Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Рушовата пещера | *Градежнишката пещера *Дупките –
с. Градежница *Община Тетевен *Ловешка област –
Местност: Стенето *Махала Джамийска –
Васильовски карстов район № 209 –
Старопланинска област –
G P S – E 24, 154277 N 42, 590017 – WGS84
Рег.№ 112 *Код № 209008 *НМВ 456м.
Обща дължина 908м. *Денивелация +15м.
История на откриването:
Известна на местното население отдавна. Съобщена през 1948г на Петър Трантеев и картирана от него през следващите години. На 07/12/1959г Таню Мичев прави опит да премине сифона, но за съжаление след три метра завършва със стеснение. Легенда: Преди много векове разбойници нападнали този край, ограбили и избили мирни жители. Тогава местен болярин, уплашен от зверствата, скрил в една от дупките на пещерата богатството си – 10 конски товара злато. Оттогава минали стотици години, но мълвата за скритото имане се предавала от стари на млади. Мнозина се опитвали да намерят скритото в пещерата богатство. Тези, които дръзнели да влязат в нея, никога вече не се връщали – двама смелчаги от селото влезли в тъмната пещера, за да намерят скритото в нея злато. Цялото село излязло да ги изпроводи. Два дни напразно ги чакали пред входа на пещерата. Едва на третия ден ги открили на другата страна на рида, обезумели от страх, онемели от ужас и целите в кърви. До края на живота си смелчаците не могли да продумат, затова никой никога не узнал къде е скрито златото и какви тайни крие дупката. Затворена за каптаж. Защитен обект – заповед №2310 на КГТП с площ 1 ха
Местонахождение:
Входът на пещерата се намира на на разстояние 7, 3км от разклона при р. Вит, на стотина метра след с. Градешница в посока към Глогова махала. 150м от шосето, 85м от реката на десния ѝ бряг и 10м над нивото й. По-ниският, по-голям вход има крушовидна форма. Той е широк в основата си 2м и висок2 м. По-малкият и по-висок вход е трудно достъпен. Той има кръгла форма с диаметър 1м. Образувана е в титонски (горноюрски) варовици.
Описание на пещерата:
От входа на пещерата ни лъхва хладен и влажен въздух. Слиза се по полуосветения под, покрит с овлажнени ръбати варовити блокове. Вляво, близо до входа, в широка пукнатина, застлана в основата с камъни, ясно се чува клокоченето на подземна река – 30-40 l/sec, чийто води идват от крайния сифон. Първото препятствие по пътя е малка площадка, висока около 2м. Пред нас последователно се разкрива широкият криволичещ тунел на пещерата, чийто таван на места е покрит с дребни сталактити. На места реката, като че ли неподвижна, дълбока от 1-2м, широка колкото цялата пещера, е застрашително тъмна. На други места след красив завой тя се движи игриво с шум по чакълесто дъно или по каменисто легло с малки прагове. Пътят по пещерния тунел води срещу течението на реката навътре в недрата на планината. Той е сравнително равен, но труден. Няколко пъти газим реката, като подбираме плитки места. Налага се да преодолеем труднодостъпни скални тераси, ограничени от отвесни влажни стени или стръмни хлъзгави глинести склонове. На 310-ия метър от нашия път се изпречва сталагмит, подобен на голяма купа сено. Над сталагмита се спускат три по-големи и няколко малки сталактита. Вляво от него се очертава красива синтрова каскада, която при светлината се отразява в огледалната повърхност на реката. Около сталагмита реката е дълбока и непроходима. Във водата бавно плуват малки рибки – черни мренки, които не се плашат от светлината. (???) Трудно се изкачвате на циментираната от синтър скална тераса на десния бряг на реката и се провирате, лазейки през дълга 2м и висока около 80см пролука, зад която се разкрива сравнително широка площадка с чудновати синтрови образувания. По ниския ѝ таван висят десетки снежнобели сталактити. Срещу сталактитите се издигат малки или по-големи сталактити. Тук-там се очертават различни по големина стройни сребристи колони. Когато любознателният посетител на пещерата погледне внимателно към тавана, той не може да не забележи, че капките са наредени по пукнатини, по които също в редове са разположени сталактити. В някои от ъглите на площадката са запазени тънки, крехки, полупрозрачни тръбички – макароновидни сталактити, дълги до 20-30см и дебели 5-6мм. Тези сталактити са много крехки и при докосване с ръка веднага се строшават. Погледнати отдалеч, тези сталактити наподобяват вкаменен дъжд. Падащите капки са образували по глинестия под на площадката конусовидни егутачни ямички. В един от ъглите на терасата, където падащите капки са много на брой, по пода каскадно са наредени вдлъбнати карстови форми, подобни на тасчета и ванички. Едни от тях са сухи, а други запълнени с вода, капеща от тавана. Тези дънни пещерни образувания са разделени едно от друго с тънки или неколкократно дъгообразно извити синтрови стенички. Те са изпъкнали във външната и вдлъбнати във вътрешната страна. Горната част на стеничките е съвсем гладка, хоризонтална и се образува от водата, преливаща през стеничките. Водата в тасчетата и ваничките е толкова бистра, че при светлината на лампата но плитките им дъна се виждат миниатюрни своеобразни скални розички, наслоени синтрови кори, кристални друзи, наподобяващи храсти, гъби, актинии. Ако се обърнете към реката, не може да не забележите сталагмита, стърчащ над спокойните ѝ води. Горният край на този сталагмит прилича на тръвен пчелен кошер, опасан в основата от фантастично заострени ресни и драперии, наподобяващи слонски уши. Продължаваме по-нататък. Левият бряг става