Мишин камик

  • Други имена
  • Дължина
    695 m.
  • Дълбочина
    15 m.
  • Положителна денивелация
    4 m.
  • Надморска височина
    460 m.
  • Ерозионен базис
    35 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: да
    Троглофили: да
    Троглобионти: да
    Защитени биологични видове: да
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове: Обитава се от голям брой колония от прилепи; Trichoniscus anophtalnus, Niphargus bureschi, Troglophilus neglectus
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Мишин камик

    БФСп № 2876

    № район и пещера

    202061 Район и област Салашки район, Старопланинска област Местоположение Местност Мишин камик Махала / квартал
    Населено място с. Горна Лука Код на ЕКАТТЕ 16300 Община Чипровци Област Монтанска област G P S 2253156143274229 – WGS84 Достъпност Статус Няма данни Категория Няма данни Достъп Няма данни Защитена от 1962г Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Влажна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Диаклазна , Образувания Данни Обща дължина 695м Денивелация (- , +) 19м (-15м, 4м) Площ, Обем, НМВ Няма данни, Няма данни, 445м Карта
    Картирали Петър Трантеев, Петър Берон Експедиция Клубна женска експедиция Клуб „Академик“ София Година 1961 Мащаб 1: 500 Прекартирали Ирен Илиева, Мария Златкова, Е. Цанева – „Академик“ 1979г и 1982г. Последна карта 1982г.

    История на откриването Проучвана за първи път през 1961г. от П. Трантеев и П. Берон. После многократно картирана. Картирана от „Академик“ София през 1979г. РИОСВ-Монтана – ПЗ „Мишин камък“ Намира се в землището на с. Горна Лука, в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Обявена за природна забележителност със Заповед №2634/1962г. на ГУГ., с обща площ 0, 5 ха. Пещерата е известна с множеството си бели кристални образувания и подземни езерца, но не е проучена. Консервирана е с цел предпазване от разрушения и разграбване.

    Местонахождение Пещерата се намира между селата Горна Лука и Превала (на 2км СЗ от с. Горна Лука, на десния бряг на р. Превалска Огоста). Образувана в сиви среднослоести долнокредни (аптски) варовици. Ако се идва от София най-краткият път е отклонение от пътя Петрохан-Монтана, малко след Берковица. Там главният път завива надясно. Направо се пресича жп прелез и веднага след линията се завива наляво. Има табела със стрелка за Лопушанския манастир. Оттук нататък се следва пътят за Белоградчик. Село Горна Лука е след отклонението за Чипровци (което се пропуска). В самото село също не се влиза (ценъра му е на 1 км в ляво), а се продължава напред. След 2км след селото и на 3км преди Превала, в дясно от пътя има голямо място за паркиране, на което могат да се съберат 5-6 коли. Колата се спира там. Пеша се продължава 20м по асфалта, завива се вляво и се пресича реката. След това пътеката се качва стръмно нагоре по скалите. Пещерата е на около 50м над нивото на реката. На входа ѝ има решетка, която не се заключва. Ако случайно е заключена (което е малко вероятно) трябва да се търси кметицата на Превала.

    Описание на пещерата След 80-метрова входна галерия с ширина 8-9м и височина 4-7м, на чиято половина се отваря входа към долния етаж, пещерата се разклонява на юг и запад. Южното разклонение е с дължина 155м и с ширина, варираща от началото към края от 35м до 85м при средна височина 2. 5м, разделена надлъжно и напречно от масивни скални колони, които му придават лабиринтен характер. Южното разклонение, дълго около 200м, води до най-голямата зала с размери 50х30х24м. Натечни образувания – предимно сталактони и синтрови езерца. Дебели глинести наслаги по пода на цялата пещера. Капеща вода. Пещерата навърта значителен метраж, но реално погледнато е една голяма зала, в която сякаш са набити големи колони. Заслужава се да се обиколи навсякъде. На моменти човек може да остане с впечатление, че се е загубил, но само след няколко опита ще излезе на познато място. В левите части има ниска галерия с много тънки цевични сталактити, през която трябва да се минава крайно внимателно. Тъй като е леснодостъпна, пещерата е доста надраскана, но са останали и красиви места. Проникването не изисква инвентар, по силите е на всеки. Трябва само да се внимава да не се падне в няколко изкопа, които веропятно са иманярски. Влизането може да трае между 20 минути и 4 часа, в зависимост от това дали ще ви хареса и дали ще пълзите в галерията със сталактитите. Като цяло оставя приятно впечатление, без да може да се сравнява с най-красивите пещери. Владимир Йончев

    Обитава се от голям брой колония от прилепи; Trichoniscus anophtalnus, Niphargus bureschi, Troglophilus neglectus

    Екипиране за ТЕВ Няма данни

    Обратно в списъка

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: двуетажна, лабиринтна

    Карта

  • Картировач(и)
    Петър Трантеев, Петър Берон, Ирен Илиева, Мария Златкова, Е. Цанева СПК "Академик" София
  • Дата
    1982