Карабекировата пещера

  • Други имена
    Хаджи Бекировата дупка
  • Дължина
    15 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    4 m.
  • Надморска височина
    300 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Кара Бекирова пещера | *Хаджи Бекировата дупка

    с. Глухар *Община Кърджали –

    Кърджалийска област –

    Местност: Вишеград (р. Върбица) –

    Ардински карстов район № 411 –

    Рило-Родопска област –

    Рег.№ 148 *Код № 411038 НМВ 300м.

    Обща дължина 15м. *Денивелация +4м.

    История на откриването:

    Името си пещерата е получила от овчаря Кара Бекир от с. Глухар, който я използвал като кошара. Пред входа на пещерата и по целия сипей се намират фрагменти от праисторическа керамика. Тя е работена на ръка от недобре пречистена глина и има керемидено-кафав, сивокафав и челен цвят. Съдовете са били с широки гърла, обли и с езически дръжки. Някои от черните съдове са били украсявани с графитни успоредни ивици и волути. Намерена е и една стъргалка от кремък. Пещерата е била обитавана от първобитни хора през каменно-медната епоха (енеолита), установено от В. Миков (В. Миков „Праисторически селища и находища в България, 1933г). За същата пещера съобщават, че е била обитавана през енеолита и Николай Джамбазов („Пещерите в България“, 1958г) и Андрей Андреев („Материали за археологическата карта на Кърджалийски окръг“, Кж 1966г). Проучена и картирана от Борис Колев и други от ПК „Аида“ гр. Хасково на експедиция „Вишеград 69“ и допълнителни проучвания през 1970г. Прекартирана на 08/05/1977г. от Бекир Нуриев – ПК „Родопи“ гр. Кърджали

    Местонахождение:

    Намира се на 3км североизточно от с. Глухар в скален венец над р. Върбица в местността Вишеград. Входа зее в основата на вулкански скален венец, който очертава от юг платовидното възвишение Вишеград, високо над песъчливото русло на р. Сютлийка по нейния ляв бряг. От входа на пещерата до руслото на реката се спуска стръмен каменист сипей с дължина около 100м. Образувана е от еворзионното действие на водите на р. Сютлийка, които в миналите геоложки времена са текли на около 120м по-високо от съвременното ѝ ниво. Водите са издълбали основата на плътните и призматично напукани андезити от платото Вишеград. Основата, върху която те залягат, е от вулканична лавобрекция.

    Описание на пещерата:

    Входът е широк 13м и висок 3м. Пещерата се състои само от една зала с дължина 17м и средна ширина 10м. Пещерата е била дълга още около 6-7м, но в следствие на изветрителните процеси и гравитационното притегляне привходната част се е срутила и е образувала големия каменист сипей под входа й.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна, неразклонена

    Карта

  • Картировач(и)
    Борис Колев, Бекир Нуриев ПК "Аида" Хасково, ПК "Родопи" Кърджали
  • Дата
    1977-05-08