Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Единични екземпляри от едри дългоухи подковоноси
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Дупката
гр. Ивайловград *Община Ивайловград –
Хасковска област –
Местност: Дупките, градския парк –
Крумовградски карстов район № 413-
Рило-Родопска област –
G P S – E 26, 063798 N 41, 314062 – WGS84
Защитена местност „Дупките“с площ от 6, 5hа
Рег.№ 129 *Код № 413002 *НМВ 310м
Обща дължина 32м. *Денивелация -8м.
Картирана на 03/09/1971г от Борис Колев и членове на пещерния клуб към ТД „Аида“ гр. Хасково, по време на пещерната експедиция „Армира-71“. Фауната е проучена за първи път от Б. Петров и С. Бешков през април 1992г. Пещерата попада в *Защитена местност „Дупките“с площ от 6, 5hа, обявена през 1992г. Основание за обявяването е, че пещерата е прилепно убежище и растат 13 вида орхидеи. Вътрешността и е силно замърсена от битови и промишлени отпадъци. Остатъци от огньове и факли има навсякъде. Поради близостта и до града и лесния достъп тя е често посещавана от местни хора. Необходимо е да се вземат мерки за почистването и от отпадъците и за ограничаване на достъпа на хора в нея.
Местонахождение:
Намира се на около 400м северно от крайните къщи на Ивайловград, на края на изкуствено засадена борова гора в местността Дупките, под крепостта Калето на 310м НМВ. Разположена е в градския парк над Ивайловград. До нея се стига по асфалтов път. Входът е заграден с метална ограда. Пещерата е образувана по единствена пукнатина с азимут 270′ в бели, силнокристални, меки варовици с горноеоценска възраст. Наблюдават се добре четири латерални нива.
Описание на пещерата:
Пещерата е неголяма, суха и сравнително бедна на образувания. Входът е пропастен, с размери 1, 2х1, 3м. След 4м отвеc се стига в малко преддверие, от където по нисък пасаж се влиза в единствената зала на пещерата. Общата дължина е 32м, най-голяма ширина 8м и височина до 4м. Входът и преддверието са силно опушени. Повечето вторични образувания са изпочупени, а таванът е опушен от факли. Следите от мразовото изветряне се наблюдават по цялото протежение на пещерата. Дъното на пещерата е заето от голям каменист конус, образуван от автохтонни материали и чакъл, привнесен от вън по комин, запушен от споени с варовика глина и скални късове. Подът е покрит с черна лепкава глина. По края на варовиковото плато и височината „Св. Марина“ (източно от града) има малки ниши и каверни, които не представляват туристически и научен интерес. От пещерата са известни общо 13 вида безгръбначни животни. Преди години тя е била обитавана от колония подковоноси и дългокрили прилепи, но в резултат на постоянното безпокойствие те са прогонени. Сега се срещат само единични големи подковоноси.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: не
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Входен отвес 3 м.
Карта
