Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Представена от 14 вида животни,Голяма прилепна колония
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Бонинска дупка | *Поповата пещера, *Попската –
с. Крушуна *Община Летница *Ловешка област –
Местност: Сливов дол –
Деветашки карстов район № 212 –
Старопланинска област –
G P S – E 25, 024000 N 43, 142410 – WGS84
Кординати: N 43*14’25, 4″ E 25*02’53, 8″
Рег.№ 104 *Код № 212001
Обща дължина 4530м. *Денивелация 55м.(-22м, 33м)
Височина над МЕБ 25м.
Надморската височина на входа е 285м.
История на проучванията:
Картирали Цветан Личков – „Академик“ София и Георги Янчев – Луковит Година 1965г. Прекартирали: Ал. Стрезов, Д. Петкова – СПК“Академик“ гр. София, Добромир Пенков, Дочо Христов – ПК“Вежен“ гр. Тетевен 1974г, Т. Янчев, Илко Гунев – ПК“Студенец“ гр. Плевен 1985г.
История на откриването:
На 07/10/1925г. Н. Радев проучва за първи път пещерата и нейната фауна. До 1972г е бил проучен само участъка до реката(Ив. Личков, СПК“Академик” гр. София). В периода 1974-75г. пещерняци от ПК“Студенец“ гр. Плевен проучват и картират 2, 753м., през 1978г по време на международната пещерна експедиция „Дружба-88″се картират 133м след полусифона по течението на реката. В периода юли-август 1985г леководолазите Илко Гунов, Милен Димитров, Валентин Чапанов и Александър Михов от пещерния клуб към“Кайлъшка долина“ гр. Плевен преминават четири сифона по течението на реката и изследват последващата галерия и картират още 461 м. и общата дължина на пещерата нараства на 4015м. След 1990г същия екип преминава сифона срещу течението, проучва 515м и пещерата достига сегашната си дължина 4530 м.- 7-ма по дължина в България.
Местонахождение:
Намира се на 2. 5км югоизточно от с. Крушуна, в южния склон на Сливов дол, в периферията на Деветашкото плато, Среден Предбалкан. След един трансформатор през ромската махала се продължава по черен път до паметника. Пътят преминава през гората и води до фургон, ползван от ловците в Крушуна. След фургона се върви в ляво по черен път през гората – от дясната страна се вижда дерето и за около 10мин се достига входа. Образувана е в долнокредни варовици – Деветашка варовикова свита с аптска възраст от едноименния моноклинален хорст.
Описание на пещерата:
Пещерата е двуетажна. Входът е с размери 7. 5х3. 8м. Първия етаж е хоризонтална галерия с главно направление изток-запад с обща дължина 280м. по която протича подземна река. През летния сезон обикновено тя е суха, подът е глинест, на някои места покрит с чакъл и гравитачен материал, почти без образувания. В тази част скалите са силно корозирани и еродирани. Следват две зали една след друга. Сухи и пода им е покрит с глина. На около 25 м. от тях езеро с размери 15 м. дължина, 10 ширина и максимална дълбочина 4 м. То се преминава с лодка.
Забележка: Има години през които галерията е изпълнена с вода почти до входа.
