Караджа инлер – I u II

  • Други имена
    тур. Караджа - малка сърна
  • Дължина
    101 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    285 m.
  • Ерозионен базис
    8 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Караджа инлер 1 и 2 | *Сърнените пещери 1 и 2 –

    с. Бял кладенец *Община Стамболово –

    Махала Читмахле *Хасковска област –

    Местност: р. Бююк дере-

    Крумовградски карстов район № 413-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 25, 372002 N 41, 392621 – WGS84

    Рег.№ 147 *Код № 413007 *НМВ 272м.

    Обща дължина 101м. *Денивелация +2м.

    На турски „караджа“ означава малка сърна, а „инлер“ е множествено число на „ин“ – „пещера“. Временно убежище на хората от енеолита. Картирана на 23/11/1970г от Борис Колев ПК „Аида“ гр. Хасково.

    Местонахождение

    Намира се на 500м западно от мах. Читмахле на с. Бял кладенец, на десния бряг на р. Бююк дере (Коневското дере). Всъщност това са две части от една и съща пещерна система, една част от която е разрушена от водите на поройното дере, което тече 8м по-ниско от чернеещите се входове на пещерата с 285м НМВ и височина над МЕБ 8м. Образувана е в меки и бели на цвят палеогенски органогени варовици със ситнокристалинна структура. В изобилие се наблюдават останки от коралови колонии и Ostrea gigantea. На места варовиците са примесени със сивозелени вулкански туфи, които не залягат на отделни пластове, а са смесени с варовиците. Последните залягат с азимут 40° и ъгъл 15°. По-голямата пещерна галерия /I/ има два входа отстоящи един от друг на 4м и е образувана по две пукнатинни системи, пресичащи се взаимно перпендикулярно. Простирането им е с азимут 0°, 90* и 270°. Варовиковия комплекс, в който се намира пещерата Караджа-инлер обхваща района около селата Светослав, Бял кладенец и Белополяне. Пространството , което те покриват е около Зкм. В диаметър. Те залягат сред вулканогени седиментни материали /туфи със сиво-зелен и белезникав цвят/. Варовиците залягат на северо-изток с азимут на лягане 40° и ъгъл 15° дебелината на варовиковия слой достига от 50 до 80м. На места те са примесени с туфовите материали Района на варовиците е богат на няколко карстови извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Особено голям е броят им в периферните части на комплекса, при контакта с туфите. В източната част на с. Бял кладенец блика карстов извор, който никога не пресъхва. Той е на 340м НМВ и е каптиран. Направеният замер показа следните резултати:. 02/08/1970г – 0, 766 л/сек и температура 13, 5 градуса. Водата е без цвят, вкус и мирис, пивка.

    Описание на пещерата:

    №1 – Пещерата има два малки входа, разположени на около три метра един от друг. Двете галерии са част от една система, но изглежда не са свързани помежду си подземно. Главната галерия е криволичеща с перпендикулярно разположени на главната ос странични разклонения. Най-широка, (до Зм) и най-висока (4м) е пещерата във второто дясно разклонение. В зала Б влагата е силно кондензирана във вид на водни капки, полепнали по стените. По тях се наблюдават и множество нагъсто разположени корозионни ямки с дълбочина до 1, 5мм. На 1дцм2 се установиха до 45 такива ямки. В същата зала бяха наблюдавани 3 екземпляра от големия подковонос прилеп. Пещерата е без карбонатни образувания. Пода е покрит с алохтонни материали. Другата пещерна галерия /II/ се намира на същото ниво на 6м южно от вход №2 на галерия I. Нейният вход е нисък и заоблен (ширина 1, 5м, височина 1, 1м). Тя е образувана по пукнатини с азимут на простиране 210′ и 260°. Галерията през цялото протежение е ниска и широка средно до 1, 5м, най-широка е от 5 до 8м от входа, където стига до Зм ширина. Галерията е проходна. След 25, 5м по оста се достига до тесен изход (№4). №2 – Пода на галерията е покрит с дребен чакъл и песъклива глина. На 2м от входа (№3) е направен малък иманярски изкоп, от който е изваден фрагмент от груба, сиво-черна, недобре изпечена дебелостенна керамика. Съдът е работен на ръка. Навярно пещерата е била временно убежище на хората от енеолита. На повърхността също има много керамични фрагменти от съвременна керамика и животински кости. Всички входове са силно опушени, Двете галерии са части от една и съща пещерна система, която е била частично разрушена от поройните води на река Бююк дере. На нивото на пещерните галерии се наблюдават следите от старото ниво на реката, която е образувала една вдлъбната тераса в скалния венец, широка около 1м. В такъв случай общата дължина на пещерите „Караджа инлер“ ще достигне 100, 5м.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна, разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата