Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: Paranemastoma bureschi, Pheggomisetes sp
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Opiliones: Paranemastoma bureschi
Coleoptera: Carabidae: Pheggomisetes sp.
Aves: Pyrrhocorax graculus
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
История
История на откриването
Името идва от легенда, която старите гинчани разказват. Имал на времето Радол дъщеря. Тя паднала заедно с каруцата и воловете в пропастта. Радол умрял от мъка и оттогава пропастта се казва така. В друг вариант на легендата се твърди, че млад момък от селото се влюбил в дъщерята на Радол, но тя не отвърнала на любовта му и той я подмамил, за да падне в пропастта.
Тошкова дупка идва от местният крадец, който се казвал Тошко и понякога хвърлял краденото в ямата. Съобщена за първи път през 1895г от К. и Х. Шкорпил.
През 12/1959г току-що създадената РКПДПТ организира експедиция за проучването на пропастта (Т. Мичев, А. Денков, В. Бешков, С. Пенчев). По време на проникването те били придружени от над 50 местни жители, което се вижда на графиките, направени от А. Денков за това за времето си героично влизане в тази 88 м яма. Те използвали 50м стълба на Трантеев за слизане и изкачване. Но тя не стигнала и по средата на отвеса се наложило да спуснат стълбата с въже, за да може да стигнат до дъното. С допълнително въже, успоредно с проникващия, спускали запален петромакс.
Повече от 15 години след първото спускане, на 23/07/1978г, Н. Гладнишки и Т. Даалиев правят опит да проверят сведенията, оставени от първото проникване, че пропастта може да продължи и да направят карта. Картировката показва, че първите са измерили добре дълбочината от -88м и продължение няма.
Последното проучване и прекартиране е от 2015 г. от ПК „София“.
Общо описание
Радолова яма | Тошкова дупка Идентификация
БФСп № 1346
№ район и пещера 204052 Район и област Понорски район, Старопланинска област
Местоположение Местност
Махала / квартал
Населено място с. Гинци Код на ЕКАТТЕ 14903 Община Годеч Област Софийска област G P S 23053318 43052868 – WGS84 Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики Вид Пропаст Влажност Влажна Разклоненост Едноетажна , Неразклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна
Данни Обща дължина 82 м Денивелация (- , +) 72 м (-72, 0м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 1209м Карта
Картирали Таню Мичев, Александър Денков, Владимир Бешков, Симеон Пенчев Експедиция Републиканска експедиция Клуб Сборна група Година 1959. Прекартирали Николай Гладнишки, Трифон Даалиев – „Еделвайс“ София 1978 г. Последна карта 197 8г.
История на откриването Името идва от легенда, която старите гинчани разказват. Имал на времето Радол дъщеря. Тя паднала заедно с каруцата и воловете в пропастта. Радол умрял от мъка и оттогава пропастта се казва така. Тошкова дупка идва от местният крадец, който се казвал Тошко и понякога хвърлял краденото в ямата. Съобщена за първи път през 1895г от К. и Х. Шкорпил. През 12/1959г току-що създадената РКПДПТ организира експедиция за проучването на пропастта (Т. Мичев, А. Денков, В. Бешков, С. Пенчев). По време на проникването те били придружени от над 50 местни жители, което се вижда на графиките, направени от А. Денков за това за времето си героично влизане в тази 88м яма. Те използвали 50м стълба на Трантеев за слизане и изкачване. Но тя не стигнала и по средата на отвеса се наложило да спуснат стълбата с въже, за да може да стигнат до дъното. С допълнително въже, успоредно с проникващия, спускали запален петромакс. Повече от 15 години след първото спускане, на 23/07/1978г, Н. Гладнишки и Т. Даалиев правят опит да проверят сведенията, оставени от първото проникване, че пропастта може да продължи и да направят карта. Картировката показва, че първите са измерили добре дълбочината от -88м и продължение няма.
Местонахождение Намира се на около 2км северозападно от горния край на с. Гинци, сред сечище на стара букова гора.
Описание на пещерата Входът е въртоп (фуния) с овална форма и диаметър 7м, със стръмни склонове. На дъното му зее правоъгълният отвор на ямата от който лъха хлад. Първия отвес е 4 0м, след който има силно наклонена площадка, от която следва още един отвес от 30 м и дъно, покрито с нападали блокове и шума.
Екипиране за ТЕВ Входа на пещерата е на дъното на стръмен въртоп. Екипира се от по-високата му част, тъй като е по-безопасна от падащи камъни. Подвежда се с основно и дублиращо закрепвания на дървета в по-високата част на въртопа. Първо закрепване над отвеса с дълга примка на голямо надвесено дърво. На 15м надолу междинно закрепване на спит в дясно на гладката стена. На 30-35 м междинно закрепване на спит на същата стена до стар скален клин, над силно наклонена площадка. На 5 м надолу по площадката закрепване на спит в дясно зад издадена скала. На още 7 м закрепване в ляво на спит на издадена скала. Следва 10м отвес и около 20м стръмен наклон до дъното. Ако дължината на въжето позволява, може да се използва за придържане по наклона. В началото на наклона има 2 анкера 8мм, които са сложени за спасителна акция и може да не се използват. Възможно е да се екипира някой от тях за улеснение на придържането по въжето при голяма група. Необходим инвентар: 4-5 планки, 6-8 карабинера, 2-3 дълги примки, 95м въже.
(Владимир, 2009)
Описание на достъпа
Радолова яма /Тошкова дупка/
БФСп № 1346
№ район и пещера 204052 Район и област Понорски район, Старопланинска област
Населено място с. Гинци Код на ЕКАТТЕ 14903 Община Годеч Област Софийска област G P S 23053318 43052868 – WGS84
Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от
Характеристики: Пропаст; Влажна; Едноетажна , Неразклонена
Други Варовик; Диаклазна
За изходен пункт се ползва местоположението на развъдниците за риба. До там се стига с автомобил. От развъдниците маршрутът е пешеходен. Пътят минава между двата по-високо разположени водоема, като се ходи около 100 м в посока запад. Достига се до три изоставени постройки, които се заобикалят отляво и се стига до черен път. Продължава се по пътя в посока юг към долния край на селото, като се ходи около 350 м. Пътят се пресича с друг черен път. Обръщайки се с лице към склона, от кръстопътя се вижда стара, изоставена, полуразрушена постройка и голяма поляна. Продължава се през поляната в посока запад, като се минава близо до разрушената постройка. След около 100 м се достига до широколистна смесена гора. ПО същото направление се ходи още около 80 м, докато се достигне самия вход на пещерата, намиращ се на 1205 м надморска височина. Преходът от паркинга на колите до входа на пещерата е около 30 мин. без багаж.
Енчо Енчев 2016 г.
Техническо описание
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипирана ТЕВ. Входен отвес 88 м
Описание на пещерата Входът е въртоп (фуния) с овална форма и диаметър 7м, със стръмни склонове. На дъното му зее правоъгълният отвор на ямата от който лъха хлад. Първия отвес е 4 0м, след който има силно наклонена площадка, от която следва още един отвес от 30 м и дъно, покрито с нападали блокове и шума.
Екипиране за ТЕВ Входа на пещерата е на дъното на стръмен въртоп. Екипира се от по-високата му част, тъй като е по-безопасна от падащи камъни. Подвежда се с основно и дублиращо закрепвания на дървета в по-високата част на въртопа. Първо закрепване над отвеса с дълга примка на голямо надвесено дърво. На 15м надолу междинно закрепване на спит в дясно на гладката стена. На 30-35 м междинно закрепване на спит на същата стена до стар скален клин, над силно наклонена площадка. На 5 м надолу по площадката закрепване на спит в дясно зад издадена скала. На още 7 м закрепване в ляво на спит на издадена скала. Следва 10м отвес и около 20м стръмен наклон до дъното. Ако дължината на въжето позволява, може да се използва за придържане по наклона. В началото на наклона има 2 анкера 8мм, които са сложени за спасителна акция и може да не се използват. Възможно е да се екипира някой от тях за улеснение на придържането по въжето при голяма група. Необходим инвентар: 4-5 планки, 6-8 карабинера, 2-3 дълги примки, 95м въже.
Карта
1978 г. ПК „Еделвайс“, Н.Гладнишки, Тр.Даалиев; 2015 г. ПК „София“, В.Георгиев, А.Филчева
Входът е въртоп (фуния) с овална форма и диаметър 7м, със стръмни склонове. На дъното му зее правоъгълният отвор на ямата от който лъха хлад. Първия отвес е 40 м, след който има силно наклонена площадка, от която следва още един отвес от 30 м и дъно, покрито с нападали блокове и шума.
Екипиране за ТЕВ Входа на пещерата е на дъното на стръмен въртоп. Екипира се от по-високата му част, тъй като е по-безопасна от падащи камъни. Подвежда се с основно и дублиращо закрепвания на дървета в по-високата част на въртопа. Първо закрепване над отвеса с дълга примка на голямо надвесено дърво. На 15м надолу междинно закрепване на спит в дясно на гладката стена. На 30-35 м междинно закрепване на спит на същата стена до стар скален клин, над силно наклонена площадка. На 5 м надолу по площадката закрепване на спит в дясно зад издадена скала. На още 7 м закрепване в ляво на спит на издадена скала. Следва 10 м отвес и около 20 м стръмен наклон до дъното. Ако дължината на въжето позволява, може да се използва за придържане по наклона. В началото на наклона има 2 анкера 8 мм, които са сложени за спасителна акция и може да не се използват. Възможно е да се екипира някой от тях за улеснение на придържането по въжето при голяма група. Необходим инвентар: 4-5 планки, 6-8 карабинера, 2-3 дълги примки, 95 м въже.