Малък бурун

  • Други имена
    Колджа -
  • Дължина
    52 m.
  • Дълбочина
    68 m.
  • Положителна денивелация
    0 m.
  • Надморска височина
    980 m.
  • Ерозионен базис
    0 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Малък бурун | *Колджа –

    гр. Върбица *Община Върбица *Шуменска област –

    Местност: Бурун (поляната Арманлика)-

    Котленски карстов район № 217 –

    Старопланинска област –

    Рег.№ 125 *Код № 217123 *НМВ 1000м.

    Обща дължина 52м. *Денивелация -68м.

    Картирана на 15/08/1982г от Ст. Марков, Р. Цаков от ПК“Мадарски конник“ гр. Шумен, допроучена 1986г и 1991г от К. Димчев „Приcта“ гр. Русе и Ат. Спасов „Хадес“ гр. Шумен.

    Местонахождение:

    Намира се западно от гр. Върбица, на около 5км северозападно от с. Чернооково и на 3 км западно от курорт „Върбица“ в местността Колджа, по р. Герила до поляната Арманлъка. От курорта „Върбица“ нагоре по течението на р. Герила в западна посока на около 3км се намира Русенския пионерски лагер. От него се вижда дълъг рид с посока почти север-юг, преградил долината на запад. . В най-високата си, северна част, ридът се разширява и се съединява със западната част на друг гребен, успореден на главното било на Централната Старопланинска верига. На върха на билото има изградена триангулачна пирамида. На 120м югоизточно от върха се намира отворът на „Големият бурун“. От него в посока югозапад се вижда било с посока север-юг от „Големият бурун“ към долината на р. Герила. Билото е голо, на изток до самото било достига гора. В началото на рида се намира т. н.“Пълния гьол“ (голяма локва с изкуствен произход и не добра за пиене вода). Юг-югозападно от него на няколкостотин метра на билото има неголямо ударено от гръм дърво. Скоро след него на билото се вижда сливово дърво, което е израснало в малък, двуметров въртоп, където входа на пропаста „Малкият бурун“. До курорт „Върбица“ може да се отиде с автобус. От там до Русенския лагер е 2, 5 км по шосиран път. След като се подминат сградите на лагера се тръгва по долината на р. Дигудере и след 1, 2км се отбива в дясно по горски път в северозападна посока, който се изкачва по т. н. „Кривия дол“ и води до „Пълния гьол“ и от там по горепосочения път да пещерата. Развита е в горнокредни, плътни мастрихтски варовици, изграждащи по-силно разломеното южно бедро на Котленската антиклинала.

    Описание на пещерата:

    Многоетажна разклонена пропастна пещера с няколко малки сталактита на дъното. Отворът на пропастта представлява неправилен триъгълник, острия връх на който е ориентиран на югоизток. Във входа е опасно да се влиза. Подът е покрит от нападала пръст, която надолу се превръща в кал, галерията става по-стръмна и по-широка. След двуметров праг следва 17м с 60 градусов наклон галерия, която завършва с малка площадка, от която започва отвес от 21м, имащ вид на фуния, изтеглена в източната си част. Слиза се в зала с наклон навътре по оста. Дъното ѝ представлява сипей, осеян с камъни и плочи. След залата има две продължения. Дясното е неголямо, завършва с пресъхваща локва. Лявото се намира на източната част на дъното под голям каменен блок и води по срутището с лек наклон на галерията до нов отвес от 3, 5м с опасен блок над него и кал! Следва стръмна, с 35 градуса наклон галерия, която води до губилище и след тесняк от 2м до плитък двуметров кладенец, който е края на пропастта. Цялата пропаст представлява голямо срутище. След започване на слизането по 21м отвес в дясно се вижда цял масив от калцит като тераса, а далеч в ляво вероятно има нов кладенец, достигането до който ще бъде много трудно. Калцитни образувания няма с изключение на няколко малки сталактити на дъното. Продължение може да се търси в края чрез разчистване.

    Екипиране за ТЕВ:

    При влизане системата може да се върже за сливата, израснала на входа. Поради калта триенето е минимално, но излизането е трудно – за предпочитане е да има един шунт или самозатягащ се възел. Прагът след залата (-3, 5м) може да бъде оборудван с въже или стълба, вързани за блока в началото на стеснението.

    Отвеси: да
    Необходим алпийски инвентар: да
    Необходимо въже: да
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Не е екипирана за ТЕВ.Вх.отвес 21м.