Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Биоспелеологични изследвания не са правени
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов. ПК Кобилина дупка 1. с. Миланово. (с. Оплетня). м. Кобилини стини. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4707. Районен № 203577. дължина (60. 80 м), денивелация (21. 90 м), (-10. 40 м), (+11. 50 м).
GPS-координати по Пулково: N 43o 08′ 07. 7“ E 23o 28′ 05. 5“
Местонахождение и достъп: Намира се източно-североизточно от с. Миланово и югозападно от с. Оплетня, на връхната част на Кобилини стени в южната периферия на Бегличка могила, Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към стария калдъръмен път от с. Миланово за гр. Враца. Продължава се по него, за да се достигне пряката пътека за местността Корита. Тя е маркирана и се отделя вляво, 150 м преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. От кошарата се тръгва по зимната маркировка за х. Пършевица, изкачва се вр. Мечитите и се поема по билото до достигането на вр. Шилигарника (1385 м). Изкачва се въха и се продължава на изток към добре забележимия паметник на загинал от гръм турист. Върви се към вр. Бегличка могила в близост до ръба на скалните откоси образуващи Кобилините стени. Вляво остава конусът на вр. Пършевица и се отделя черен път, водещ до местността Локвите и хижа „Пършевица“, който заобикаля от север голям валог с няколко въртопа. След поредно изкачване се достига до равната част на характерен скален нос (ребро) с отвесни стени. По-нататък венецът се вдлъбва в платото, като образува своебразна подкова последвана от нов скален нос и втора скална подкова. Входът на пещерата се намира в основата на венеца образуващ първият скален нос. Описание: Входът на пещерата се разкрива в основата на последния скален венец на характерно ребро в местността Маркови откоси (Кобилини стени). Размерите на входа са: широчина 5 м и височина 2. 20 м. Той е ориентиран на югоизток и има приблизително триъгълна форма. От него тръгва широка низходяща галерия, покрита с дребни камъни. На 4-тия метър се попада в обширна зала, висока приблизително 12-15 м. От нея вляво се отделя възходяща галерия, дълга 14 м. Тази галерия е разделена на две от преградна основна скала като дясната част има по- голям наклон. За изкачване е удобна лявата част, която се развива стъпаловидно нагоре. На върха си тези две части на галерията се свързват чрез прозорец в преградната скала. Галерията завършва с множество изсъхнали образувания и калциран блокаж. На 11-тия метър по основната ос на пещерата таванът на залата рязко се снижава и достига височина 1 м. На това място вляво се отделя нова галерия. На 7-ия метър тази галерия е препречена от праг, висок 3. 30 м. След изкачване на класика се попада на разширение. Във височина се забелязва комин, висок 10-12 м, чиито стени са покрити с изсъхнали натечни образувания. Над галерията, обратно в посока на голямата зала се отваря късо горно ниво, дълго 4. 60 м, което отвежда на балкон в лявата страна на залата. Височината от пода е 5. 60 м. След 11 метър пещерата продължава да се развива низходящо, като този път в дясно тръгва широка галерия, дълга 7 м. Тя опира в блокаж. Вероятно блокажът има връзка с блокажа в Кобилина пещера 2, която се намира в непосредствена близост и не е проучена изцяло. На 17. 10 м от входа по основната галерия на пещерата се достига до стеснение, където височината става 0. 70 м. На това място подът е покрит с голям сипей от едри каменни блокове, които преграждат дясната част на пещерата. Вляво, зад няколко големи скални блока се забелязва пукнатина, която в долната си част е проходима. Тя отвежда до малко уширение, затлачено с глина. Навътре пукнатината става тясна и непроходима. След стеснението на 17-тия метър галерията постепенно се стеснява и след около 5 метра задънва в непреодолим блокаж. Оттук вляво продължава къса и тясна галерия, която отвежда до уширение с красиви, но малко на брой образувания. Това е и краят на пещерата. Интересна е и нейната морфология. По образуване тя се развива междупластово, а страничните ѝ галерии са образувани по пукнатини на отсядане и вероятно опират в близост до повърхността. Големият сипей, който се проследява през централната ѝ ос запушва пътя за проникване в дълбочина, а разчистването му би било доста трудоемко. Интересен факт са големите калцитни образувания и повлеци по стените на комините и на голямата зала. В климатично отношение пещерата представлява студен чувал. Температурата в дънните части е с няколко градуса по-ниска от тази на входа и високите части на разклоненията. Общата дължина на пещерата е 60. 80 м, а денивелацията -10. 40 м, + 11. 50 м. Биоспелелеологични изследвания не са извършени. Известна перспектива за продължение има в блокажа на дясното разклонение, където тя може да се свърже с Кобилина пещера 2. Интересен факт е, че пещерата се развива в посока голям валог, намиращ се на около 200 м на платото над скалните откоси. История на проучването: Пещерата е открита случайно по време на теренен обход в района на Кобилините стени на 20. 10 2001г. от А. Жалов, М. Стаменова, К. Стоичков от ПК “Хеликтиит”-София и К. Богачева ПК “Витоша” София. Интерес буди фактът, че въпреки големия си вход в нея не са забелязани следи от човешко присъствие, както и номерация за картировка. Поради липса на време е проследена само основната галерия. Детайлното изследване и картиране са извършени на 10. 11. 2001г. от А. Жалов, М. Стаменова, К. Стоичков ПК “Хеликтит”-София. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов.
