Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Изход Потребител: Здравко Илиев
Манастирище 1 | Калугерските, Манастирските Идентификация
В А Ж Н О:
Пещерите с № над 9000 са известни, но не са картотекирани – липсва карта, описание и/или други данни
За въпрос, добавяне или промяна на данни или нещо друго…
Към Говорилнята…
GPS координати – в градуси, минути, секунди и стотни
Датум WGS84
Картите са в Картотеката – подредени по райони.
Правила за пълен достъп ТУК…
Любопитна статистика ТУК…
БФСп № 2958
№ район и пещера
304005 Район и област Смолски район, Средногорско-Тракийска област Местоположение Местност Манастирище Махала / квартал
Населено място с. Байлово Код на ЕКАТТЕ 2258 Община Горна Малина Област Софийска област G P S
Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пещера Влажност Влажна , Водна Разклоненост Едноетажна , Неразклонена , Проходна Други Скала – Варовик, Диаклазна Данни Обща дължина 10м Денивелация (- , +) 1м (-0м, 1м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, Няма данни Карта
Картирали Иван Личков, Александър Стрезов Експедиция Клубна експедиция Клуб „Академик“ София Година 1979 Мащаб 1: 100 Прекартирали
Последна карта 1979г.
История на откриването В комплекса „Манастирски“ пещери по поречието на р. Смолска край с. Байлово, Софийско се е запазило праисторическо скално-пещерно светилище с кръгови знаци. Те са издълбани в меката бигорна скала по стените и сводовете на две от четирите пещери в комплекса (№2960 и №2961), както и на пет външни скални откоса около тях. Други следи, които говорят за използуванто на комплекса като светилище, са изкуствено дообработваните входове на пещерите, както и изсечения улей източно от пещера №2959 и шахтата в средата над скалите. През бигорния масив и днес текат водите на карстов извор, който отлага карбонатно вещество. За светилището се съобщава в печата през 1980г. (Делев П., И. Панайотов, Ал. Стрезов. Каменните слънца. Отечество, 4, V(106), с. 41). Авторите го причисляват към тракийските светилища, свързани с култ към Слънцето. Други автори го интерпретират като светилище с култ към Луната (Стоев А. Следи от древността. Турист, 11/1986, с. 14 и Стойчев Т. – Тракийско скално светилище, свързано с култ към Луната. Археология, 12/1987). През 1986г по време на Женската пещерна експедиция на ”Академик” София е изготвена цялостна документация на тези знаци в комплекса (Златкова М. – Скално-пещерно светилище при с. Байлово, Софийско. Сб. Док. от VНац. конф. по спелеология, 1987, с. 72-76). „… Те представляват комплекс от няколко пещери с общи функции. Разположени в бигорна скала в ниските части на V-образното сечение на долината на р. Смолска, в миналото те били заобиколени от вековни дървета и множество извори. Днес от пещерите са оцелели само 4, но е много вероятно да са били повече на брой. При една от тях древните са изсекли специална площадката, откъдето са имали идеални условия за наблюдение на Луната. Още личат пробити почти квадратни дупки, които са свързвали визуално пещерите с небето и площадката за наблюдение. Този факт кара изследователите да предполагат, че пещери са били и древни светилища, в които освен наблюдения на видимите небесни тела – Слънцето, Луната и звездите, са се изпълнявали и определени ритуали, свързани с култа към различни богове, почитани хората от дълбока древност…“
Местонахождение Параклисът „Св. Никола“ е след разклона за Каменица в посока към с. Смолско на голямото спускане от лявата страна. Пред него има широка поляна, удобна за паркиране, и голяма чешма (да не се бърка с чешмата, която е по-надолу по пътя от дясната страна). Точно от другата страна на пътя, има два бора и развалини на стара постройка. Точно при тях надолу към реката тръгва едва забележима пътечка, минаваща покрай пещерките. Повечето от рисунките са унищожени от иманяри.
Описание на пещерата Пещерата, намираща се западно от изсечения в бигора улей има два входа, като от горния се слиза на класика 4 метра и се излиза на долния. В скалата извива 5м галерийка, завършваща с малка заличка, без изгледи да е имало някога продължение. (Явор Стоянов) „… Днес тайнствените послания на древните най-добре са запазени в една от четирите пещери край Байлово. В нея всички вътрешни повърхности – от тавана до пода, са запълнени с изображения на различни фази на Луната. Някои от тях са частично запечатани от дебелата калцитна кора на пода. Това позволява на изследователите да определят възрастта на байловските пещери, като използват много прецизни физическо-химически методи. Така те успяват да датират с голяма точност самия паметник, който според тях е съществувал още през VІ – V хил. пр. Хр. Когато човек застане пред скалните рисунки, на пръв поглед различава само кръгове, които изглеждат почти еднакви. Но ако се вгледа в и около тях, открива изображения на различни състояния на месечината. Някои са пълни кръгове, други – с форма на полумесец, на първа или трета четвърт. Силно впечатление прави и това, че различните фази на небесното светило са били нанасяни върху скалната повърхност с различна техника. Едните от тях са само изсечени в скалната повърхност – обикновени скални гравюри. Други са с отнемане на повърхността от площта на лунната фаза, т. нар. линейно-плоски скални гравюри, от гледна точка на техниката на изпълнение. В скално-изсечения паметник досега са регистрирани 240 изображения, от които 126 са контурни, 37 са вкопани и 77 са барелефни. Техните размери са различни, като диаметрите им варират в границите от 24 до 88 см. Най-зебележими и най-атрактивни обаче са изпъкнали луни, с нисък релеф. Те са относително най-малко на брой. За тях изследователите предполагат, че са изображения на регистрираните лунни затъмнения, когато Земята хвърля сянка върху Луната. Астрономи смятат, че изображенията върху скалните откоси показват изключително добро съвпадение с разпределението на естествените лунни фази на реалната Луна върху небесната сфера Освен това, процентните съотношения на знаците за различните фази спрямо общия брой изображения в рамките на светилището са пропорционални на видимите лунни фази през тъмната част на денонощието, съпоставени за интервал от един синодичен месец….“ (от http://frognews. bg/news_22629/Bailovo_%E2%80%93_misteriia_na_7_hiliadi_godini/)
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Обратно в списъка
Copyleft 2006 by SPELEOMANIA – Data by HINKO
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: едноетажна,неразклонена
Карта
