Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Изход Потребител: Здравко Илиев
Манастирище 2 | Калугерските, Манастирските Идентификация
В А Ж Н О:
Пещерите с № над 9000 са известни, но не са картотекирани – липсва карта, описание и/или други данни
За въпрос, добавяне или промяна на данни или нещо друго…
Към Говорилнята…
GPS координати – в градуси, минути, секунди и стотни
Датум WGS84
Картите са в Картотеката – подредени по райони.
Правила за пълен достъп ТУК…
Любопитна статистика ТУК…
БФСп № 2959
№ район и пещера
304006 Район и област Смолски район, Средногорско-Тракийска област Местоположение Местност Манастирище Махала / квартал
Населено място с. Байлово Код на ЕКАТТЕ 2258 Община Горна Малина Област Софийска област G P S
Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пещера Влажност Влажна , Водна Разклоненост Едноетажна , Разклонена , Проходна Други Скала – Варовик, Диаклазна , Образувания Данни Обща дължина 34м Денивелация (- , +) 1м (-0м, 1м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, Няма данни Карта
Картирали Климент Бурин, Васил Гурев Експедиция Клубна експедиция Клуб „Академик“ София Година 1979 Мащаб 1: 100 Прекартирали
Последна карта 1979г.
История на откриването В комплекса „Манастирски“ пещери по поречието на р. Смолска край с. Байлово, Софийско се е запазило праисторическо скално-пещерно светилище с кръгови знаци. Те са издълбани в меката бигорна скала по стените и сводовете на две от четирите пещери в комплекса (№2960 и №2961), както и на пет външни скални откоса около тях. Други следи, които говорят за използуванто на комплекса като светилище, са изкуствено дообработваните входове на пещерите, както и изсечения улей източно от пещера №2959 и шахтата в средата над скалите. През бигорния масив и днес текат водите на карстов извор, който отлага карбонатно вещество. Картирана на 04/03/1979г. За светилището се съобщава в печата през 1980г. (Делев П., И. Панайотов, Ал. Стрезов. Каменните слънца. Отечество, 4, V(106), с. 41). Авторите го причисляват към тракийските светилища, свързани с култ към Слънцето. Други автори го интерпретират като светилище с култ към Луната (Стоев А. Следи от древността. Турист, 11/1986, с. 14 и Стойчев Т. – Тракийско скално светилище, свързано с култ към Луната. Археология, 12/1987). През 1986г по време на Женската пещерна експедиция на ”Академик” София е изготвена цялостна документация на тези знаци в комплекса (Златкова М. – Скално-пещерно светилище при с. Байлово, Софийско. Сб. Док. от VНац. конф. по спелеология, 1987, с. 72-76).
Местонахождение Параклисът „Св. Никола“ е след разклона за Каменица в посока към с. Смолско на голямото спускане от лявата страна. Пред него има широка поляна, удобна за паркиране, и голяма чешма (да не се бърка с чешмата, която е по-надолу по пътя от дясната страна). Точно от другата страна на пътя, има два бора и развалини на стара постройка. Точно при тях надолу към реката тръгва едва забележима пътечка, минаваща покрай пещерките. Повечето от рисунките са унищожени от иманяри.
Описание на пещерата Най-ниско разположена от пещерите в комплекса. От м. май 2006г вече има и трети вход, получил се от пропадане на около 7 метра източно от пещерата. Ако се отчита и слизането до езерцето в ляво от средния вход общата денивелация надхвърля 4 метра. ( Явор Стоянов)
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Обратно в списъка
Copyleft 2006 by SPELEOMANIA – Data by HINKO
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна,разклонена
Карта
