Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: 17 вида, но без троглобионти
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Описание на пещерата „Калето“ село Младежко окр. Бургаски. рег № 275 Карстовият район край село Младежко се намира в югоизточната част на Бургаски окръг, на около 75 км. от гр. Бургас, в диплите на легендарната Странджа планина. Това е една живописна местност с красиви поляни и изобилна бистра балканска вода. Най – близкия изходен пункт за пещерите е с. Младежко, което с шосе е свързано с гр. Бургас и гр. Малко Търново. В югозападна посока от селото /аз. 250 /, на 40 минути път от последната къща, на не високи възвишения със стръмни брегове опасани от острите завои на река Младежка, се намират обекти с много карстови образования – кари, въртопи , пропасти пещеери и др. Пo-интересни пещери тук са „Калето“, „Неизвестната“, „Църквата „, „Брежанка“ и др. За тази местност са запазени доста легенди. Повечето от тях са свързани с името на Вълчан войвода, действал навремето в района. В една от пещерите имало гроб с кости. 1Преданието говори, че това са костите на някакъв турчин, убит от Вълчан войвода. Този турчин е бил помощник на войводата и е бил убит защото обезчестил едно момиченце, дъщеря на българин. Бащата е бил биволар и се оплакал за Случилото се на самия Вълчан Войвода. Турчина е бил много силен и Вълчан решил да го убие с измама. Поканил го да се изкъпят в така наречения вир в река Младежка, „Гяурбаалъ“. След като се и зкъпал, войводата помолил турчина да поплува още малко, че много красиво плувал. Но когато турчина започнал да се облича Вълчан го съсякъл. За споменатия по горе вир „Гяурбаалъ“ се говори, че в турско време, при бягането на българите много от тях се издавили в тази местност, така че последните бежанци са минали реката през труповете. При придвижване от с. Младежко към пещерите се преминава през реката, красива поляна, удобна за палатъчно летуване където се намират т. н. от местното население „лековити извори“. Пътят продължава по къс стръмен склон / наклон 45 – 50° /, обрасъл с ниска дървесна растителност от габър и по-малко дъб.
Карстовият район попада в основата част на т. н. Стоиловска синклинала. Скалите са със средно и горнокредна възраст. Карстообразуването е привързано към титонските мрамори. То се благоприятства от река Младежка, която фактически дренира всички тези води. Пещерата „Калето “ се намира всред малка полянка, в района на кале, останало вероятно от римско време. Добре се виждат останките от стени с височина до 1 м. изградени от каменна зидария. Отворът на пещерата започва от основата на въртоп с дълбочина 7 м.
Наклонът в началото е 70° надолу, а самия отвор е насочен към с. Младежко, /азимут 70°/. В самото устие са стъблата на няколко дървета – габър и ясен. През късо стеснение се влиза в първата т. н. сталактонна зала. Тук се намират 6 броя сталактони, двата от които с диаметър до 1, 20 м. На пода има доста валунни късове, довлечени от повърхността, които са покрити отчасти с глина. Стените на залата и тавана са облицовани със синтрова кора. Срещат се макар и по-рядко сталактити. Образуванията са с кафеникавожълт цвят. По нататък следват няколко залички, които както основната галерия и някои от страничните такива, са богати на красиви образувания от сталагмити, сталактити, сталактони, дендрити, хеликтити и др. Очевидно е от разните разкопавания, че пещерата е посещавана от доста иманяри и други рушители, в резултат на което са унищожени красиви образувания. На две места има запаезени стени от суxa каменна зидария с височина 1, 30 м, изградена от стари времена. С поред преданията , пещерата е служила дълго време за убежище на стари племена и хайдути. В пещерата се срещат колонии от прилепи и голямо количество гуано. Прави впечатление, че u последно време броя на прилепите
Интерес представлява страничното разклонение, в дясно от т. 9, в което може да проникнете до 20 м. и поради неудобната екипировка и стесняването, трудно можеше да се върви навътре. Пушекът от запалената тук хартия се движи от дъното към изхода, което ни дава повод да предполагаме, че има някакъв изход на повърхността. На две места в пещерата има локви с приблизително овална форма и диаметър. Водата в тях е бистра. Към края по-рядко се срещат образувания, с изключение на дендрити с различна големина. Дължината на пещерата по основната галерия е около 130 м., а общата дължина на всички галерии е над 220 метра. Пещерата „Калето“ е общо взето красива, с голяма количество и разнообразни синтрови образования. Тук има още да се работи по отношение изследването на микроклимата флора и фауна, археологически находки и др. Нашето предложение пред съответните отговорни органи е устието да бъде затворено с желязна врата и то по-скоро, за да се запазят хубавите образувания, които възхищават посетителя добрата проходимост до обекта и удобното проникване прави пещерата интересен обект. 19. 02. 1973 г.
