Пукнатината

  • Други имена
  • Дължина
    0 m.
  • Дълбочина
    13 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новооткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеноста на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Пукнатината

    край с. Писменово област Бургаска, село Писменово се намира на около 60 км. югоизточно от гр. Бургас и на 6 км, западно от с. Приморско. Селото е изходен пункт за пропастта „Пукнатината“, която отстои на 2 – 2, 5 км, югоизточно от него, в местността „Калето“ – един красив кът от Странджа планина. Пътя за обекта преминава в непосредствена близост с долината на рекичката Соленка, вливаща се малко по-долу в Гарванска река. След около двадесет минути път покрай левия бряг на Гарванската река се стига до самата пропаст. Районът не е беден на красиви за туриста природни картини, разнообразна растителност и бистра балканска вода. Калето е останало вероятно от римско време. Добре се виждат останки от стени изградени от суха каменна зидария с височина до 1, 30 метра. Преобладава растителността от дървета – дъб и габър. Скалите, които изграждат района са изключително магмени. По точно диорити. Те са на цвят тъмно зеленикави с масивна текстура и зърнеста структура. Карстовите процеси тук са изключени. Пропастта е от пукнатинен произход, в резултат на тектонските движения на земната кора. Пукнатината с която е свързана пропастта има североизточно-югозападно простирание /азимут 50 – 230°/. Проследява се няколко километра, като разстоянието между стените варира от 2 см. до 1, 50 метра. На подобно уширение се намира отворът на пропастта с първоначални размери – ширина-1, 50м. и дължина – 2, 50метра. В началото по пода има доста скални късове, довлече ни от надземнотечащите води. След 4 метра от устието започва стръмно падение. Стените са гладки. Достига се дълбочина при проникването до 13 метра. Дъното е засипано от скални късове, довлечени от повърхността. Добре се вижда, че това не е истинското дъно а пукнатината е блокирана от валунните късове. Пушека от запалената долу хартия се движи нагоре. Това също ни подсказва че дълбочината продължава, но не е възможно да се проникне без да се разчисти, което според нас е огромна, не по нашите сили работа. Липсват всякакви образувания и данни за наличие на флора и фауна. Възможно е пропастта да има някакъв много тесен втори вход, защото по простиранието на пукнатината на повърхността се откриват няколко дупки, в които може да се проникне до 2 метра. От разказа на един от най-старите хора в селото се разбра, че пpeди около 80 години, като се е пуснел камък в пропастта, след по- продължително чукане по стените се чуло накрая плисък на вода. По късно местността е била населена от каракачани притежатели на хиляди животни. В пропастта са падали много животни и това принуждава скотовъдите да запълват дупката с дървета и камъни. В пропастта, според местните жители никой не е влизал, защото е съществувало поверие, че който влезе, веднага умирал. Общо взето, мястото според нас не представлява интерес за пещерни изследвания. БУРГАС

    Описанието направено от: 05. 03. 1973г. Щерион Тодоров

    Описание на достъпа

    ОПИСАНИЕ на пропастта „Пукнатината“ край с. Писменово окр. Бургаски Село Писменою се намира на около 60 км. югоизточно от гр. Бургас и на 6 км, западно от с. Приморско. Селото е изходен пункт за пропастта „Пукнатината“, която отстои на 2 – 2, 5 км, югоизточно от него, в местността „Калето“ – един красив кът от Странджа планина. Пътя за обекта преминава в непосредствена близост с долината на рекичката Соленка, вливаща се малко по-долу в Гарванска река. След около двадесет минути път покрай левия бряг на Гарванската река се стига до самата пропаст. Районът не е беден на красиви за туриста природни картини, разнообразна растителност и бистра балканска вода. Калето е останало вероятно от римско време. Добре се виждат останки от стени изградени от суха каменна зидария с височина до 1, 30 метра. Преобладава растителността от дървета – дъб и габър. Скалите, които изграждат района са изключително магмени. По точно диорити. Те са на цвят тъмно зеленикави с масивна текстура и зъркеста структура. Карстовите процеси тук са изключени. Пропастта е от пукнатинен произход, в резултат на тектонските движения на земната кора. Пукнатината с която е свързана пропастта има североизточно-югозападно простирание /азимут 50 – 230°/. Проследява се н яколко километра, като растоянието между стените варира от 2 см. до 1, 50 метра. На подобно уширение се намира отворът на пропастта с първоначални размери – ширина-1, 50м. и дължина – 2, 50метра. В началото по пода има доста скални късове, довлече ни от надземнотечащите води. След 4 метра от устието започва стръмно падение. Стените са гладки. Достига се дълбочина при проникването до 13 метра. Дъното е засипано от скални късове, довлечени от повърхността. Добре се вижда, че това не е истинското дъно а пукнатината е блокирана от валунните късове. Пушека от запалената долу хартия се движи нагоре. Това също ни подсказва че дълбочината продължава, но не е възможно да се проникне без да се разчисти, което според нас е огромна, не по нашите сили работа. Липсват всякакви образувания и данни за наличие на флора и фауна. Възможно е пропастта да има някакъв много тесен втори вход, защото по простиранието на пукнатината на повърхността се откиват няколко дупки, в кито може да се проникне до 2 метра. От разказа на един от най-старите хора в селото се разбра, че пpeди около 80 години, като се е пуснел камък в пропастта, след по- продължително чукане по стените се чуло накрая плисък на вода. По късно местността е била населена от каракачани притежатели на хиляди животни. В пропастта са падали много животни и това принуждава скотовъдите да запълват дупката с дървета и камъни. В пропастта, според местните жители никой не е влизал, защото е съществувало поверие, че който влезе, веднага умирал. Общо взето, местото според нас не представлява интерес за пещерни изследвания. БУРГАС Описанието направено от: 05. 03. 1973г. Щерион Тодоров

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености:

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата