Бежанската пещера

  • Други имена
    Голямата пещера,Говнуша
  • Дължина
    61 m.
  • Дълбочина
    2 m.
  • Положителна денивелация
    4 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    10 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Константин Стоичков 18. 05. 2006 Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. 2003г. “Бежанската пещера”, м. Бежанци, Сливнишки пещерен район 301, рег № 4809, Районен №: 301031. дължина (61. 40 м), денивелация (- 2. 40 м +3. 65 м).
    GPS-координати N 42° 50′ 41. 00“ E 22° 43′ 00. 30“
    Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в основата на невисок скален венeц в непосредствена близост до крайните къщи на махала Бежанци. Скалните венци са разположени на десния географски бряг на реката, която преминава през махалата и се оттича в посока махала Драговци и се влива в река Ябланица. Входа се намира на около 10 м над реката. Пещерата отстои на около 200 м югозападно от последните къщи на махалата в близост до изкуствен водоем. Нейния отвор е разположен в североизточното подножие на масива Драговски камък, който е част от Завалска планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. За изходен пункт към пещерата може да се използва шосето, свързващо гр. Брезник с гр. Трън. На около 1. 5 км след село Филиповци по посока гр. Трън в дясно от шосето се отделя път за махала Драговци. По този път се достига до махалата. Тръгва се по черен път, който се отделя в северна посока и я свързва със съседната махала Бежанци. Почти веднага след като се излезе от населеното място трябва да се пресече реката. В ляво (западна посока) се забелязват високи скални венци. Това са така нареченита “Мазни скали”. По тях личат множество отвори на ниши, а може би и на неизследвани пещери. След махалата се излиза на ливади, които се пресичат. След това има стръмно изкачване. Достига се до главния път. Той минава над високите скали на левия географски бряг на реката. Точно там тя оформя живописно каньонче. От заравнеността се тръгва по пътя в северозападна посока. След около 800 метра пътят слиза ниско почти до нивото на реката. От тази позиция могат да бъдат забелязани и първите къщи на махалата. Пресича се реката, като на това място е направен изкуствен водоем. Тръгва се по отсрещния бряг като се върви в югозападна посока и се пресича голяма ливада. Входа на пещерата се разкрива в малък скален венец, като има вероятност според сезона да не бъде забелязан отдалеч. Той се намира на границата на малка гора и в близост има храсти и дървета, които го прикриват въпреки големите му размери. Описание: Входа на “Бежанската пещера” е разположен в основата на малък скален венец. Той има източно изложение и размери 8. 50 на 5. 20 м. От него се попада в обширна зала с размери дължина 20. 06 м, ширина 11. 60 м и височина на места над 4 м. В началото на пещерата цари полумрак. На десетия метър в дясната стена на залата се разкрива входа на къса и тясна галерия. Тя има меандриращ характер, като след около 13 м тя задънва в наслаги от глина, пясък и камъни. В тази галерия мога да бъдат забелязани по стените и свода повлеци. На 10 метър вляво от основната ос на залата се отделя друга галерия. За да се достигне до нея трябва да се изкачи праг висок 2. 00 м. След него направо и в дясно се отделя възходяща галерия, която след 4. 70 метра преминава в непреодолима цепнатина. В самото начало на тази галерия вдясно тръгва низходяща галерия дълга 10 м. В нейния край се попада на незначително уширение. Пода на това място е покрит с глина и камъни а вляво от централната и ос има тесен и непреодолим участък, който комуникира с главната зала. В най-северозападната крайна част на залата има друг участък до, който се достига като се изкачи праг с височина 1. 80 м. Попада се на продължение на пещерата което е отделено от основната част с три колони от основна скала. От това място във височина тръгва висок комин, които не е изследван и това е единственото място на което може да се очаква продължение на пещерата. Вдясно от този участък се отделя силно възходяща широка и трудна за изкачване галерия. Тя се развива в северна посока и след 6. 48 м задънва безнадеждно. В общи линии пещерата представлява една голяма зала в периферията на която се отделят няколко не дълги галерии. Подът на залата е покрит с черна пръст говежда тор и камъни. Като цяло пещерата е влажна и бедна на вторични пещерни образувания. На различни места се забелязват повлеци, цевични сталактити, дендрити и дребни с сталагмити, както и рядко срещаното пещерно мляко. “Бежанската пещера” има сравнително големи за района размери. Нейната обща дължина е 61. 40 м при денивелация от – 2. 40 м и +3. 65 м, считана от входа. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания, но са открити фрагменти от керамика. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население и на някои пещерняци от София и Перник. За нея споменава и Петър Трантеев, като я нарича “Голямата пещера”. През 80-те години са правени опити за картиране но поради факта, че тя се намира в гранична зона пълно картиране не е осъществено. Така тази лесно достъпна пещера няма до пролетта на 2003 година карта в картотеката на БФС. На 24. 05. 2003г по време на теренен обход в района на махалите Драговци и Бежанци е съставена точната и карта от К. Стоичков, Ж. Петров Л. Маринов, А. Жалов членове на ПК “Хеликтит” София и Жоро от ПК “Мрак” Етрополе.

    Описание на достъпа

    Константин Стоичков 18. 05. 2006 Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. 2003г. “Бежанската пещера”, м. Бежанци, Сливнишки пещерен район 301, рег № 4809, Районен №: 301031. дължина (61. 40 м), денивелация (- 2. 40 м +3. 65 м).
    GPS-координати N 42° 50′ 41. 00“ E 22° 43′ 00. 30“
    Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива в основата на невисок скален венeц в непосредствена близост до крайните къщи на махала Бежанци. Скалните венци са разположени на десния географски бряг на реката, която преминава през махалата и се оттича в посока махала Драговци и се влива в река Ябланица. Входа се намира на около 10 м над реката. Пещерата отстои на около 200 м югозападно от последните къщи на махалата в близост до изкуствен водоем. Нейния отвор е разположен в североизточното подножие на масива Драговски камък, който е част от Завалска планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Сливнишки пещерен район № 301. За изходен пункт към пещерата може да се използва шосето, свързващо гр. Брезник с гр. Трън. На около 1. 5 км след село Филиповци по посока гр. Трън в дясно от шосето се отделя път за махала Драговци. По този път се достига до махалата. Тръгва се по черен път, който се отделя в северна посока и я свързва със съседната махала Бежанци. Почти веднага след като се излезе от населеното място трябва да се пресече реката. В ляво (западна посока) се забелязват високи скални венци. Това са така нареченита “Мазни скали”. По тях личат множество отвори на ниши, а може би и на неизследвани пещери. След махалата се излиза на ливади, които се пресичат. След това има стръмно изкачване. Достига се до главния път. Той минава над високите скали на левия географски бряг на реката. Точно там тя оформя живописно каньонче. От заравнеността се тръгва по пътя в северозападна посока. След около 800 метра пътят слиза ниско почти до нивото на реката. От тази позиция могат да бъдат забелязани и първите къщи на махалата. Пресича се реката, като на това място е направен изкуствен водоем. Тръгва се по отсрещния бряг като се върви в югозападна посока и се пресича голяма ливада. Входа на пещерата се разкрива в малък скален венец, като има вероятност според сезона да не бъде забелязан отдалеч. Той се намира на границата на малка гора и в близост има храсти и дървета, които го прикриват въпреки големите му размери. Описание: Входа на “Бежанската пещера” е разположен в основата на малък скален венец. Той има източно изложение и размери 8. 50 на 5. 20 м. От него се попада в обширна зала с размери дължина 20. 06 м, ширина 11. 60 м и височина на места над 4 м. В началото на пещерата цари полумрак. На десетия метър в дясната стена на залата се разкрива входа на къса и тясна галерия. Тя има меандриращ характер, като след около 13 м тя задънва в наслаги от глина, пясък и камъни. В тази галерия мога да бъдат забелязани по стените и свода повлеци. На 10 метър вляво от основната ос на залата се отделя друга галерия. За да се достигне до нея трябва да се изкачи праг висок 2. 00 м. След него направо и в дясно се отделя възходяща галерия, която след 4. 70 метра преминава в непреодолима цепнатина. В самото начало на тази галерия вдясно тръгва низходяща галерия дълга 10 м. В нейния край се попада на незначително уширение. Пода на това място е покрит с глина и камъни а вляво от централната и ос има тесен и непреодолим участък, който комуникира с главната зала. В най-северозападната крайна част на залата има друг участък до, който се достига като се изкачи праг с височина 1. 80 м. Попада се на продължение на пещерата което е отделено от основната част с три колони от основна скала. От това място във височина тръгва висок комин, които не е изследван и това е единственото място на което може да се очаква продължение на пещерата. Вдясно от този участък се отделя силно възходяща широка и трудна за изкачване галерия. Тя се развива в северна посока и след 6. 48 м задънва безнадеждно. В общи линии пещерата представлява една голяма зала в периферията на която се отделят няколко не дълги галерии. Подът на залата е покрит с черна пръст говежда тор и камъни. Като цяло пещерата е влажна и бедна на вторични пещерни образувания. На различни места се забелязват повлеци, цевични сталактити, дендрити и дребни с сталагмити, както и рядко срещаното пещерно мляко. “Бежанската пещера” има сравнително големи за района размери. Нейната обща дължина е 61. 40 м при денивелация от – 2. 40 м и +3. 65 м, считана от входа. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания, но са открити фрагменти от керамика. История на проучването: Пещерата е известна отдавна на местното население и на някои пещерняци от София и Перник. За нея споменава и Петър Трантеев, като я нарича “Голямата пещера”. През 80-те години са правени опити за картиране но поради факта, че тя се намира в гранична зона пълно картиране не е осъществено. Така тази лесно достъпна пещера няма до пролетта на 2003 година карта в картотеката на БФС. На 24. 05. 2003г по време на теренен обход в района на махалите Драговци и Бежанци е съставена точната и карта от К. Стоичков, Ж. Петров Л. Маринов, А. Жалов членове на ПК “Хеликтит” София и Жоро от ПК “Мрак” Етрополе.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна,разклонена

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата