Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: В пропастта гнездят хайдушки гарги
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Гарваница | *Гранина дупка –
с. Голешово *Община Сандански *Благоевградска област –
Местност: Сухото езеро
Тешовски карстов район № 403 – Рило-Родопска област –
G P S – E 26, 365519 N 41, 225646 – WGS84
Статус: В национален парк
Рег.№ 301 Код № 403034 НМВ 1986 м.
Обща дължина 15м. Денивелация -60м.
История на откриването:
Отдавна известна на местните овчари от селата Петрово и Голешево. Проникнато за пръв път през юли 1981г. Детайлно изследвана и картирана по време на експедиция “Славянка 1990” от ПК“Ак. Ив. Буреш“ гр. София. Картата е съставена на 06/08/1990г от М. Златкова и В. Колева. Повторно пещерата е посетена по време на експедиция “Славянка 2002” , когато е направено подробно описание.
Местонахождение:
Пропастта се намира на около 1час пеша южно от м. Ливаде, на 30м. над дерето, на 100м. под м. Сухото езеро. Входът на пропастта “Гарваница” се разкрива сред големи скални блокове в североизточния склон на планината “Славянка”, спускащ се от “Сухото езеро”. Най-лесно до тази местност може да се достигне от м. “Ливаде”. За целта се хваща пътека, която започва от седловината в най-горната част на Ливадето. По нея се върви в източна посока, като пътеката навлиза в горист пояс и се изкачва стръмно. След като се излезне от гората се достига до открита склонова поляна. От това място пътеката държи посока югоизток. Върви се по хоризонтал с малък наклон, като се траверсира склона. Вдясно се вижда вр. Шабран. По пътеката се достига до м. “Сухото езеро” (голям валог, в чиято най-ниска част понякога се задържа вода). От валога “Сухото езеро” се поема в посока североизток, като се слиза по неговия североизточен склон. Върви се по посока горната част на дерето, спускащо се от северните склонове на Гоцев връх (2112 м). Входа трябва да се търси на около 30м преди достигането на дерето. Входа на пещерата, въпреки немалките си размери, е труден за намиране. За ориентир може да послужи сухо дърво (Мура), разположено в близост до входа (10-15м северно от него). Развита в мрамори, които образуват пръстен около Тешевското гранитно подуване и потъват периклинално под ъгъл 20 – 80 градуса. Карстовият басейн представлява дълбоко дренирана тектонска депресия.
Описание на пещерата:
Основният вход на пещерата се разкрива сред големи скални блокове и има неправилна форма. На около два метра по-високо от него има разположен друг отвор на пропастта. Той е с по-малки размери и е с кръгла форма. И двата входа отвеждат в малка наклонена зала. От първия се слиза по прагове и наклонена галерия до залата. От горния вход се попада в отвес дълбок 7м. От залата, която има наклонен под, в нейния югозападен край в дълбочина се развива отвес дълбок 45м. Във височина се забелязват комини с височина над 10м, които вероятно опират на повърхността. Отвесът е широк (7х5м) и удобен за спускане. На места по стените му се забелязват натечни калцитни образувания. Дъното на отвеса е равно и покрито с камъни. От дъното в южна посока тръгва тясно низходящо разклонение, което след около 2м става много тясно и непреодолимо. До тук денивелацията на пропастта е –54м. За да се достигне до дъното и трябва да се спусне отвес, който започва на около 15м преди дъното на големия отвес. Дълбочината на този отвес е 20м, като в горната си част е наклонен. Дъното на пещерата е равно и покрито с камъни. На около 3м преди него се отделя късо входящо разклонение. Пропастта е влажна и студена, като по стените на отвесите се стича вода. В нея гнездят хайдушки гарги.
Екипиране за ТЕВ:
Необходим инвентар: 70-80м въже, 7-8 стоманени примки, 5-6 карабинера, протектори и престилки. Пропастта не е кована за ТЕВ, но може да се екипира на естествени опори. За проникване през най-високо разположения вход на пропастта се прави закрепване на 5м над него на голяма(неразрушима) скална халка. Следващото закрепване е на 2, 5м по-ниско точно на самия вход. Въжето се използва за спускане на отвеса с максимална дълбочина 7м и за подвеждане към големия отвес. Основно и дублиращо се организират на нивото на пода на наклонената зала след излизане в отвеса на скални халки (желателно е да се забият спитове). Междинно прехвърляне се прави на около 15-18м по-ниско на скални халки. На още 15м под това междинно прехвърляне се прави още едно прехвърляне също на скални халки. За да се спусне пропастта до дъно трябва да се достигне чрез пандюл до отвес, започващ на 15м преди дъното на големия отвес. За да не трие въжето се организират прехвърляния на естествени опори (скални халки). На това място е хубаво да се забият спитове. До дъното на отвеса има 18-20м, като на места, където трие въжето, може да се правят прехвърляния или да се поставят протектори. Да се внимава за падащи камъни по големия отвес.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Екипира се на естествени опори
Карта
