Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Малата Балабанова | *Ямата на Искречината *Комсомолец –
с. Комщица *Община Годеч *Софийска област –
Местност: Балабанов дол –
Понорски карстов район № 204-
Старопланинска област –
Рег.№ 1345 *Код:№ 204051 * НМВ 1309м.-
Обща дължина 400м. Денивелация -125м.-
История на откриването
Известна отдавна. Началните ѝ части са проучени за първи път от Д. Иланджиев през 1963г. Той съобщава, че пещерата е голяма и непроучена докрай. В началото на октомври 1971г Н. Гладнишки, Т. Даалиев, А. Анев, М. Вълчков и Н. Аначков правят разузнавателна експедиция за търсене на нови пещери и проникване в Малата Балабанова дупка. Една пропаст е показана от местен овчар в непосредствена близост да местността “Искречината” и така остана името “Ямата на Искречината”. Проникват и картират до -83м. Тук, поради напредване на времето, оставят картировката и проникват до -130м. В района се връщат през пролетта на 1972г. Към първата група се присъединяват В. Гяуров и П. Николова. При второто ходене В. Гяуров намира малкия триъгълен вход на Малата Балабанова и тогава правят хоризонталната връзка с Ямата на Искречината. В началото на Малата Балабанова има 10м отвес. С помощта на специално приготвени от В. Гяуров П-образни клинове с дължина 20-30см е спуснат отвеса, който прави водна връзка с голямата зала на -83м и завършват картирането на 22/06/1972г при дълбочина -125м. В края на 09/1997г Т. Даалиев, Атанас и Кирил Русеви, съвместно с френските пещерняци Жак Орсола и Оливие Видал, правят траверс над последния отвес на Малата Балабанова дупка и удължават пещерата с още около 20 метра. През 1999г К. Стоянков, Н. Дончев, К. Дюдлен, Т. Даалиев осъществяват слухова връзка между двете Балабанови дупки чрез хвърляне на ракети на предполагаемите места на връзка, потвърдена в края на 2000г от К. Стоянков, В. Пелтеков, М. Добричев, Й. Павлов и др. Опитите за свързване продължават.
Местонахождение:
Пропастна пещера развита в триаски варовици на 7km СИ от с. Комщица, разположена в подножието на СИ склон на рида Било от южния отдел на Берковската планина, на левия бряг на Балабанов дол. Пещерата има два входа, разположени един под друг – по-висок(Ямата на Искречината) и по-нисък (Малата Балабанова дупка). Входът на пещера „Малата Балабанова“ е триъгълен и се намира в основата на дерето, в подножието на малки скали на левия(географски) бряг, на триста метра след огромния вход на „Голямата Балабанова дупка“. Отворът на „Ямата на Искречината“ се намира на стръмен склон в рядка букова гора на 30м денивелация над входа на „Малата Балабанова дупка.
Oписание на маршрут от с. Комщица.
КОМЩИЦА – СВЕТИ НИКОЛА – ГРАНИЧЕН ПОРТАЛ – ГОЛЯМА БАЛАБАНОВА
Комщица – манастир Свети Никола – черен път, достъпен за кола, 2 км.
Манастир Свети Никола – Граничен портал – черен път, достъпен за кола,
3км. На манастира има хубава чешма.
Граничен портал – Голяма Балабанова – горски път и накрая около стотина
метра без пътека през гората – преходът оттук до пещерата е около 2. 5 км. От портала до пещерата няма вода за пиене. Ние пихме от реката на брод 2 – беше чиста. Видяхме и риба в реката. Целият маршрут от манастира Св. Никола до пещерата е 5. 5 км. в едната посока.
Пътят върви по поляните и е много красиво. Можете да видите и местните орли.
Продължавате по десния път (покрай реката)
През този брод се минава лесно, „без да се събувате”. Оттук нататък често по пътя тече вода (през пролетния сезон), така че е леко кално и подходящо за по-високи обувки.
Продължавате по десния път
Подходящо място за кратка почивка.
На този брод добавих няколко камъка, така че също лесно се преминава.
Пътят завива наляво и катери леко нагоре през гората, като след стотина метра завива надясно и върви по равно.