Картирали и описали: Щерион Тодоров, Ст. Стоянов, Иван Войнов.
Описание на достъпа
Карстовият район край село Младежко се намира в югоизточната част на Бургаски окръг, на около 75 км. от гр. Бургас, в диплите на легендарната Странджа планина. Това е една живописна местност с красиви поляни и изобилна бистра балканска вода. Най – близкия изходен пункт за пещерите е с. Младежко, което с шосе е свързано с гр. Бургас и гр. Малко Търново. В югозападна посока от селото /аз. 250 /, на 40 минути път от последната къща, на не високи възвишения със стръмни брегове опасани от острите завои на река Младежка, се намират обекти с много карстови образования – кари, въртопи , пропасти пещери и др. Пo-интересни пещери тук са „Калето“, „Неизвестната“, „Църквата „, „Брежанка“ и др. Обитавана през желязната епоха в древността и известна на римляните, които са имали крепост наблизо. Намерени са парчета от керамични съдове. За тази местност са запазени доста легенди. Повечето от тях са свързани с името на Вълчан войвода, действувал навремето в района. В една от пещерите имало гроб с кости. Преданието говори, че това са костите на някакъв турчин, убит от Вълчан войвода. Този турчин е бил помощник на войводата и е бил убит, защото обезчестил едно момиченце, дъщеря на българин. Бащата бил биволар и се оплакал за случилото се на самия Вълчан войвода. Турчина е бил много силен и Вълчан решил да го убие с измама. Поканил го да се изкъпят в така наречения вир в река Младежка „Гяурбаалъ“. След като се изкъпал, войводата помолил турчина да поплува още малко, че много красиво плувая. Когато турчина започнал да се облича, Вьлчан го съсякъл. За споменатия по горе вир „Гяурбаалъ“ се говори, че в турско време, при бягането на българите много от тях се издавили в тази местност, така че последните бежанци са минали реката през труповете. При придвижване от с. Младежко към пещерите се преминава през реката, красива поляна, удобна за палатъчно летуване където се намират т. н. от местното население „лековити извори“. Пътят продължава по къс стръмен склон / наклон 45 – 50° /, обрасъл с ниска дървесна растителност от габър и по-малко дъб. Посещавана многократно, проучена и картирана от Цветан Личков – СПК”Академик” гр. София на 23/07/1976г по време на експедиция „Странджа 76″. Последна карта на Иванка Христова от п. к.”Странджа” Бургас, картирана на 02/071987г., а описанията са на Цв. Личков и П. Нейковски от СПК ”Академик” гр. София и Щирион Тодоров, С. Стоянов и Иван Дойнов от п. к.“Странджа“ гр. Бургас.
Местонахождение:
Пещерата се намира в границите на тракийско кале в местността “Калето”, на 1. 5км югозападно от с. Младежко, всред малка полянка. Добре се виждат останките от стени, високи до 1м от каменна зидария. Входа се намира на билото на десния бряг на Темна река точно над входа на пещ.“Брежанка“. Има малка пътечка от дясната страна на п.“Брежанка“, която води нагоре към билото. След качването горе входа е много близо и се пада от ляво. Карстовият райов попада в основата част на т. н. Стоиловска синклинала. Скалите са със средно и горнокредна възраст. Карстообразуването е привързано към титонските мрамори. То се благоприятства от р. Младежка, която фактически дренира всички тези води. Пропастта е образувана в долнотриаски варовици(аниз-нор). Височина над МЕБ 60м.
Описание на пещерата:
Входът е отвесен кладенец (слиза се на класика) с дълбочина 4. 7м. Следва наклонена галерия, която въвежда в зала с размери 10х7м и средна височина 1. 5м. Двайсетина метра по-навътре през отвори в пода и стената на галерията се достига до къси долен и респективно горен етажи на пещерата. Напред галерията води до два сухи зида с неустановено предназначение. След тях основната галерия преминава в зала с дължина 10м и ширина 8м, след което продължава низходящо в южна посока. Дължината на пещерата по хода на основната галерия е 124м, а заедно с двата етажа и разклоненията достига 302м. В нея се наблюдават повредени от времето и от посетители сталактити, сталактони, синтрови езерца. В по-големите зали има струпвания на глина и дървесни остатъци. Обитава се от прилепи. Има образувания, но голяма част от тях са повредени от времето и от посетителите.
ВТОРО ОПИСАНИЕ: Отвора започва от основата на
въртоп с дълбочина 7м. Наклонът в началото е 70 градуса, а самия отвор е насочен към с. Младежко (азимут 70 градуса). В самото устие са стъблата на няколко дървета – габър и ясен. През късо стеснение се влиза в първата, т. нар. Сталактонова зала. Тук се намират 6 сталактона, два от които с диаметър до 1. 2м. На пода има доста валунни късове, довлечени от повърхността, които са покрити отчасти с глина. Стените на залата и тавана са облицовани със синтрова кора. Срещат се, макар и по-рядко, сталактити. Образуванията са със кафеникавожърт цвят. По нататък следват няколко залички, които, както основната галерия и някои от страничните такива, са богати на красиви образувания от сталагмити, сталактити, сталактони, дендрити, хеликтити и др. Очевидно е от разните разкопавания, че пещерата е посещавана от доста иманяри и други рушители, в резултат на което са унищожени красиви образувания. На две места има запазени стени от суха каменна зидария с височина 1. 3м, изградена от стари времена. Според преданията, пещерата е служила дълго време за убежище на стари племена и хайдути. В пещерата се срещат колони от прилепи и голямо количество гуано. Прави впечатление, че в последно вреие броя на прилепите по неизвестни за нас причини намалява. Интерес представлява страничното разклонение в дясно от т. 9, в която е проникната до 20м и поради неудобната екипировка и стесняването трудно можеше да се върви навътре. Пушекът от запалената тук хартия се движи от дъното към изхода, което ни дава повод да предполагаме, че има някакъв изход на повърхността. На две места в пещерата има локви с приблизително овална форма и диаметър 1м. Водата в тях е бистра. Към края no-рядко се срещат образувания, с изключение на дендрити с различна големина. Дължината на пещерата по основната галерия е около 130м, a общата дължина на всички галерии е над 300м. Пещерата „Калето“ е общо взето красива, с голямо количество и разнообразни синтрови образования. Тук има още да се работи по отношение изследването на микроклимата, флора и фауна, в археологически разкопки и др. Нашето предложение пред съответните отговорни органи е устието да бъде затворено с желязна врата и то по-скоро, за да се запазят хубавите образувания, които възхищават посетителя. Добрата проходимост до обекта и удобното проникване правят пещерата интересен обект.
Пропастта не е екипирана за ТЕВ.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: двуетажна, разклонена
Карта
