Тильки ин

  • Други имена
    Лисича дупка
  • Дължина
    36 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    2 m.
  • Надморска височина
    285 m.
  • Ерозионен базис
    55 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Тильки ин | Лисича дупка

    с. Островица *Община Кърджали –

    Кърджалийска област –

    Местност: Вулканското плато Вишеград –

    Крумовградски карстов район № 413 –

    Рило-Родопска област –

    Рег.№ 149 *Код № 413009 НМВ 285м.

    Обща дължина 36м. *Денивелация +2м.

    История на откриването:

    Името на пещерата от турски означава „Лисича дупка“. Проучена и картирана от Борис Колев ПК „Аида“ гр. Хасково на 10/09/1970г.

    Местонахождение:

    Намира се в източните покрайнини на новозаселеното с. Островица, на десния склон на Кърджалийското долинно разширение на р. Арда (сега дъно на яз. Студен кладенец). Образувана е в силно напукани палеогенски коралови варовици, залягащи върху светлозелени вулкански туфи и туфобрекции. Варовиците са част от големия палоегенски копалов риф, който се проследява на север от р. Арда в землищата на селата Мост и Широко поле, а на юг следите му достигат до с. Летовник. Те са били покрити от рихли вулкански седименти, които при следващите денудационни процеси са били измити и отнесени. Разкритите по този начин варовици са били подложени на силно корозионно и еразионно разрушение и сегашната им мощ достига не повече от 30м. Част от тези варовици са били обливани от хидротермални разтвори, които частично са заместили карбонатите с кремъчно веществи и са образували на това място силно окремнени варовици, в които е образувана и тази пещера.

    Описание на пещерата:

    Входът е скрит в основата на малък скален венец, очертаващ северната граница на вулканското плато Вишеград, на 55м над нивото на МЕБ (р. Арда-яз. Студен кладенец). Пещерата е малка, образувана по няколко успоредни и взаимно пресичащи се пукнатини с простирание 10°, 250°, 280° и 350°. Влизането в нея става през три тесни отвора, които отвеждат след малък коридор в единствената зала с дължина 6м, ширина от 4. 5 да 7м и височина 4. 5м. Пода е покрит с големи скални балвани и лепкава черна глина. Дължината по главната ос е 25м, а общата дължина – 36м. Пещерата е бедна на вторични карбонатни образувания. Само на места по дясната страна на галерията се наблюдават натечни карбонатни кори, синтрови джобчета и малки барабани. Стените на залата са покрити от множество корозионни ямки и „леопардова кожа“. Следи от мразовото изветряне се виждат из цялата галерия. Температурата на въздуха в пещерата, замерена в дъното на пещерната галерия е 21. 5°С при температура на външната атмосфера 30°С (замера е направен в 15 часа на 10/09/1970г). На места от тавана капе вода, която се просмуква през силно напукания и не много мощен скален пласт, лужащ над пещерната галерия.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна, разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
    Борис Колев ПК "Аида" Хасково
  • Дата
    1970-09-10