От точката на завоя може да се стигне напряко до пещерата (аз я минах
тази отсечка по обратния път – от пещерата към пътя), но се минава през доста обрасло с храсталаци, много коприва и на няколко места стръмни, но къси изкачвания. Стига се до място, което нарекох Изчезващата река – силен поток се спуска от горе и внезапно в дерето изчезва в малка дупка. Вероятно е свързан с Балабановата или излиза на друго място.
Ако продължите по пътя, той скоро завива надясно и върви по равното.
Стигате до Каменната река. Върху голям камък има червена поизтрита маркировка С БАЛАБАН и стрелка, сочеща в посока по пътя.
След около 350-370 метра
се отклонявате от пътя и се спускате надясно и надолу през гората към дерето и след стотина метра излизате на площадката над Балабановата дупка.
Оттук на връщане можете ако искате да минете напряко през дерето, което
излиза на завоя на пътя. Спестявате част от изкачването нагоре и около 450 метра. Получавате като награда трънаци и коприва:), както и можете да видите Изчезващата река.
От завоя по черния път до пещерата е около 800 метра.
От пещерата без пътека през дерето до завоя е около 350 м.
Този маршрут незаслужено е отричан от някои. Вероятно са пробвали по
черния път, който тръгва от Комщица и катери нагоре по билото – той сигурно е объркващ. Маршрута, който давам тук, върви по пътя край реката и е лесно достъпен. Можете спокойно да стигнете с кола до портала, само на няколко места трябва да се внимава, ако колата е по ниска – аз отидох с малък Голф и нямах проблеми.
Достъп откъм с. Гинци:
До нея има хубав черен път застлан с чакъл, така че кола може да се качи до горе. Тръгва се от с. Гинци по посока прохода Петрохан. На около 1км след края населото и стотина метра преди десен завой на пътя от лявата страна на шосето има отбивка, която е черен път и води към бившата вече хижа“Малина“. Тя се подминава и се навлиза във вододайна зона, като е възможно да се отговаря на въпроси на работещите по подръжката, но пък те могат да ви упътят. Около 2-4км след хижата ще достига до типичната постройка на „Водарски кантон“. Ако сте с кола – тук се паркира и се продължава пеша. Отбивката за пещерата е от дясната страна на черният път, минаващ покрай кантона. Може малко трудно да се забележи, защото това е пътя за с. Комщица, който от десетилетия не се ползва и е доста запуснат, но е точно срещу кантона. По него се върви около 4-5км и в края на това разстояние в дясно на една хубава полянка на 20-30м от пътя се вижда входа на Голямата Балабанова дупка, а 200-300м преди това има пътечка за Малата Балабанова дупка. (Тодор Николов – Железния)
Описание на *Малата Балабанова дупка“ („Комсомолец“)/Д. Иланджиев/:
Веднага след тесния вход попадаме в зала, чийто под е застлан с дебел килим от шума и мъх. Вдигнем ли поглед нагоре ще видим пред нас на около 2 м височина галерия. Изкачваме това малко препятствие и след кратко пълзене пред нас се открива зала. В ляво забелязваме голямо срутване. От тук води началото си едно поточе, което след 10м пропада в 12м пропаст. Спущането в нея е свързано с неизбежен студен душ, защото водата се изсипва върху прониквача по време на спускането. Дъното на пропастта представлява зала 7м широка и около 18м висока. Тръгваме по пътя на потока. Не след дълго водата се губи. До тук свършва и галерията. Съпоставяме картата на Балзбанова дупка с тази на Комсомолец, сверяваме посоките и разбираме, че там където се губи водата от Комсомолец, от свода на Балабанова дупка тече вода. Топа означава че двете пещери са свързани. Треперейки от студ тръгваме към стълбата. Последва още един неприятен, но задължителен душ, но ние не сме недоволни. Докато сменяваме мокрите дрехи и се топлим около петромаксите, оглеждаме залата. В дясно забелязваме галерия. Първият минава по един корниз, опъваме парапет и след минута всички сме при него. Срещу нас голям вкаменен водопад. В ляво от него – огромен сталактон подпира свода като могъщ великан, а около него се спускат красиви цевични сталактити и нежни драперии. Подът е осеян със синтрови езера, които събират кристалните подземни води. В ляво виждаие цепка. Спускаме се „на камина“ и попадаме а зала, която с прелестите си ни довежда до неописуем възторг. Стройни елегантни сталактони , каменна гора от сталагмити и други различни фанстатични карстови форми красят тази малка вала. Минаваме през „подземните каменни гори“, галерията се разширява и постепенно се изкачва нагоре. Стените от синьо-зеленикав синтър са огладени. На места се навеждаме, за да „не счупим нежните сталактити. Попадаме в друга по-малка зала. Пред нас се открива чудна гледка от „дворци“, „кули“, „минарета“ от приказките на Шехерезада.
