Бездънният пчелин

  • Други имена
    Бездъни пчелин -
  • Дължина
    50 m.
  • Дълбочина
    105 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    510 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Описание на пропастта „Бездънния пчелин“

    гр. Ябланица *махала Нановица

    Ловешка област община Ябланица

    Панежки район, Старопланинска област № 207

    GPS E 24, 085618 N 43, 024639 – WGS84

    Местност – „Пчелина“

    Обща дължина 50м. *Денивелация -105м.

    Рег.№ 111 Код: 207001 *НМВ 495м.

    Отворът на тази пропаст се намира на 6км североизточно от гр. Ябланица в близост до мах. Нановица, на 3 км ЮИ от пещ. Съева дупка. В непосредствена близост до пропастта има кариера за варовик. От площада в центъра на Ябланица се тръгва по главния път за Тетевен. В края на града се завива в ляво веднага след голям склад и се минава над редица малки блокчета. Малко след това има асфалтово разклонение в дясно, което се подминава. Продължава се направо по пътя, подминава се голям характерен камък от лявата страна, и след спускане по тесент път се стига до Т-образно кръстовище, където се завива наляво. След малко пътя извежда до асфалтовата база. Минава се през базата и се тръгва по асфалтиран път. В самата база има няколко малки разклонения, държи се пътя в дясно и надолу. По него се продължава няколко стотин метра и се завива в ляво по черен път. След още 200м в ляво се виждат останки от бетонна конструкция. Там има уширения и е удобно да се оставят колите. Пещера Нановица се намира веднага в ляво на 10м. Към Бездънния пчелин се продължава около 400м напред по пътя. Минава се участък с храсти от двете страни, а след това в дясно те изчезват. След още 50ина метра се слиза в по диагонал в дясно от пътя. Входа на пещерата се намира от лявата страна на около 20м надолу. Ориентир е разчистена просека към него. Бездънният пчелин е образуван от горноюрски титонски варовици по разсед с простирание 80 градуса и западане югозападно под ъгъл 60 градуса. Тя е забележителна с огромния си вход с размери 50х30 метра. Общата дълбочина на пропастта е 105м. Дълбочината на отвесната част е 90м, надолу следва силно наклонен сипей от падналите от стените ѝ каменни късове, висок 15м. Завърщва със запушен понор В пропастта няма образувания.

    Екипиране: Р 95м 110м въже. Начално закрепване на скални халки върху

    хоризонтална площадка. На 5м, както и на 22м междинно закрепване на спит. На 30м мждинно закрепване на спит – на ръба, от който отвеса преминава в камбана. На 80м междинно закрепване на стар ролплъгов клин, забит 1982г. А за по-скромните в силите си – може да се слезе до дъното и само с едно въже от 40м по V-образ- на цепка в края на сипеите и храсталаците. Проблем – всеки бутнат камък влиза точно в нея.!!!

    Съобщена от К. и Х. Шкорпил през 1895г. Първият опит за проникване в

    пропастта е направено от чеха Новак през 1924г. За спускането си той е използвал стълба и прави карта на преодолените от него 88м на този огромен отвес. Вторият опит за спускане на 5. 04. 1931г е успешен и в нея се спускат зоологът Н. Радев и П. Енглиш, които правят цялостно изследване и определят дълбочината ѝ на 146м. През 1948г грпа пещерняци под ръководството на известния природоизследовател Алекси Петров проникват отново в пропастта и определят нейната дълбочина на -127м. След това през 1949г по време на бригадата „Тодор Павлов“ в нея са прониквали известни наши алпинисти(Е. Петков и др.)До 1957г тя се смяташе за най-дълбоката пропаст в България. През 1967г Комисията по пещерно дело към ГС на БТС организира експедиция за картиране и определяне на точната дълбочина с участието на инж. Р. Радушев, Хр. Харизанов, Васил Недков, А. Близнаков, Тр. Даалиев, Н. Генов, Л. Попов и Ив. Рашков, представители на пещерните клубове на „Еделвайс“,“Планинец“и „Витоша от гр. София. Картирали Хр. Харизанов, В. Недков.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Екипирана ТЕВ.Входен отвес 90 м.

    Техническо описание

    Цветан Остромски 16. 03. 2010 Техническо описание Необходим инвентар: 120 м. въже, 4 планки за анкери, 3 примки, 6 карабинера. Има различни варианти за екипиране на тази пропаст. От сравнително равна и чиста до ръба на пропастта площадка от южната страна на входа е началото на най-добре екипираната система за ТЕВ. Тя е оборудвана с анкери, има опори и за извличане на пострадал, набити по време на учебна спасителна акция. За начално и дублиращо закрепване има (поне) 2 удобни скални халки в периферията на площадката. Под ръба се прехвърляме на анкер с планка (тук има и тройна опора за извличане с балансьор). Надолу в разстояние на 30 м. има още 3 прехвърляния на анкери (на последното в дясно има още три анкера за балансьор). Следва 45 м. камбана докато стъпим на отсрещната стена. Тук трябва да се направи прехвърляне с дълга (сдвоена) примка върху издатина от стената, на около 15 м. от дъното.

    Дъното представлява силно наклонен сипей, завършващ с равна глинеста площадка в долния край. Пропастта е тип студен чувал, облечете се добре.

    Описанието е направено от Цветан Остромски на 03. 03. 2010 г. при спортно-тренировъчно проникване на група от ПК Искър (София).

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата