва, завива надясно и се попада в първата зала. Тя е висока и осветена от втория вход. През пролетта и късна есен, а така също и при продължителни дъждове на това място се образува плитко, но голямо езеро. Пътят за вътрешността следва през 2. 5-метров праг – водопад. Ляв завой, стеснение с праг, след което галерията представлява типичен меандър срещу течението на реката, подминават се блокажите и след около 70м се достига до Прилепната зала с голяма купчина прилепно гуано в горния ѝ край. Оттам в дясно може да се продължи по реката, където галерията свършва със сифон или от горния край на голямата зала следвайки основната галерия. Пода е глинест, стените са целите в дендритни пъпки и вторични образувания. Характерно място тук са двата плитки кладенеца, през които е възможно достигане до подземния поток. Продължението от тук е възпрепятствано от ниския таван (15см). Срещу течението сифона е преминат за пръв път през 1980г. Откриват се нови 20м галерии и нов практически непроходим сифон. След кладенците пещерата се снижава и задънва. Продължението е в Прилепната зала. След стръмно изкачване по хлъзгав под (покрит с прилепно гуано) се достига до тясна, възходяща галерия. Галерията преминава в 5м отвес и се влиза в заличка. Горе в дясно има тясна, сляпа галерия, а напред се снижава и завършва в две отклонения. Фауна: Niphargus sp., Paracyclops fimbriatus, Paranemastoma radewi, Paranemastoma aurigerum aurigerum, Diplocephalus foraminifer, Porhomma convexum, Meta menardi, Metellina marianae, Spinturnix dasycnemi, Spinturnix psi, Tomocerus terrestralis, Trechus austriacus, Trechus quadristriatus, Laemostenus plasoni plasoni, Atheta macroptera, Nycteribia pedicularia, Penicilidia conspicua, Penicilidia dufouri, Scoliopteryx libatrix

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: да
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 2
    Специфични особености: Двуетажна,разклонена с два входа

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата