Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
ОПИСАНИЕ НА ПЕЩЕРАТА „МАРИНА ДУПКА“
Пещерата се намира на 20 минути път , в посока от с. Генчовци / Пещерите / Габровски окръг. Селото се намира на около 7 км от гр. Трявна , а пещерата в местността “ Пропастите “ наречени така заради големия брой въртопи намиращи се в тази местност. Някога в пещерата се е влизало от долния вход , представляваш един понор събиращ водите на околността с радиус около 4 км. Цяла река влиза в пещерата при големи дъждове. Сега този отвор е затлачен от наноси и е проходим само в първите 17 метра. Плановете за разчистването на този вход бяха осуетени от забелязаното срутване на около 20 метра от входа по посоката на развитието на пещерата. На около 40 метра от този отвор в букова гора се намира правоъгълен отвор на пропаст с размери 4 х 2 м, и с видимо дъно на 3 метра от дъното продължава трудно проходима галерия по която се достига до нова пропаст. Най- трудната част на пещерата, която е направила почти невъзможно влизането е именно тука. Преминаването на тесния участък изисква преди всичко хора , които не могат да се похвалят, че давах са много едри. Даже и на последните преминаването на този участък е свързано с не малко усилия. Пропастта е дълбока около 35 метра. Спускащият се по въжетата прониквач попада в средата на галерията от където започва истинската част на пещерата. Мястото от където се влиза представлява един комин достигащ до повърхността.
Изградена във варовици пещерата е дело на пониращите в района води. Две подземни реки течат в пещерата. При валежи техния дебит се увеличава чувствително, като някои от галериите са запълват свода. Поради тези причини проникването при силни дъждовни води е опасно. И двете реки завършват със сифони. Още не са направени проучвания, къде именно излизат на повърхността тези подземни реки. Предполага се, че едната река излиза в намиращата се на около 3.5 километра двадесет метрова пещера „3мейови дупки“, а другата в намиращите се на около 5 км разстояние карстов извор при село Боженци. Само оцветяване на вадите може да ни даде със сигурност ясна картина на движението на водите в тази подземна система,
Пещерата “ Марина дупка “ е още млада пещера. Тя о с високи но сравнително тесни галерии. Изключение правят галериите, които водят към стария вход, където се намира и най-голямата зала в пещерата широка около 30 метра и висока около 24 метра, Пещерата е доста богата на образувания. Стройни тополки високи до 4 метра са застанали на стража да пазят по-малките си братя и сестри от немилостивата ръка на посетителя. Но не тези тополки са запазили неосквернена пещерата а естественото препятствие на входа. Счупени образувания се забелязват само в
близост до стария вход. Някъде образуванията са толкова много, че затрудняват проникването. Синтровите езерца със своите причудливи извивки пълни е кристално чиста вода предизвикват възхищението на прониквачите.
Общата дължина на картираните галерии е 1493 метра.
Интересна легенда разказват местните жители за произхода на името на пещерата.
Някога из тази околност бродил безстрашния хайдутин Паро със своята чета. Закрилял той бедните хора, но на чорбаджиите и изедниците не прощава. Нападал ги той със своите момчета и отмъщавал за мъките които са причинявали. Несметни богатства натрупал той и ги криел в пещерата. Имал си хайдут Паро едво вярно момиче Мари, която живеела в близкото село. И щом потерите тръгнат да търсят четата, отивала Мара на горния отвор на пропастта и пускала в нея камъчета – така тя предупреждавала хайдутите. Но веднъж Мара не успяла да отиде на отвора. Турците заловили не известените за тяхното приближаване хайдути заедно в техния воевода. Така останало зарито натрупаното от хайдутите несметно съкровище. Мечтата на иманярите. Един от тях е успял да разшири началните части на пропастта с което е направил възможно проникването на нашата прониквачна група.
Според друга легенда пещерата носи името си от това, че зимно време от отвора и излиза пара – заради което някои я наричат и Парова дупка.
В.Недков
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: Низходяща подземна система, лабиринтна
Карта
ОПИСАНИЕ НА ПЕЩЕРАТА „МАРИНА ДУПКА“
Пещерата се намира на 20 минути път , в посока от с. Генчовци / Пещерите / Габровски окръг. Селото се намира на около 7 км от гр. Трявна , а пещерата в местността “ Пропастите “ наречени така заради големия брой въртопи намиращи се в тази местност. Някога в пещерата се е влизало от долния вход , представляваш един понор събиращ водите на околността с радиус около 4 км. Цяла река влиза в пещерата при големи дъждове. Сега този отвор е затлачен от наноси и е проходим само в първите 17 метра. Плановете за разчистването на този вход бяха осуетени от забелязаното срутване на около 20 метра от входа по посоката на развитието на пещерата. На около 40 метра от този отвор в букова гора се намира правоъгълен отвор на пропаст с размери 4 х 2 м, и с видимо дъно на 3 метра от дъното продължава трудно проходима галерия по която се достига до нова пропаст. Най- трудната част на пещерата, която е направила почти невъзможно влизането е именно тука. Преминаването на тесния участък изисква преди всичко хора , които не могат да се похвалят, че давах са много едри. Даже и на последните преминаването на този участък е свързано с не малко усилия. Пропастта е дълбока около 35 метра. Спускащият се по въжетата прониквач попада в средата на галерията от където започва истинската част на пещерата. Мястото от където се влиза представлява един комин достигащ до повърхността.
Изградена във варовици пещерата е дело на пониращите в района води. Две подземни реки течат в пещерата. При валежи техния дебит се увеличава чувствително, като някои от галериите са запълват свода. Поради тези причини проникването при силни дъждовни води е опасно. И двете реки завършват със сифони. Още не са направени проучвания, къде именно излизат на повърхността тези подземни реки. Предполага се, че едната река излиза в намиращата се на около 3.5 километра двадесет метрова пещера „3мейови дупки“, а другата в намиращите се на около 5 км разстояние карстов извор при село Боженци. Само оцветяване на вадите може да ни даде със сигурност ясна картина на движението на водите в тази подземна система,
Пещерата “ Марина дупка “ е още млада пещера. Тя о с високи но сравнително тесни галерии. Изключение правят галериите, които водят към стария вход, където се намира и най-голямата зала в пещерата широка около 30 метра и висока около 24 метра, Пещерата е доста богата на образувания. Стройни тополки високи до 4 метра са застанали на стража да пазят по-малките си братя и сестри от немилостивата ръка на посетителя. Но не тези тополки са запазили неосквернена пещерата а естественото препятствие на входа. Счупени образувания се забелязват само в
близост до стария вход. Някъде образуванията са толкова много, че затрудняват проникването. Синтровите езерца със своите причудливи извивки пълни е кристално чиста вода предизвикват възхищението на прониквачите.
Общата дължина на картираните галерии е 1493 метра.
Интересна легенда разказват местните жители за произхода на името на пещерата.
Някога из тази околност бродил безстрашния хайдутин Паро със своята чета. Закрилял той бедните хора, но на чорбаджиите и изедниците не прощава. Нападал ги той със своите момчета и отмъщавал за мъките които са причинявали. Несметни богатства натрупал той и ги криел в пещерата. Имал си хайдут Паро едво вярно момиче Мари, която живеела в близкото село. И щом потерите тръгнат да търсят четата, отивала Мара на горния отвор на пропастта и пускала в нея камъчета – така тя предупреждавала хайдутите. Но веднъж Мара не успяла да отиде на отвора. Турците заловили не известените за тяхното приближаване хайдути заедно в техния воевода. Така останало зарито натрупаното от хайдутите несметно съкровище. Мечтата на иманярите. Един от тях е успял да разшири началните части на пропастта с което е направил възможно проникването на нашата прониквачна група.
Според друга легенда пещерата носи името си от това, че зимно време от отвора и излиза пара – заради което някои я наричат и Парова дупка.
В.Недков