Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Константин Стоичков 18. 05. 2006 Година: 1 Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ 2003г. “Шпела пършинг”, м. Драговци, Сливнишки пещерен район 301, рег № 4808, Районен №: 301030. дължина (19. 80 м), денивелация (+5. 10 м).
GPS-координати N 42° 50′ 21. 2“ E 22° 43′ 06. 2“
Местонахождение и достъп: Двата основни входа на пещерата се разкриват в основата на невисок скален венeц в местността “Мазните скали”. Скалните венци са разположени на десния географски бряг на реката, а входовете се намират на около 25-30 м над нея. Пещерата отстои на около 300 м северозападно от последните къщи на махала Драговци. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. За изходен пункт към пещерата може да се използва шосето, свързващо гр. Брезник с гр. Трън. На около 1. 5 км след село Филиповци по посока гр. Трън в дясно от шосето се отделя път за махала Драговци. По този път се достига до махалата. Тръгва се по черен път, който се отделя в северна посока и я свързва със съседната махала Бежанци. Почти веднага след като се излезе от населеното място трябва да се пресече реката. В ляво (западна посока) се забелязват високи скални венци. Това са така наречените “Мазни скали”. По тях личат множество отвори на ниши, а може би и на неизследвани пещери. Подстъпите към тях са гъсто обрасли с храсти и дървета. поради тази причина входът на пещерата е труден за намиране. Той се вижда обаче от пътя за махала Бежанци. За да се достигне до това място се тръгва по пътя. След махалата се излиза на ливади, след които има стръмно изкачване. Достига се до място, където пътят минава над високите скали на левия географски бряг на реката. Точно там тя оформя живописно каньонче. От заравнеността на пътя се вижда на отсрещния склон отвор с натрупани скални блокове пред него. За да се достигне до него трябва да се върви без път, което не е много лесно заради гъстата растителност. Описание: Пещерата “Шпела пършинг” има три входа, които са разположени в основата на висок скален венец. Те имат източно изложение. Най-лесно достъпен е най-южно разположеният вход. Той е с размери ширина 1м и височина 3. 20 м от него се отделя къса галерия, в която цари полумрак. След около 6 м тя задънва в наслаги от глина. На около 3. 50 м вдясно от основната и ос се отделя тясна фурнообразна галерия, дълга 4. 20 м. Попада се на уширение. Вляво има изгледи пещерата да продължи ако се разкопаят наслагите. За да се продължи се изкачва праг с височина 1. 23 м. Минава се през стеснение. От дясната страна (изток) се забелязва слънчева светлина, която прониква от тесен и труднопроходим вход на пещерата. Това е вторият вход . Той има размери 0. 25 на 0. 20 м и по-скоро е прозорец на венеца. Следва ново стеснение и след провиране се излиза на прагче от -0. 70 м. Излиза се в широка осветена галерия, която в единия край задънва в наслаги, а в другия край е разположен вход № 3 с размери ширина 2. 80 м и височина 2 м. Пещерата има незначителни размери. Нейната обща дължина е 19. 80 м при денивелация от +5. 10 м, считана от най-южно разположения вход към най-северния. Пещерата е влажна и бедна на вторични образувания. На места могат да бъдат забелязани сталактити, сталагмити, драперии, повлеци, както и рядко срещаното пещерно мляко. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. История на проучването: Пещерата е открита от Ж. Петров от ПК”Хеликтит” София по време на теренен обход в района на махала Драговци и махала Бежанци ма 24. 05. 2003. Точната и карта е съставена на същата дата от К. Стоичков, Ж. Петров и Л. Маринов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Описание на достъпа
Константин Стоичков 18. 05. 2006 Година: 1 Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ 2003г. “Шпела пършинг”, м. Драговци, Сливнишки пещерен район 301, рег № 4808, Районен №: 301030. дължина (19. 80 м), денивелация (+5. 10 м).
GPS-координати N 42° 50′ 21. 2“ E 22° 43′ 06. 2“
Местонахождение и достъп: Двата основни входа на пещерата се разкриват в основата на невисок скален венeц в местността “Мазните скали”. Скалните венци са разположени на десния географски бряг на реката, а входовете се намират на около 25-30 м над нея. Пещерата отстои на около 300 м северозападно от последните къщи на махала Драговци. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. За изходен пункт към пещерата може да се използва шосето, свързващо гр. Брезник с гр. Трън. На около 1. 5 км след село Филиповци по посока гр. Трън в дясно от шосето се отделя път за махала Драговци. По този път се достига до махалата. Тръгва се по черен път, който се отделя в северна посока и я свързва със съседната махала Бежанци. Почти веднага след като се излезе от населеното място трябва да се пресече реката. В ляво (западна посока) се забелязват високи скални венци. Това са така наречените “Мазни скали”. По тях личат множество отвори на ниши, а може би и на неизследвани пещери. Подстъпите към тях са гъсто обрасли с храсти и дървета. поради тази причина входът на пещерата е труден за намиране. Той се вижда обаче от пътя за махала Бежанци. За да се достигне до това място се тръгва по пътя. След махалата се излиза на ливади, след които има стръмно изкачване. Достига се до място, където пътят минава над високите скали на левия географски бряг на реката. Точно там тя оформя живописно каньонче. От заравнеността на пътя се вижда на отсрещния склон отвор с натрупани скални блокове пред него. За да се достигне до него трябва да се върви без път, което не е много лесно заради гъстата растителност. Описание: Пещерата “Шпела пършинг” има три входа, които са разположени в основата на висок скален венец. Те имат източно изложение. Най-лесно достъпен е най-южно разположеният вход. Той е с размери ширина 1м и височина 3. 20 м от него се отделя къса галерия, в която цари полумрак. След около 6 м тя задънва в наслаги от глина. На около 3. 50 м вдясно от основната и ос се отделя тясна фурнообразна галерия, дълга 4. 20 м. Попада се на уширение. Вляво има изгледи пещерата да продължи ако се разкопаят наслагите. За да се продължи се изкачва праг с височина 1. 23 м. Минава се през стеснение. От дясната страна (изток) се забелязва слънчева светлина, която прониква от тесен и труднопроходим вход на пещерата. Това е вторият вход . Той има размери 0. 25 на 0. 20 м и по-скоро е прозорец на венеца. Следва ново стеснение и след провиране се излиза на прагче от -0. 70 м. Излиза се в широка осветена галерия, която в единя край задънва в наслаги, а в другия край е разположен вход № 3 с размери ширина 2. 80 м и височина 2 м. Пещерата има незначителни размери. Нейната обща дължина е 19. 80 м при денивелация от +5. 10 м, считана от най-южно разположения вход към най-северния. Пещерата е влажна и бедна на вторични образувания. На места могат да бъдат забелязани сталактити, сталагмити, драперии, повлеци, както и рядко срещаното пещерно мляко. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. История на проучването: Пещерата е открита от Ж. Петров от ПК”Хеликтит” София по време на теренен обход в района на махала Драговци и махала Бежанци ма 24. 05. 2003. Точната и карта е съставена на същата дата от К. Стоичков, Ж. Петров и Л. Маринов, членове на ПК “Хеликтит” София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: с три входа,разположена на две нива