Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Тильки ин | Лисича дупка
с. Островица *Община Кърджали –
Кърджалийска област –
Местност: Вулканското плато Вишеград –
Крумовградски карстов район № 413 –
Рило-Родопска област –
Рег.№ 149 *Код № 413009 НМВ 285м.
Обща дължина 36м. *Денивелация +2м.
История на откриването:
Името на пещерата от турски означава „Лисича дупка“. Проучена и картирана от Борис Колев ПК „Аида“ гр. Хасково на 10/09/1970г.
Местонахождение:
Намира се в източните покрайнини на новозаселеното с. Островица, на десния склон на Кърджалийското долинно разширение на р. Арда (сега дъно на яз. Студен кладенец). Образувана е в силно напукани палеогенски коралови варовици, залягащи върху светлозелени вулкански туфи и туфобрекции. Варовиците са част от големия палоегенски копалов риф, който се проследява на север от р. Арда в землищата на селата Мост и Широко поле, а на юг следите му достигат до с. Летовник. Те са били покрити от рихли вулкански седименти, които при следващите денудационни процеси са били измити и отнесени. Разкритите по този начин варовици са били подложени на силно корозионно и еразионно разрушение и сегашната им мощ достига не повече от 30м. Част от тези варовици са били обливани от хидротермални разтвори, които частично са заместили карбонатите с кремъчно веществи и са образували на това място силно окремнени варовици, в които е образувана и тази пещера.
Описание на пещерата:
Входът е скрит в основата на малък скален венец, очертаващ северната граница на вулканското плато Вишеград, на 55м над нивото на МЕБ (р. Арда-яз. Студен кладенец). Пещерата е малка, образувана по няколко успоредни и взаимно пресичащи се пукнатини с простирание 10°, 250°, 280° и 350°. Влизането в нея става през три тесни отвора, които отвеждат след малък коридор в единствената зала с дължина 6м, ширина от 4. 5 да 7м и височина 4. 5м. Пода е покрит с големи скални балвани и лепкава черна глина. Дължината по главната ос е 25м, а общата дължина – 36м. Пещерата е бедна на вторични карбонатни образувания. Само на места по дясната страна на галерията се наблюдават натечни карбонатни кори, синтрови джобчета и малки барабани. Стените на залата са покрити от множество корозионни ямки и „леопардова кожа“. Следи от мразовото изветряне се виждат из цялата галерия. Температурата на въздуха в пещерата, замерена в дъното на пещерната галерия е 21. 5°С при температура на външната атмосфера 30°С (замера е направен в 15 часа на 10/09/1970г). На места от тавана капе вода, която се просмуква през силно напукания и не много мощен скален пласт, лужащ над пещерната галерия.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, разклонена
Карта
