Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: не са забелязани
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Соколецкта дупка. (Соколецкта яма). с. Миланово. м. вр. Соколец. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4706. Районен № 203576. дължина (22. 90 м), денивелация (- 8. 00 м).
GPS-координати по Пулково: N43o 08′ 41. 4“ E 23 o24′ 07. 6“
Местонахождение и достъп:
Намира се северно от с. Миланово, на 750 м югоизточно от вр. Соколец (1372. 9 м. н. в.). В Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмен път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя, вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката извежда вдясно от кошарите в посочената местност. На около 50 м южно от кошарите се тръгва по пътека водеща към седлото наречено Промка. След излизане на седлото се поема по северозападния склон. След изкачване се изминава около 1 км за да се достигне група дървета разположени около плитък въртоп, даващ начало на пещерата.
Описание:
Входът на пещерата се разкрива в периферията на обрасъл с храсти въртоп на платото източно от връх Соколец. Надморската височина е 1332 м. Той има югоизточно изложение и размери 1. 30 м на 1. 50 м. След провирането през входа се слиза в къса низходяща галерия, която отвежда в уширение, на дъното на което има пукнатина, запълнена със скални отломъци. Тръгва се вляво (в южна посока), като се преминава през стеснение с размери 0. 60 м на 0. 40 м. На това място се усеща силно въздушно течение. След стеснението се попада в ново уширение, което завършва с отверстие на пра, дълбок 2. 50 м, над който неприятно висят няколко зацепени камъка. Прагът е преодолим на камина и отвежда на широка площадка. Вляво се отделя ниска галерия, която след три метра опира в блокаж. От площадката напред се достига до входа на нов праг, висок 2 м, също преодолим на камина. От неговото дъно се отделят две галерии, които се развиват в противоположни посоки. Лявата е по-дълга (4 м) и след преминаване на преса се стига до глинена тапа. Ако се тръгне по дясната галерия, след провиране през цепнатина се попада на низходящо уширение, на дъното на което тръгва непреодолима тясна цепнатина, запушена в дясната си част от блокаж. На това място има перспективи за продължаване на пещерата, въпреки че силното въздушно течение изчезва още при площадката на първия праг. Вероятно то идва от тесни процепи в блокажите, които се забелязват на различни нива в пещерата. В нея почти не се забелязват вторични образувания, а в привходните части скалата е доста изветрена. Въпреки малките си размери денивелация -8 и дължина 22, 90 м, има голяма вероятност Соколецка яма да продължи в дълбочина. Индикатор за това е силното въздушно течение, което се усеща на входа.
История на проучването:
Пещерата е открита от Владимир Бешков. Картирана е на 21. 10. 2001г. от членовете на ПК “Хеликтит” София А. Жалов, К. Стоичков и М. Стаменова и на ПК “Витоша” К. Богачева. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов.
Описание на достъпа
Соколецкта дупка. (Соколецкта яма). с. Миланово. м. вр. Соколец. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4706. Районен № 203576. дължина (22. 90 м), денивелация (- 8. 00 м).
GPS-координати по Пулково: N43o 08′ 41. 4“ E 23 o24′ 07. 6“
Местонахождение и достъп:
Намира се северно от с. Миланово, на 750 м югоизточно от вр. Соколец (1372. 9 м. н. в.). В Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмен път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя, вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката извежда вдясно от кошарите в посочената местност. На около 50 м южно от кошарите се тръгва по пътека водеща към седлото наречено Промка. След излизане на седлото се поема по северозападния склон. След изкачване се изминава около 1 км за да се достигне група дървета разположени около плитък въртоп, даващ начало на пещерата.
Описание:
Входът на пещерата се разкрива в периферията на обрасъл с храсти въртоп на платото източно от връх Соколец. Надморската височина е 1332 м. Той има югоизточно изложение и размери 1. 30 м на 1. 50 м. След провирането през входа се слиза в къса низходяща галерия, която отвежда в уширение, на дъното на което има пукнатина, запълнена със скални отломъци. Тръгва се вляво (в южна посока), като се преминава през стеснение с размери 0. 60 м на 0. 40 м. На това място се усеща силно въздушно течение. След стеснението се попада в ново уширение, което завършва с отверстие на пра, дълбок 2. 50 м, над който неприятно висят няколко зацепени камъка. Прагът е преодолим на камина и отвежда на широка площадка. Вляво се отделя ниска галерия, която след три метра опира в блокаж. От площадката напред се достига до входа на нов праг, висок 2 м, също преодолим на камина. От неговото дъно се отделят две галерии, които се развиват в противоположни посоки. Лявата е по-дълга (4 м) и след преминаване на преса се стига до глинена тапа. Ако се тръгне по дясната галерия, след провиране през цепнатина се попада на низходящо уширение, на дъното на което тръгва непреодолима тясна цепнатина, запушена в дясната си част от блокаж. На това място има перспективи за продължаване на пещерата, въпреки че силното въздушно течение изчезва още при площадката на първия праг. Вероятно то идва от тесни процепи в блокажите, които се забелязват на различни нива в пещерата. В нея почти не се забелязват вторични образувания, а в привходните части скалата е доста изветрена. Въпреки малките си размери денивелация -8 и дължина 22, 90 м, има голяма вероятност Соколецка яма да продължи в дълбочина. Индикатор за това е силното въздушно течение, което се усеща на входа.
История на проучването:
Пещерата е открита от Владимир Бешков. Картирана е на 21. 10. 2001г. от членовете на ПК “Хеликтит” София А. Жалов, К. Стоичков и М. Стаменова и на ПК “Витоша” К. Богачева. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Развива се в дълбочина на няколко нива