Маара

  • Други имена
  • Дължина
    115 m.
  • Дълбочина
    17 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    385 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
    1966
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Обитава се от малка колония прилепи
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Маара

    с. Бял кладенец *Община Кърджали –

    жп гарата *Кърджалийска област –

    Местност: Киречлика –

    Крумовградски карстов район № 413-

    Рило-Родопска област –

    G P S – E 25, 372002 N 41, 392621 – WGS84

    Рег.№ 130 *Код № 413073 *НМВ 385м.

    Обща дължина 115м. *Денивелация -17м.

    Има легенда: „Козар пасял наблизо стадото си. Една коза се губела всеки ден. Бедния козар я проследил и видял как ближе мандалото на желязна врата, която се отворила и козата се скрила зад нея. Подплашен, козаря побягнал и съобщил на селяните за пещерата. Изследвана и документирана на два етапа – 13-14 август и на 03-04/09/1966г от ПК „Аида“ гр. Хасково Главен картиравач Борис Колев.

    Местонахождение:

    Намира се на 1. 5км север-северозападно от с. Мъдрец (Софилар) и около 2км юг-югозападно от с. Мост в местността „Кичерлика“. Развита в палеогенски варовици, залягащи върху ефузивни туфи и туфо-брекции. На повърхността варовиците са силно разядени от дъждовните води. Те имат азимут на залягане 25 градуса и ъгъл на падение 20 градуса. Пещерата е хоризонтална, образувана по диаклази с азимут на простиране 320 ‘ и ъгъл 80°, аз. прост. 60° и 10° и 385м НМВ. На около 100м източно от пещерата на 340м НМВ, на контакта между варовиковите и вулканските туфи, се намира добре каптиран извор с дебит 0. 170л/сек и t13. 5 градуса. Химическият анализ на водата показва съдържание на калций 124мг/л, магнезий 3. 8мг/л, хлориди, сулфати и нитрати с Ph 19. 3.

    Описание на пещерата:

    Пещерата има два хоризонтални и два вертикални входа. Вторият от хоризонталните е изкуствено прокопан, навярно от иманяри. И двата хоризонтални входа гледат на юг. По главната ос пещерате е дълга 68. 8м, а с всичките разклонения достига 114. 5м. Най-голями размери има в Прилепната зала – височина 7м и ширина 6. 5м. Красиви образувания с кремаво-бял цвят обсипвата тавана и стените на централната галерия от 40-ия до 60-ия метър, представени от сталактити и сталагмити, повлеци, дендритови образувания и синтрови джобчета по стените, „петльов гребен“, а синтрови щитове и барабани образуват вкаменен водопад. В последната зала сталактитовите образувания са удебелени и приличат на вимета, а северната стена е отрупана с натечни карбонатни образувания, приличащи на вкаменен водопад. В прехода от 47 да 50-ия метър се образувани и няколко анемолити – там, където има постоянно въздушно течение. Пещерата е влажна – около 40-ия и 65-ия метър по централната галерия капе ускорено вода. Краят на пещерата се спуща стръмно и е затрупан с едри камъни. На това място пещерата е разкъртвана с взрив от иманяри и зад струпаните камъни се намира навярно продължение на галерията. В Прилепната зала са изградени няколко стъпаловидни стени със сух градеж, неизвестно от кога и кога. Прилепна колония обитава „Прилепната зала“, а в останалите части има само единични екземпляри.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Два хоризонтални и два вертикални входа

    Карта

  • Картировач(и)
    Борис Колев ПК "Аида" Хасково
  • Дата
    1966-08-13