Биологични видове
Троглоксени: не
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Установени 13 вида безгръбначни животни
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Кара гук | *Черната дупка *Водната пещера –
с. Търновци *Община Джебел –
Кърджалийска област –
Местност: р. Дермен дере (р. Джебелска)-
Ардински карстов район № 411 –
Рило-Родопска област –
Рег.№ 146 *Код № 411001 НМВ 345м.
Обща дължина 105м. *Денивелация -10м.
Пещерата е картирана от Б. Колев на 19/09/1970г по време на клубна експедиция на ПК “Аида” гр. Хасково. Пещерата не е защитена. Поради трудния достъп случайни посетители навлизат навътре в пещерата много рядко. На входа има следи от иманярска дейност.
Местонахождение:
До пещерата се стига за около 10 мин. по характерна пътека, която започва от с. Търновци. От мястото, където пътеката стига до реката, се тръгва срещу течението. Входът се намира на десния склон на дерето, на около 5м над реката. Образувана в бели едрозърнести мрамори с предкамбрийска възраст, залягащи с азимут 140° и ъгъл 25°, силно напукани и образуващи няколко пукнатинни ситеми с азимут на простирание 60°, 140°, 170° и 200° и ъгъл за всички 70-75°.
Описание на пещерата:
Водна пещера – през нея протича поток с дебит около 3 л/сек (на 19/09/1970г). Въпреки че входът е сравнително голям, влизането в пещерата става след преминаване през много тясна галерия, която стига до малка зала. След нея се продължава по основната галерия срещу течението на подземната река, като на няколко места се ляга във водата. Вторични образувания има на много малко места.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: едноетажна, разклонена
Пещера Кара Гук /Водната/ край град Джебел
с. Търновци
Пещерата Кара Гук /Черна дупка/, известна еще между българското население като Водната пещера, се намира в района на гр. Джебел, Кърджалийски окръг, в землището на махалата Воденичарско, на десния бряг на р. Дернен дере /Джебелска, Шейхджумайска/. Достигането до нея става по планинска пътека през с. Тютюнче за с. Търновци. Входа се намира на 12 м. над руслото на реката.на 345 м.Н.В., обърнат на север към мах. Воденичарско състояща се само от две къщи.
Пещрата е образувана в бели едрозърнести мрамори с предкамбрийска възраст. Входа е широк 3.2 м. и висок 3 м. и се спуща стръмно на Ю.И. до деветия метър, след което се слиза на Ю.З. в ниска и тясна галерия. След тридесетия метър се достига до подземен поток, който на това място понира, за да се появи отново след няколко метра в лявото отклонение на централната галерия. Дебита на потока окомерно е около 3 литра/сек. Във вътрешните части на пещерата потока изпълва целия под на галерията, като на места дълбочината му достига до 0.60 м. Дъното е покрито с тиня. Потока се провира през няколко и стеснения до 0.50 м., а на места галерията се оширява до 6 м. След 5бтия метър започва прослояване на мраморите с биотитови гнайси. В едно от разширенията изветрелите гнайси образуват опасно срутище. Края на пещерната галерия е тесен и низък и достига до воден сифон пред който дълбочината на потока достига до 1.0 м.
Дължината на пещерата по главната ос е 86.50 м., а общата дължина достига 105 м. Най-голяма височина /9 м./ е замерена на 34ТИЯ м.,а най-голяма широчина пт 68мия до 72-ия м. по главната ос.
Температурата на въздуха в пещерата бе замерен в две станции:на 36тия м. 14.5° и на 71вия м. 15.2.°С. Температурата на водата по цялото протежение на потока е 14.5°С. На 30 м. източно от входа на пещерата, до вливането на Кангалар дере /идващо от с. Търновци/ в Дермен дере, на брега на реката блика извор наречен “ Гюл» леикь“. Неговият дебит замерен на 19.IX.1970 г. бе 2 л./сек. и температура 17.2°С при 22°С температура на въздуха. Връзката между потока в пещерата и извора бе установена, защото замътената при проникването (вода от потока след по-малко от час замъти и извора. Все пак, показаната разлика в температурите на водата налагат по-подробни хидрографски наблюдения на това място.
Мраморите,в които е образувана пещерата,залягат с азимут 140о и ъгъл 25о. Те са силно напукани и образуват няколко пукнатинни системи с азимут на простирание 60°, 140°, 170° и 200°, и ъгъл за всички от 70° – 75°.
Вторични синтрови образувания в пещерата не се наблюдават.
Пещерата се обитава от голяма прилепна колония /към 100 броя/ от дългоухия едър подковонос.
Според местната легенда водата от пещерата излизала чак на Бяло море. Овчар хвърлил гегата си подир стадото си, което се скрило в пещерата. Подир време тя била намерена да плува в Бяло море. Друга легенда разказва, че в дъното на пещерата, зад водата, имало железна врата, а зад нея било скрито много злато и скъпоценни украшения. Но който се осмелял да мине зад водата, от тавата падал тежък остър меч и му отрязвал главата. Затова още никой не е могъл да стигне до съ кровището и да се върне на земята, за да разкаже какво се крие зад железната врата.
На 25 м. източно от входа на Кара гук, на същото ниво, над нивото на речното русло, се намира малка безименна пещерка с дължина 11 м. По нейния таван и по стените и се наблюдават много удебелени сталагтитни образувания, дендрити и синтрови джобчета.
Пещерата е проучена и картиране на 19.IX.1970 г. от членове на Пещерния клуб в Хасково по време на клубната експедиция „Джебел» 70“.
Съобщава: Борис Колев,
П.К. ХАСКОВО