Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: да
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от голям брой колония от прилепи; Trichoniscus anophtalnus, Niphargus bureschi, Troglophilus neglectus
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Мишин камик
БФСп № 2876
№ район и пещера
202061 Район и област Салашки район, Старопланинска област Местоположение Местност Мишин камик Махала / квартал
Населено място с. Горна Лука Код на ЕКАТТЕ 16300 Община Чипровци Област Монтанска област G P S 2253156143274229 – WGS84 Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от 1962г Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна , Образувания Данни Обща дължина 695м Денивелация (- , +) 19м (-15м, 4м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 445м Карта
Картирали Петър Трантеев, Петър Берон Експедиция Клубна женска експедиция Клуб „Академик“ София Година 1961 Мащаб 1: 500 Прекартирали Ирен Илиева, Мария Златкова, Е. Цанева – „Академик“ 1979г и 1982г. Последна карта 1982г.
История на откриването Проучвана за първи път през 1961г. от П. Трантеев и П. Берон. После многократно картирана. Картирана от „Академик“ София през 1979г. РИОСВ-Монтана – ПЗ „Мишин камък“ Намира се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0, 5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
Местонахождение Пещерата се намира между селата Горна Лука и Превала (на 2км СЗ от с. Горна Лука, на десния бряг на р. Превалска Огоста). Образувана в сиви среднослоести долнокредни (аптски) варовици. Ако се идва от София най-краткият път е отклонение от пътя Петрохан-Монтана, малко след Берковица. Там главният път завива надясно. Направо се пресича жп прелез и веднага след линията се завива наляво. Има табела със стрелка за Лопушанския манастир. Оттук нататък се следва пътят за Белоградчик. Село Горна Лука е след отклонението за Чипровци (което се пропуска). В самото село също не се влиза (ценъра му е на 1 км в ляво), а се продължава напред. След 2км след селото и на 3км преди Превала, в дясно от пътя има голямо място за паркиране, на което могат да се съберат 5-6 коли. Колата се спира там. Пеша се продължава 20м по асфалта, завива се вляво и се пресича реката. След това пътеката се качва стръмно нагоре по скалите. Пещерата е на около 50м над нивото на реката. На входа ѝ има решетка, която не се заключва. Ако случайно е заключена (което е малко вероятно) трябва да се търси кметицата на Превала.
Описание на пещерата След 80-метрова входна галерия с ширина 8-9м и височина 4-7м, на чиято половина се отваря входа към долния етаж, пещерата се разклонява на юг и запад. Южното разклонение е с дължина 155м и с ширина, варираща от началото към края от 35м до 85м при средна височина 2. 5м, разделена надлъжно и напречно от масивни скални колони, които му придават лабиринтен характер. Южното разклонение, дълго около 200м, води до най-голямата зала с размери 50х30х24м. Натечни образувания – предимно сталактони и синтрови езерца. Дебели глинести наслаги по пода на цялата пещера. Капеща вода. Пещерата навърта значителен метраж, но реално погледнато е една голяма зала, в която сякаш са набити големи колони. Заслужава се да се обиколи навсякъде. На моменти човек може да остане с впечатление, че се е загубил, но само след няколко опита ще излезе на познато място. В левите части има ниска галерия с много тънки цевични сталактити, през която трябва да се минава крайно внимателно. Тъй като е леснодостъпна, пещерата е доста надраскана, но са останали и красиви места. Проникването не изисква инвентар, по силите е на всеки. Трябва само да се внимава да не се падне в няколко изкопа, които веропятно са иманярски. Влизането може да трае между 20 минути и 4 часа, в зависимост от това дали ще ви хареса и дали ще пълзите в галерията със сталактитите. Като цяло оставя приятно впечатление, без да може да се сравнява с най-красивите пещери. Владимир Йончев
Обитава се от голям брой колония от прилепи; Trichoniscus anophtalnus, Niphargus bureschi, Troglophilus neglectus
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Обратно в списъка
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: двуетажна, лабиринтна