Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Голяма колония прилепи.Установени 16 вида животни.
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Въркан | *Пеещата, *Музикалната –
с. Дружба *Община Видин *Видинска област –
Местност: Кукуруз баир –
Кулско-Белослатински карстов район № 101-
Дунавска равнина –
G P S – E 22, 403300 N 43, 591600 – WGS84
Рег.№ 2000 *Код № 101006 *НМВ 186м.
Обща дължина 812м. *Денивелация -40м.
Пещера Влажност Влажна , Водна Разклоненост Едноетажна , Неразклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна , ПОНОРНА
История на откриването: Входа на тази голяма пещера е малък и тесен. При дъждове в полусляпата долина, в която се намира той, се събира огромно количество вода. Тъй като е малък, водата се всмуква и с водовъртеж водната маса влиза, като издава особени звукове и цвъртене. Оттам и влашкото ѝ наименование Въркан (въртележка) или Пеещата пещера. Третото име е ново. През 1924 г. В. Миков прави археологически разкопки. Пещерата е била известна на местното население. Проучена през 1969г от П. Трантеев, П. Берон и З. Илиев и картирана от тях през 1972г.; Мащаб 1: 500
Местонахождение:
Пещера на 2км югозападно от с. Дружба. Подходът за пещерата е откъм с. Генерал Мариново за с. Цар Петрово по асфалтов път, като след около 2км се стига до бившо военно поделение. От него се отделя коларски път, който минава покрай оградата на поделението и на около 1км се качва на билото. Входа на пещерата е в дясно от пътя на около 200м след прехвърляне на билото в добре изразен валог.
Описание на пещерата:
Пещерата е хоризонтална, едногалерийна и нисходяща. Входът на тази голяма пещера е малък и тесен. При дъждове в полусляпата долина, в която се намира входът, се събира огромно количество вода. Тъй като входът е малък, водата се всмуква и с водовъртеж водната маса влиза във входа, като издава особени звукове и цвъртене. През нея протича малък подземен поток и завършва със сифон. Образуванията в нея са малко. Подземният поток извира на 300-400м по-ниско.
http://rozzata. blog. bg/drugi/2014/01/21/kakvo-se-krie-pod-tankoviia-poligon-krai-s-drujba. 1230361 Описание 2 1918 година. Първата световна война. В края на с. Молалия (сега с. Дружба) е настанена австрийска кавалерийска част, чакаща заповед за прехвърляне по бойните фронтове на Румъния. Една вечер офицери от интенданството на III Бдински полк поканват своите колеги австрийци на чашка в местната кръчма. Няколко печени агнета, двойно препечената ракия и отлежалото черно вино, дали необходимия градус настроение за тостове в чест на цар Фердинанд, Кайзера, австрийския император и близката победа. Реейки поглед в дървената опушена кръчма, поручик Щайнер (учител по история и картограф на военната австрийска част) забелязва на един рафт зад кръчмаря интересни експонати. Става от масата, минава зад тезгяха и ги взема в ръце. И останал изумен: „Около 20 сантиметров индийски слон от бял мрамор и върху него войн с копие в ръка. Две статуетки от черен мрамор на персийски бойци в пълно бойно снаражение. На постамент – някакъв мъдрец с завита по азиатски начин през главата челма с голяма кобра, показваща се от върха над челмата“. Останал изумен… Откъде са дошли в това затънтено българско село тези антики?… Помолил български офицер да му помогне с превода на няколкото въпроса, които задал на кръчмаря: „Откъде са тези статуетки?… И как са попаднали в кръчмата?“… Получил отговор: „Такива джунджурии се намират много на Кукуруз баир. Във всяка къща ги имало. Тук ги носели за една ракия. Дори преди дни му донесли една смачкана тава, в която сипвал зърното на кокошките“… Тавата се оказала голяма сребърна паница с изсечени воини в бой с колесници. Цялата била изписана с непознати знаци. Изследователският нюх запалили поручика. Скоро разбрал, че се носи някакво предание от векове, че над селото имало дворец, построен от Александър Македонски за пленена персийска княгиня. Златото и слоновата кост, които силно земетресение заравя под земята, били несметни. А в долина, близо до селото „земята вечер се разтваряла и излизали воини в непознати одежди, чийто вопли и стонове се чували надалеч“. За да успокоят духовете на това място, местните хора построили манастира „Свети Петър“. Но воплите още се чували в близка пещера, която местните хора наричали „Музикалната пещера“. Тя имала лоша слава и хората се страхували от нея. Разклоненията в пещерата и подводните езера потъвали дълбоко под земята. Някой говорят за изходи, които били чак в Влашко. Друга такава пещера имало и в Кукуруз баир, но била затрупана. Екипиран с въжета и лампи, поручик Щайнер, придружен от няколко войника, влиза в „Музикалната пещера“. Преминали през няколко големи зали с езера, но наклонът бил прекалено стръмен за недобре екипираните изследователи. Седмица по-късно разровили входа и на затрупаната пещера. И открили свод от дялани камъни със стълби, които водели под земята. Разкрили и няколко разклонения. Разделили си ги и започнали картографирането. Влизали все по-дълбоко в добре оформени лабиринти. Докато един ден един от войниците не се върнал. Започнали издирване, което открива премазаното тяло на войника под грамада срутили се камъни. В чантата на загиналия е намерена 15-сантиметрова златна статуя на персиец и човешка китка от бял мрамор, държаща отрязан кокосов орех от злато с излегнала се в него жена от черен мрамор. Намерените вещи доказвали, че войникът е достигнал до откритие, криещо богатства. И че преданието за потъналия под земята дворец може би отговаря на истината. Годините минават. Австрийски изледователи на гръцката култура попадат във Виенския археологически институт на „Откритието на Щайнер“. Започва изследването на всичко написано за Александър Македонски и откриват доказателства, че на завоя на Дунав имало някакъв строеж. И големи административно-военни сгради. И че е възможно да се намерят под земята техните останки. През 1984 година се правят постъпки пред българските власти за разрешение на австрийска пещерна експедиция да се опита за разбули тайната. Предполагало се е, че ако се постигне съгласие за разкопки, те могат да започнат през 1986 година. Но по това време „Кукуруз баир“ вече е танков полигон. На него се извършват военни занятия и стрелби. Той е обект на МНО и влизането на цивилни лица е забранено. Какво остава пък за западни изследователи?… И още нещо. В отговора на Борис Матеев до Министерството на културата е докладвано, че когато тежката военна техника е започнала изравняването на местността за полигон, са открити „метални, глинени, бронзови, мраморни съдове и накити“. Било уведомено Министерството на отбраната. Оттам дошла заповед, че „заради някакви грънци, военнен обект не се спира“?!?… Булдозерите заринали дълбоко под земята евентуалните пътища да се стигне може би до едно епохално откритие, което би превърнало забравения Видин в нова Микена или събиращата милиарди долари от туристи древна Троя. Каквото и да има отдолу, го има. А, ако го има, някой ден, някога някой трябва да ни го покаже.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: низходяща,разклонена
Карта
