Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: да
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от голям брой колония от прилепи; Trichoniscus anophtalnus, Niphargus bureschi, Troglophilus neglectus
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Мишин камик
БФСп № 2876
№ район и пещера
202061 Район и област Салашки район, Старопланинска област Местоположение Местност Мишин камик Махала / квартал
Населено място с. Горна Лука Код на ЕКАТТЕ 16300 Община Чипровци Област Монтанска област Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от 1962г Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна , Образувания Данни Обща дължина 695м Денивелация (- , +) 19м (-15м, 4м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 445м Карта
Картирали Петър Трантеев, Петър Берон Експедиция Клубна женска експедиция Клуб „Академик“ София Година 1961 Мащаб 1: 500 Прекартирали Ирен Илиева, Мария Златкова, Е. Цанева – „Академик“ 1979г и 1982г. Последна карта 1982г.
История на откриването Проучвана за първи път през 1961г. от П. Трантеев и П. Берон. После многократно картирана. Картирана от „Академик“ София през 1979г. РИОСВ-Монтана – ПЗ „Мишин камък“ Намира се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0, 5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.
Местонахождение Пещерата се намира между селата Горна Лука и Превала (на 2км СЗ от с. Горна Лука, на десния бряг на р. Превалска Огоста). Образувана в сиви среднослоести долнокредни (аптски) варовици. Ако се идва от София най-краткият път е отклонение от пътя Петрохан-Монтана, малко след Берковица. Там главният път завива надясно. Направо се пресича жп прелез и веднага след линията се завива наляво. Има табела със стрелка за Лопушанския манастир. Оттук нататък се следва пътят за Белоградчик. Село Горна Лука е след отклонението за Чипровци (което се пропуска). В самото село също не се влиза (ценъра му е на 1 км в ляво), а се продължава напред. След 2км след селото и на 3км преди Превала, в дясно от пътя има голямо място за паркиране, на което могат да се съберат 5-6 коли. Колата се спира там. Пеша се продължава 20м по асфалта, завива се вляво и се пресича реката. След това пътеката се качва стръмно нагоре по скалите. Пещерата е на около 50м над нивото на реката. На входа ѝ има решетка, която не се заключва. Ако случайно е заключена (което е малко вероятно) трябва да се търси кметицата на Превала.
Описание на пещерата След 80-метрова входна галерия с ширина 8-9м и височина 4-7м, на чиято половина се отваря входа към долния етаж, пещерата се разклонява на юг и запад. Южното разклонение е с дължина 155м и с ширина, варираща от началото към края от 35м до 85м при средна височина 2. 5м, разделена надлъжно и напречно от масивни скални колони, които му придават лабиринтен характер. Южното разклонение, дълго около 200м, води до най-голямата зала с размери 50х30х24м. Натечни образувания – предимно сталактони и синтрови езерца. Дебели глинести наслаги по пода на цялата пещера. Капеща вода. Пещерата навърта значителен метраж, но реално погледнато е една голяма зала, в която сякаш са набити големи колони. Заслужава се да се обиколи навсякъде. На моменти човек може да остане с впечатление, че се е загубил, но само след няколко опита ще излезе на познато място. В левите части има ниска галерия с много тънки цевични сталактити, през която трябва да се минава крайно внимателно. Тъй като е леснодостъпна, пещерата е доста надраскана, но са останали и красиви места. Проникването не изисква инвентар, по силите е на всеки. Трябва само да се внимава да не се падне в няколко изкопа, които веропятно са иманярски. Влизането може да трае между 20 минути и 4 часа, в зависимост от това дали ще ви хареса и дали ще пълзите в галерията със сталактитите. Като цяло оставя приятно впечатление, без да може да се сравнява с най-красивите пещери. Владимир Йончев
Обитава се от голям брой колония от прилепи; Trichoniscus anophtalnus, Niphargus bureschi, Troglophilus neglectus
Екипиране за ТЕВ Няма данни
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: двуетажна, лабиринтна; на долния етаж тече малко поточе
Карта
