Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Отделни екземпляри прилепи от вида Малък и Голям подковоносец
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Голямата пещура | *Коджа ин –
с. Бял кладенец *Община Стамболово –
Хасковска област –
Местност: Сипея-
Крумовградски карстов район № 413-
Рило-Родопска област
Рег.№ 2434 *Код № 413048 *НМВ 340м.
Обща дължина 81м. *Денивелация +10м.
Площ 126 кв. м *Обем 640 куб. м. НМВ 335м.
Пещерата е далеч от селото и рядко се посещава от хора. През различни периоди в миналото пещерата е била използвана от каракачани за жилище и като кошара. В нея са открити средновековни керамични фрагменти. По изработка и глазура /жълто, зелено/ те се определят като късно средновековни. Има сведения, че преди 1913 г., когато границата на България е минавала по р. Арда, жителите на отсрещното село Дарец (понастоящем съществува само като вилно място) са бягали през реката и са се укривали в пещерата, за да се спасят от турците. Те са я наричали „Голямата пещура“, за разлика от по-малката пещерка, намираща се на 25м по-ниско от нея. Картирана от Борис Колев – “Аида” Хасково на 06/08/1971г и след това отново на 22-23/07/1978г по време на експедицията “Вулкански пещери”.
Местонахождение:
Намира се на 3км югозападно от с. Бял кладенец над местността „Сипея“ над яз. Студен кладенец, срещу височината „Гребене. От селото пеша по черен път се стига до местността Двата дъба (Ики мешеле). След това пътят слиза към характерна седловина и оттам по пътечка се продължава към местността Сипея, намираща се над язовир Студен кладенец. От най-връхната точка на вулканските скали се слиза надолу към язовира. Въпреки че входа е голям, намирането му без водач е трудно. Той стои на 340м НМВ и на 140м над МЕБ (руслото на р. Арда – яз. Студен кладенец). Образувана е при изливането на два лавови потока, които са затворили пещерната кухина, в поток от вулкански лаво-брекча с виолетов цвят залягащ върху пласт от светла туфо-брекча. Образувана е при изливането на два лавови потока, които са формирали пещерна кухина. По-нататъшното разширение и оформяне на пещерата е станало през кватернера при латералните процеси и изветрителните явления. Това е най-дългата пещера с вулкански произход в България.
Описание на пещерата:
Пещерата е едноетажна и суха с две основни помещения и няколко къси странични разклонения. Входът е с ширина 14м и височина 5, 5м. Привходната част е широка 27м и дълбока 9м с височина 6м. Второто помещение е с размери 6х7м и височина 3, 5м. В дъното на това помещение на 8м височина се намират две камери с малки размери. От ляво започва къса галерия с дължина 11м, ширина до 2м и височина до 2, 5м. Общата дължина на пещерата е 81м., а по централната ос 19м. Общата заета площ от пещерните помещения е 126м2, а обема е 640м3. Подът е леко наклонен към изхода, покрит е с песъкливи наноси и материали, прилепно гуано и овча тор. Във второто помещение от тавана капе слабо вода, която разкалва част от наносите по пода.
Температурата в пещерата е в зависимост от външните температурни промени. Широкият вход дава възможност за нейното проветряване, а южното ѝ изложение я прави сравнително топла и заветна. Замерена е температурата в пещерата в нейното дъно на 8. VIII. 1971r. показа 23, 5*С при външна температура 32*С, замерени в 13. 00 часа. Пещерата се обитава от единични прилепни екземпляри, от които е и гуаното по пода. Проучването и картирането на пещерата е направено от членове на Пещерния клуб на Хасково на 6 август 1971г. и при второ посещение на 22 и 23 юли 1978г.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажна, разклонена
Карта
