Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от пет вида прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Орлова чука | *Орлово гнездо –
с. Пепелина *Община Две могили *Русенска област
Местност: Орлова чука
Русенски карстов район на Ломовете
Дунавска равнина –
G P S – E 25, 572189 N 43, 352202 – WGS84
Статус: Благоустроена пещера
Рег.№ 103 *Код № 103001 *НМВ 157м.
Обща дължина 13, 437м. *Денивелация 45м (-12м, 33м)
Името на пещерата е свързано с това на скалния венец, на който се намира входът й. В недалечното минало този венец е бил убежище на орли. Открита през юли 1941 г от овчаря Ст. Спасов от с. Пепелина. На 10. 10 1962. е обявена за природна забележителност с площ около нея 7, 6 ха. От 1941г. до 1965г. тя се стопанисва от железничарско-моряшкото туристическо дружество „Локомотив“ гр. Русе, което затвря входа ѝ със желязна врата. Кръстена и официално открита за туристически посещения на 7 юни 1942г. По-сериозни проучвания започват през втората половина на 50-те години, първоначално от секцията по спеолеология при Окръжния музей в Русе, а по-късно от ПК „Приста“ Русе. До 27/08/1961г изследвани и картирани 530м, на същата дата са открити още 760м галерии. След национални експедиции през 1970 и 1972г дължината нараства на 7, 410, респективно 8, 796 метра, през 1977г е вече 11, 483м. В периода след 1984г. се актуализира плана на пещерата и нови открития довеждат до съвременната ѝ дължина. От 1956г. до 1961г. се провеждат благоустроителни работи около пещерата и тя отваря врати за туристически посещения. От 1970г осветеният маршрут е 1км. До 1994 се стопанисва от Окръжния природонаучен музей, а от тогава насам от пещерния клуб при туристическо дружество „Приста“ в Русе. КАРТИРАЛИ (по азбучен ред): Ангел Пенчев, Е. Унджиан, Емилиян Запрянов, Зд. Илиев(София, Иван Иванов, Йордан Бенчев(Ботевград), Камен Димчев, Маргарит Димитров, Сашко (загинал в Румъния), Станка Райкова, Стоян Жеков, Тодор Митев…
Местонахождение:
Намира се на 2. 5км североизточно от с. Пепелина. Входа се разкрива на речна тераса на живописния ляв склон на р. Черни Лом с относителна височина спрямо нивото на реката 80м. Образувана в кредни(аптски-ургонски)варовици и варовити пясъчници наклонена на СЗ /300 гр./ под ъгъл от 3 до 5 градуса. Те са процепени от почти вертикални тектонски пукнатини с посоки 43- 45, 90 и 115-120 градуса наклонена на СЗ /300 гр./ под ъгъл от 3 до 5 градуса. Те са процепени от почти вертикални тектонски пукнатини с посоки 43- 45, 90 и 115-120 градуса .
Описание на пещерата:
Пещерата е лабиринт от сухи, от свободно проходими до много тесни, предимно хоризонтални галерии, свързващи около 10 зали с различни размери, най-обемната от които е т. н. Зала на големите сипеи. Тук е и краят на благоустроената част на пещерата. По стените и на места има множество синтрови образувания. Таванът ѝ е забележителен със еворзионните кубета. Дъното е застлано с фин пясък и глина, оцветени на ивици с ръждиво обагрени прослойки. Те са внесени в пещерата чрез отворите на понори, които личат по най-високите части на тавана. На места по дъното на залата има скални блокове, срутени от тавана вероятно по време на силни земетръси. Тази зала е леговище на голяма колония от прилепи, поради което на няколко места по дъното ѝ има купища от прилепен тор – гуано. Изкуственият вход на пещерата отвежда до първата пещерна зала наречена до 1976г.“Големия вестибюл“. През тази година по време на Мартенските музикални тържества в залата изнася концерт Русенската филхармония, преминал при голям успех поради отличната акустика. От тогава получи името Концертната зала. На запад от нея се простира „Голямата галерия“, която отвежда до „Големия и Малкия извор“. Известна с каскадно оформените, много красиви малки синтрови езерца, изваяни от сребрист калцит и украсени по периферията с фини сталактити и пълни с кристално бистра водица. На североизток от Концертната зала започва тесен, неосветен тунел, който отвежда до т. н. „Малка пропаст“. Благоустроената туристическа пътека минава край красиво изваяната във варовика „Осморка“, вляво от която, в посока изток-запад се очертават два тунела. По-широкият тунел е известен с името „Танцувалната зала“, където по време на експедиции се устройват подземни лагери. На това място през 1977г. земетресението във Вранча заварва участничките в РП експедиция. До залата на „Големте сипеи“ е разположена по-малката зала „Малките сипеи“. На запад от главната галерия се отделя тунел, който завършва с малката, но красива „Космическа зала“. Наблизо, при малката заличка „Почивка“, е оформен тунел, краят на който е богато украсен от калцитни кристали, наподобяващи пукнатини, наречен „Рай“. Северозападно от зала „Почивка“ започва галерия, която първоначално има посока от югоизток на северозапад, а след това – от югозапад на североизток. Накрая тунелът се превръща в труднопроходима теснина – лазейка, наречена „Булевард Руски“. В пещерата са установени 15 вида пещеролюбиви животни, между които по характерни са опшаткоскакачката, няколко вида паячета и бръмбърчета, между които е и късокрилото бръмбарче. Има и 5 вида нрилепи, между които най- многобройни са подковоносите и остроухият нощник. Голямо площно разпространение на седименти с алувиален, елувиален и делувиален произход достигащи дебелина 5. 6м. Археологически находки от средния палеолит – култура източнобалкански мустериен с листовидни върхове. Пещерата Орлова Чука е образувана в кредни (апски-ургонски) варовици и варовити пясъчници. Началото на образуването на пещерата трябва да се отнесе към края на плиоцена (преди около 3, 5 милиона години), когато водите на тогавашната със сравнително по-праволинейно легло река Черни Лом, проникват по тектонски пукнатини. Тези води разтварят варовиците, разширяват тектонските им пукнатини като ги превръщат в тунели и зали. Като доказателство за проникването на някогашната река са понорите по тавана на залите Големите и Малките сипеи, които днес са запълнени с плиоценска почва – тера роса. Реката, която е създала пещерата е оставила и част от чакълите си, намерени на много места в пещерата. Този чакъл представлява недобре огладени ургонски варовици и сравнително добре заоблени пясъчници и кремък, донесени от по-далеч. На места зад „Булевард Руски“ русенските пещерняци са открили хидратизирани сажди, вмъкнати от водите през понорите. Тези сажди вероятно са свързани с опожарени гори на повърхността над пещерата, а може би имат връзка и със сажди, получени от огньове, палени от праисторическите ѝ обитатели. В началото на плейстоцена пещерата Орлова Чука се осушава. Река Черни Лом измества леглото си на изток, вкопава се дълбоко и образува днешния си остър меандър. През плейстоцена започва запълването на пещерните тунели и зали с дебел слой глинести седименти, получени в резултат на изветрянето и рушенето на стените и свода на пещерата. На малко места водните капки са изваяли характерната калцитна украса на пещерите. В нишите на пещерата, през 1960г русенски пещерняци откриват скелетите на две огромни пещерни мечки и три мечета. Открити са още нож от кремък, стъргалки, върхове на копия и останки от глинени съдове което води до заключението, че привходните части на пещерата Орлова Чука са били обитавани от човека през палеолита (Мустерската епоха – 120 000 – 40 000 години преди новата ера), за което говорят намерените каменни сечива и по-късно през време на енеолита (4000 – 2000 години преди новата ера), за което свидетелстват късовете от глинени съдове. Стените на две от залите на пещерата, които не са достъпни за масовия посетител, Седмото и Деветото Небе, са обсипани с красиви хеликтити. В пещерните галерии пред погледа се редят каменни феерии, сътворени сякаш от магьосници, на които не е липсвало въображение. Сталактити, сталагмити, сталактони, градени от милиарди капки през хилядите години, са главните колони на тази неръкотворна архитектура. При почукване върху Пеещия сталактон се отронват звуци като от музикален инструмент. В Големия вестибюл между красиви сталактити във форма на завеси и драперии се откроява Големият сталактон, висок 3, 5 метра. Десетте каменни войници, Безлистата гора, Семейството, Трионът, Гейзерът, Ледникът, Водопадът, Грамадата, Стряхата, изящното Вретено, калцинирано в бяло, се редят пред смаяния поглед. Изворчето се сочи като най-хубавото място в Орлова чука. Както и много други пещери и тук има поверие, че който пие вода от него, може да очаква сбъдване на едно голямо и хубаво желание. Сталагмитите край Изворчето са млечнобели и рядко красиви. Следват Сухото езеро, Самотният сталактон, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева. Сипеите представляват две големи зали, високи по 30 и дълги от 50 до 70 м. В някои галерии са открити много красиви игловидни кристали.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Развита на няколко нива, разклонена
Карта
