Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Манастирище 3 | Калугерските, Манастирските
БФСп № 2960
№ район и пещера
304007 Район и област Смолски район, Средногорско-Тракийска област Местоположение Местност Манастирище Махала / квартал
Населено място с. Байлово Код на ЕКАТТЕ 2258 Община Горна Малина Област Софийска област Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пещера Влажност Влажна Разклоненост Едноетажна , Неразклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна Данни Обща дължина 11м Денивелация (- , +) 0м (-0м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 752м Карта
Картирали Иван Личков, Александър Стрезов Експедиция Клубна експедиция Клуб „Академик“ София Година 1979 Мащаб 1: 100 Прекартирали
Последна карта 1979г.
История на откриването В комплекса „Манастирски“ пещери по поречието на р. Смолска край с. Байлово, Софийско се е запазило праисторическо скално-пещерно светилище с кръгови знаци. Те са издълбани в меката бигорна скала по стените и сводовете на две от четирите пещери в комплекса (№2960 и №2961), както и на пет външни скални откоса около тях. Други следи, които говорят за използуванто на комплекса като светилище, са изкуствено дообработваните входове на пещерите, както и изсечения улей източно от пещера №2959 и шахтата в средата над скалите. През бигорния масив и днес текат водите на карстов извор, който отлага карбонатно вещество. Картирана на 04/03/1979г. За светилището се съобщава в печата през 1980г. (Делев П., И. Панайотов, Ал. Стрезов. Каменните слънца. Отечество, 4, V(106), с. 41). Авторите го причисляват към тракийските светилища, свързани с култ към Слънцето. Други автори го интерпретират като светилище с култ към Луната (Стоев А. Следи от древността. Турист, 11/1986, с. 14 и Стойчев Т. – Тракийско скално светилище, свързано с култ към Луната. Археология, 12/1987). През 1986г по време на Женската пещерна експедиция на ”Академик” София е изготвена цялостна документация на тези знаци в комплекса (Златкова М. – Скално-пещерно светилище при с. Байлово, Софийско. Сб. Док. от VНац. конф. по спелеология, 1987, с. 72-76).
Местонахождение Параклисът „Св. Никола“ е след разклона за Каменица в посока към с. Смолско на голямото спускане от лявата страна. Пред него има широка поляна, удобна за паркиране, и голяма чешма (да не се бърка с чешмата, която е по-надолу по пътя от дясната страна). Точно от другата страна на пътя, има два бора и развалини на стара постройка. Точно при тях надолу към реката тръгва едва забележима пътечка, минаваща покрай пещерките. Повечето от рисунките са унищожени от иманяри.
Описание на пещерата Иманяри са унищожили с кирки и шила енеолитните рисунки с прилепско гуано в Байлово. С флекс е свалено изображение на растението нар заедно с калцитната кора. То е било в края на фриза с рисунки. Някой им е внушил, че рисунките са нишани за скрито съкровище, затова са копали зад тях. Погромът е нанесъл непоправими щети на изображенията, а барелефите на Луната са тежко пострадали от ерозията.
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, неразклонена
Карта