На срещуположната страна на езерото има праг с височина 8 м. Когато е сух изкачването не е трудно. По-удобно е за него да се предвиди стълба -10 м. или въже около 15м. След изкачването на отвеса се попада в малка заличка с красиви но сухи синтрови езера с дълбочина 40 см. Красиви вкаменени водопади допълват интериора. Тука е едно от красивите места в тази пещера. След 30-40 м. се излиза на подземната река, от тук проникването става с лодки. В двата си края реката завършва със сифони, като в източния приема и едно сухо разклонение. На изток срещу течението общата дължина е около 1, 300м, а на запад – 80м. След сифона срещу течението има галерия с дължина 515м. В дясно/на запад/ по течението на реката след около 350 м. се достига до полусифон. Той и следващите три сифона са преминати през месеците юли, август 1985г. от Илко Гунов, Милен Димитров, Валентин Чапанов и Александър Михов леководолази от пещерния клуб към Кайлъшка долина гр. Плевен. При проникването първия сифон по доказания чрез оцветяване воден път към пещерата Водопада едълъг 5. 5м и широк 3. 6м. Излиза се в малка куполовидна заличка свъздушно пространство 1. 6м. След нея започва нов сифон с дължина 6м, излиза се в зала със синтрова преграда по средата с височина 30см. Навлиза се в нов сифон с дължина 30м., който представлява канал с дълбочина 8-9м. От него се излиза в голяма просторна зала със серия от красиви синтрови прагове, някои от които са отворени отдолу, а през другите водата тече. По тавана има много красиви образувания, покрити с калцитни кристали, които при духане летят като скреж. Навлиза се в нов сифон дълъг 35. 5м, излиза се в голяма зала в началото на която има много красив водопад с формата на чаша. По нататък има още два пробити отдолу прага, които се намират в езеро с размери Зх10м, след това галерията продължава с влажен глинен под и недалече от края на езерото има два отвеса. През по-малкия е невъзможно да се проникне и влизането става през големия. Слизането надолу се осъществява на камина с помощта на въже. Дълбочината му е 15м, като в долния край се разширява в камбана. Двата отвеса служат като преливници, при повдигане на нивото на водата в близкото езеро. Това се вижда от дебелия слой глина, с който е покрита долната част на отвеса. След отвеса галерията е тясна и ниска, след 10ия метър има отвор на пода в които се влива идващия насреща воден поток. Продължава се по-нататък, и не след дълго се излиза на галерия, перпендикулярна на посоката на движение. В дясно срещу водата се преодоляват три прага, първия с височина 2м, втория с височина 1м и третия 0. 5м – стичащата се вода по тях, представлява красива гледка. След езерото на горния етаж галерията продължава но вече суха. Височината е между 2-2. 5м. а по пода има малки локви. На около 70м от двата отвеса има друг, на който светлината на прожекторите осветява дъното. След още 100м има нов малък отвес в дясно. Същевременно галерията се снишава и стига до тапа от дребни камъни, покрити с кал. Поради липса на време не е правен опит за разчистване на тапата. Оставени са за друг път и отвесите водещи надолу и долния етаж. Общия сбор на картираните галерии и сифони е 461м. В ляво /на изток/, срещу течението по реката пещерата продължава около 1300 м. Проникването с лодка в този участък е истинско удоволствие. Красиви куполообразни сталагмити, щитове, ребра и на всичко това човек се любува от лодката. Даже може да те хване морска болест, казват шегаджиите. Галерията лъкатуши непрекъснато. Ясно личат стари водни нива, фасетки има почти навсякъде. А еворзионните кубета, които в пещерата не са никак малко, са почти винаги с прави форми и ясно изразени. Не по малко от 12 синтрови прегради, препречват езерото повечето от тях не се подават от водата, налага се слизане от лодката и прехвърлянето ѝ в следващия участък. На много места трябва да се внимава, тъй като във водата има остри ножове, покрити с вода, които могат да спукат лодката. По средата на водния път в тази галерия (не далече едно от друго) има обилно капеща вода от сталактитите. В други части на пещерата подобни явления не са забелязани. Дълбочината на водата варира м/у 1. 2-2. 5м. Пещерата завършва със сифон. Общо след сифона с/у течението галерията е дълга 515м. Пещерата е част от дренажната система на карстовите води на платото. Подземната река на пещерата Попската продължава подземния си път през изворната пещера Водопада (с дебит 20 л. сек.). Това е доказано с оцветяване на водата през 1988 г. по време на експедицията проведена през 1978г. За проникване в пещерата е необходимо подходящо облекло за водни пещери, добро осветление за 12 часа – карбидно или херметизирано и резерви към него, лодки, 10м. стълба или 15 м. въже. Фауната е представена от 14 вида животни, от троглобионти са странично плуващото раче Nifargus ablaskiri georgievi, паякът Porrhomma profundarum, водната мокрица Trichoniscus garevi и стоножката Typhloiulus (T.)georgievi.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 5
Специфични особености: Развита на няколко нива, разклонена
Карта