непроходим, а реката – дълбока. Прехвърляме се на десния скалист бряг. Това място е едно от най-трудните за преминаване в тунела на Градешнишката пещера. Тук пътят върви по наклонена скална тераса, стеснена до 50см, под която реката е дълбока около 2м. Навлизаме в сух коридор с посока изток-запад. По дъното му има малки синтрови вани. Следва десен завой, който води до малкото синтрово езеро. Заобикаляме езерото и се изкачваме на малка тераса, по която са наредени сухи синтрови вани с гладки дъна. Те наподобяват отворени мидени черупки, над които като мечове са надвиснали няколко големи сталактита. Зад ваните пещерният тунел с готически свод се разширява и в него има много сталактити и драперии. Стените на свода представляват красиви синтрови каскади, под които се спускат сребристи висулки и малки драперии. Тук до нас достига силен подземен шум от падаща вода. Подсилен от пещерния ек, той се увеличава и наподобява шума на голям водопад. Едва изминали 50м, пред нас се открива пукнатина с посока изток-запад. В нея се губи водата на отново появила се подземна река. Тя образува водопад, висок само 1, 5м. В Градешнишката пещера съществува типична слухова измама, благодарение на която шумът на нищожния речен пад се възприема като шум на голям водопад. Движим се по десния бряг на ре¬ката. Таванът над нея се снижава и ни заставя да се наведем, за да не засегнем спускащите се от тавана приказно красиви сталактити, които се надвесват и над самата река. Този участък на пещерния тунел е забележителен още и със своеобразните сферични сталактити, закътани в един тих ъгъл. В основата си те са закръглени, издути и имат диаметър 5-15см. Тук човек с богато въображение може да види още полилеи с причудливи форми. Отново прекосяваме реката, като стъпваме по незалети от водата големи скални късове. Реката остава вляво от нас. Скоро пенливите и шумящи води се скриват в хоризонтално разположена пукнатина. До¬стигаме разклонението на пещерата. Десният ѝ клон води до горния етаж. Не е трудно да се покатерим до терасата на втория етаж на пещерата. Внимателно пълзим по стръмен конусоподобен под, над който се очертава куполът на зала. В десния край на залата зее шахта, а в дъното ѝ се чува шума на подземната река. От наклонените стени на залата висят няколко малки скални завеси и драперии. На едно място драперията е образувана от вода, проникнала по дълги пукнатини, а на друго – от вода, събрана при оттичането ѝ по наклонената стена. Долният край на по-голямата драперия завършва с пирамидални ресни, подобни на кътни зъби, а в най-ниската ѝ част е образуван сталактит, счупен от посетител на пещерата. По-ниската част на драперията е оцветена ивичесто в светлокафяво и бяло, а това говори, че при образуването ѝ в нея са се отлагали периодично железни и други съединения. Таванът на залата е украсен със стотици бели и розови сталактити, разположени в няколко редици. Погледнати отдалеч, те наподобяват окаменен дъжд. На пода лежат десетки обикновени сталактити. Между сталактитите, повечето от които са обикновени, съществуват и такива с удивително неправилна форма. Прави като свещи в горния си край, те по-ниско рязко се наклоняват под ъгъл, като образуват хоризонтални или наклонени към тавана кристални издатъци. Някои от израстъците почти се насочват към тавана, от който сталактитите висят. Образуването на сталактитните израстъци вероятно е свързано с капилярните явления, които определят посоката на движещата се в сталактита вода, като елиминират земното привличане. По-нататък се спускаме по стръмен, осеян с малки синтрови блокове и глина хлъзгав под, в ляво от който зее черна пропаст. Ехото на хвърления в нея камък е краткотраен. Това показва, че пропастта не е много дълбока. Вероятно тя води към долния етаж на пещерата. Започва ново изкачване, след което подът на пещерата е почти хоризонтален. Пещерата се стеснява и ни принуждава да лазим няколко метра. След това тя отново се разширява. Таванът е висок 5-6м. В тази част на пещерата се наблюдават и разклонени сталагмити, един от които прилича на майка с дете в ръка. В тази част на коридора не липсват и сталагмити, наподобяващи ели. Тези сталагмити маркират промените на нивото на водите, които някога са запълвали сега сухия пещерен тунел. Пещерният тунел става още по-широк. Ето ни пред най-красивата част на пещерата – терасовидна зала, украсена с кестеняво обагрени тънки колони, синтрови вани и кристално бели окаменени водопади. Горната тераса на залата е осеяна с колони и сталактити и сталагмити, така съчетани, че наподобяват чуден декор на сцена на подземен театър, подходящ за фантастични детски приказки. В десния край на залата са наредени една над друга няколко прекрасни вани, и то така огладени, като че ли са изваяни от полиран бял мрамор. В най-ниската от тях, запълнена с кристално чиста вода, се отразява нейната криволичеща ограда. По дъното ѝ спокойно лежат няколко пещерни бисера, които чакат нови падащи водни струи, за да почнат отново своя вихрен танц. Бисерите имат кълбовидна, лещовидна или яйцевидна форма. Към синтровите вани се насочват струйни сталактити, приличащи на окаменен водопад. Надясно от водопада друга група струйни сталактити образуват висящите клони на плачеща върба, до която пък блестят свежите калцитни кристали на синтрова каскада. Тук е достъпният край на горния край на пещерата.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: не
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Двуетажна с три входа,разклонена