Описание на достъпа
Източник: Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов. ПК Кобилина дупка 1. с. Миланово. (с. Оплетня). м. Кобилини стини. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4707. Районен № 203577. дължина (60. 80 м), денивелация (21. 90 м), (-10. 40 м), (+11. 50 м).
GPS-координати по Пулково: N 43o 08′ 07. 7“ E 23o 28′ 05. 5“
Местонахождение и достъп: Намира се източно-североизточно от с. Миланово и югозападно от с. Оплетня, на връхната част на Кобилини стени в южната периферия на Бегличка могила, Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към стария калдъръмен път от с. Миланово за гр. Враца. Продължава се по него, за да се достигне пряката пътека за местността Корита. Тя е маркирана и се отделя вляво, 150 м преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. От кошарата се тръгва по зимната маркировка за х. Пършевица, изкачва се вр. Мечитите и се поема по билото до достигането на вр. Шилигарника (1385 м). Изкачва се въха и се продължава на изток към добре забележимия паметник на загинал от гръм турист. Върви се към вр. Бегличка могила в близост до ръба на скалните откоси образуващи Кобилините стени. Вляво остава конусът на вр. Пършевица и се отделя черен път, водещ до местността Локвите и хижа „Пършевица“, който заобикаля от север голям валог с няколко въртопа. След поредно изкачване се достига до равната част на характерен скален нос (ребро) с отвесни стени. По-нататък венецът се вдлъбва в платото, като образува своебразна подкова последвана от нов скален нос и втора скална подкова. Входът на пещерата се намира в основата на венеца образуващ първият скален нос. Описание: Входът на пещерата се разкрива в основата на последния скален венец на характерно ребро в местността Маркови откоси (Кобилини стени). Размерите на входа са: широчина 5 м и височина 2. 20 м. Той е ориентиран на югоизток и има приблизително триъгълна форма. От него тръгва широка низходяща галерия, покрита с дребни камъни. На 4-тия метър се попада в обширна зала, висока приблизително 12-15 м. От нея вляво се отделя възходяща галерия, дълга 14 м. Тази галерия е разделена на две от преградна основна скала като дясната част има по- голям наклон. За изкачване е удобна лявата част, която се развива стъпаловидно нагоре. На върха си тези две части на галерията се свързват чрез прозорец в преградната скала. Галерията завършва с множество изсъхнали образувания и калциран блокаж. На 11-тия метър по основната ос на пещерата таванът на залата рязко се снижава и достига височина 1 м. На това място вляво се отделя нова галерия. На 7-ия метър тази галерия е препречена от праг, висок 3. 30 м. След изкачване на класика се попада на разширение. Във височина се забелязва комин, висок 10-12 м, чиито стени са покрити с изсъхнали натечни образувания. Над галерията, обратно в посока на голямата зала се отваря късо горно ниво, дълго 4. 60 м, което отвежда на балкон в лявата страна на залата. Височината от пода е 5. 60 м. След 11 метър пещерата продължава да се развива низходящо, като този път в дясно тръгва широка галерия, дълга 7 м. Тя опира в блокаж. Вероятно блокажът има връзка с блокажа в Кобилина пещера 2, която се намира в непосредствена близост и не е проучена изцяло. На 17. 10 м от входа по основната галерия на пещерата се достига до стеснение, където височината става 0. 70 м. На това място подът е покрит с голям сипей от едри каменни блокове, които преграждат дясната част на пещерата. Вляво, зад няколко големи скални блока се забелязва пукнатина, която в долната си част е проходима. Тя отвежда до малко уширение, затлачено с глина. Навътре пукнатината става тясна и непроходима. След стеснението на 17-тия метър галерията постепенно се стеснява и след около 5 метра задънва в непреодолим блокаж. Оттук вляво продължава къса и тясна галерия, която отвежда до уширение с красиви, но малко на брой образувания. Това е и краят на пещерата. Интересна е и нейната морфология. По образуване тя се развива междупластово, а страничните ѝ галерии са образувани по пукнатини на отсядане и вероятно опират в близост до повърхността. Големият сипей, който се проследява през централната ѝ ос запушва пътя за проникване в дълбочина, а разчистването му би било доста трудоемко. Интересен факт са големите калцитни образувания и повлеци по стените на комините и на голямата зала. В климатично отношение пещерата представлява студен чувал. Температурата в дънните части е с няколко градуса по-ниска от тази на входа и високите части на разклоненията. Общата дължина на пещерата е 60. 80 м, а денивелацията -10. 40 м, + 11. 50 м. Биоспелелеологични изследвания не са извършени. Известна перспектива за продължение има в блокажа на дясното разклонение, където тя може да се свърже с Кобилина пещера 2. Интересен факт е, че пещерата се развива в посока голям валог, намиращ се на около 200 м на платото над скалните откоси. История на проучването: Пещерата е открита случайно по време на теренен обход в района на Кобилините стени на 20. 10 2001г. от А. Жалов, М. Стаменова, К. Стоичков от ПК “Хеликтиит”-София и К. Богачева ПК “Витоша” София. Интерес буди фактът, че въпреки големия си вход в нея не са забелязани следи от човешко присъствие, както и номерация за картировка. Поради липса на време е проследена само основната галерия. Детайлното изследване и картиране са извършени на 10. 11. 2001г. от А. Жалов, М. Стаменова, К. Стоичков ПК “Хеликтит”-София. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: развита на някоко нива, лабиринтна
Карта
