Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Изход Потребител: Здравко Илиев
Манастирище 4 | Калугерските, Манастирските Идентификация
В А Ж Н О:
Пещерите с № над 9000 са известни, но не са картотекирани – липсва карта, описание и/или други данни
За въпрос, добавяне или промяна на данни или нещо друго…
Към Говорилнята…
GPS координати – в градуси, минути, секунди и стотни
Датум WGS84
Картите са в Картотеката – подредени по райони.
Правила за пълен достъп ТУК…
Любопитна статистика ТУК…
БФСп № 2961
№ район и пещера
304008 Район и област Смолски район, Средногорско-Тракийска област Местоположение Местност Манастирище Махала / квартал
Населено място с. Байлово Код на ЕКАТТЕ 2258 Община Горна Малина Област Софийска област G P S 2352318642382866 – неизв. Достъпност Статус Стопански – Гъбарник Категория Не категоризирана Достъп Охраняван Защитена от
Характеристики Вид Пещера Влажност Суха Разклоненост Едноетажна , Неразклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна Данни Обща дължина 13м Денивелация (- , +) 2м (-2м, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 752м Карта
Картирали Климент Бурин, Васил Гурев, Иван Личков Експедиция Клубна експедиция Клуб „Академик“ София Година 1979 Мащаб 1: 100 Прекартирали
Последна карта 1979г.
История на откриването Бивш склад за ГСМ, вход преграден с тухли. Вкопани знаци с опушени кръстове. В комплекса „Манастирски“ пещери по поречието на р. Смолска край с. Байлово, Софийско се е запазило праисторическо скално-пещерно светилище с кръгови знаци. Те са издълбани в меката бигорна скала по стените и сводовете на две от четирите пещери в комплекса (№2960 и №2961), както и на пет външни скални откоса около тях. Други следи, които говорят за използуванто на комплекса като светилище, са изкуствено дообработваните входове на пещерите, както и изсечения улей източно от пещера №2959 и шахтата в средата над скалите. През бигорния масив и днес текат водите на карстов извор, който отлага карбонатно вещество. За светилището се съобщава в печата през 1980г. (Делев П., И. Панайотов, Ал. Стрезов. Каменните слънца. Отечество, 4, V(106), с. 41). Авторите го причисляват към тракийските светилища, свързани с култ към Слънцето. Други автори го интерпретират като светилище с култ към Луната (Стоев А. Следи от древността. Турист, 11/1986, с. 14 и Стойчев Т. – Тракийско скално светилище, свързано с култ към Луната. Археология, 12/1987). През 1986г по време на Женската пещерна експедиция на ”Академик” София е изготвена цялостна документация на тези знаци в комплекса (Златкова М. – Скално-пещерно светилище при с. Байлово, Софийско. Сб. Док. от VНац. конф. по спелеология, 1987, с. 72-76).
Местонахождение Параклисът „Св. Никола“ е след разклона за Каменица в посока към с. Смолско на голямото спускане от лявата страна. Пред него има широка поляна, удобна за паркиране, и голяма чешма (да не се бърка с чешмата, която е по-надолу по пътя от дясната страна). Точно от другата страна на пътя, има два бора и развалини на стара постройка. Точно при тях надолу към реката тръгва едва забележима пътечка, минаваща покрай пещерките. Повечето от рисунките са унищожени от иманяри.
Описание на пещерата Няма данни
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Обратно в списъка
Copyleft 2006 by SPELEOMANIA – Data by HINKO
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна,неразклонена