Описание 2 на*Малата Балабанова („Комсомолец“): Първите няколко метра
са покрити с шума. Следва няколко метров праг, малка площадка и отвес от 5м. На 2м над площадката в ляво има забити клинове спит. След 10м се попада на 10м отвес, широк 7-8м. Следва наклонена галерия, която свършва с блокаж (тесни пукнатини), водата минава през тях и от 10м пада в голямата зала на -83 метра. Над 10м отвес има галерия, която отвежда в диаклазни галерии с дължина 30-40м. На края на тези галерии е връзката с Ямата на Искречината на това ниво.
Описание на ЯМАТА:
Овален вход с диаметър 2м. Първия отвес е 20м. Следва наклонена галерия, която завършва с 10м отвес. От Голямата зала през образувания се стига до малко езеро, покрито с прозрачна калцитна корица. Следва малък 4м синтров водопад, облян с вода. От дъното на отвеса се продължава по наклонена галерия. Стените са черни, по пода тече вода. След около 50-60м се попада в средата на още по-голяма от предишната зала. Минаването става в дясно от пътя на водата по красиви натечни образувания. От това горно ниво на залата има малък отвор и праг 4м. Още 5-6м слизане по блокове и образувания и се достига дъното на залата, което според картировката се намира на кота -83м. След залата галерията е низходяща в конгломерат. След 70-80м отдясно на основната галерия от височина 7-8м пада вода. Галерията се стеснява и продължава още 30-40м в галерия с черни стени, по пода на която тече вода, и достига до 10м отвес. От дъното му се продължава още 30-40м и се стига до стеснение. В галерията преди водопада има успоредна галерия с красиви образувания, през която минава потока, който образува подземния водопад. Пещерата е много красива.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 1
Специфични особености: Екипирана за ТЕВ.Вх.отвес – 20 м.
Техническо описание
Малата Балабанова | *Ямата на Искречината *Комсомолец –
с. Комщица *Община Годеч *Софийска област –
Местност: Балабанов дол –
Понорски карстов район № 204-
Старопланинска област –
Рег.№ 1345 *Код:№ 204051 * НМВ 1309м.-
Обща дължина 400м. Денивелация -125м.-
Не е екипиране за ТЕВ:
Малата Балабанова („Комсомолец“): Първите няколко метра
са покрити с шума. Следва няколко метров праг, малка площадка и отвес от 5м. На 2м над площадката в ляво има забити клинове спит. След 10м се попада на 10м отвес, широк 7-8м. Следва наклонена галерия, която свършва с блокаж (тесни пукнатини), водата минава през тях и от 10м пада в голямата зала на -83 метра. Над 10м отвес има галерия, която отвежда в диаклазни галерии с дължина 30-40м. На края на тези галерии е връзката с Ямата на Искречината на това ниво.
Ямата на Искречината: Основно на дърво срещу входа, 5м надолу има удобна
скална халка за примка. Следва 10 метра камбана. Има немногобройни образувания. Попадаме на 15 метрова стръмна площадка с дебел слой компост. Подвеждаме 2-3 метров парапет и правим закрепването над отвеса на хоризонтално разположена скална халка, сравнително ниско. Хубаво е примката да е поне 1, 50 метра. отвеса е 10 метрова камбана, като се минава край красиви оббразувания. Попадаме на връзката с „Малата Балабанова“. Необходими са 2 въжета от 35 и 20 метра, и съответното количество метални и лентови примки./Явор Стоянов – 02. 09. 2002г/
Карта
Карта 2018 г.
