Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Обитава се от голяма колония прилепи
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Най-удобен изходен пункт за пещерата е с. Пролаз, разположено в началото на Дервентския боаз на пътя Омуртаг – Търговище. От източния край на селото се тръгва срещу течението на малка (най-често пресъхнала) река. Подминаваме кариера в ляво и веднага след нея се изкачваме в ляво по склона и навлизаме в дола над кариерата. По него върви малка пътечка за х. Младост, маркирана с червена боя. По нея може да се дойде и от хижата (за около час). Продължаваме нагоре по дола около 600 м и в дясно на 30 м (веднага след излизането от дола) търсим входа на пещерата (отвесен, има стоманена решетка, но без катинар). Пещерата е обявена за природна забележителност със заповед №534/25. 09. 1978 г.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: На входа е поставена решетка и стълба
Описание от Д-р Кр.Тулешков 1946 г.
ПЕЩЕРАТА ПРИ с. ПРОЛАЗ В ПРЕСЛАВСКИЯ БАЛКАН
Д-р Кр.Тулешков
На. 23 май 1946 година, чрез Директора на Етногоафския музей в Coфия се получи писмо от уредника на народния музей в гр. Коларовград в него се съобщаваше, че през последните дни недалеч от гр. Търговище е била открита голяма пещера, входът на която бил тясна, и дълбока пропаст. В дълбочините на. пещерата имало и други дълбоки пропасти, достигащи 15 до 20 метра. В пещерата имало коасиви сталактитни образования и огромни зали. Според автора тази пещера била истинско природно чудо. В нея близо до входа са били наменрени около 20 човешки скелета. Организирани били посещения от групи ученици и други граждани от Търговище, които от части повредили красивите сталактити, а черепите на намерените скелети изнесли.
Тъй като в най – крайния източен дял на Стара Планина бе известна по значителна, пещера, то интереса, пооявен към полученото съобщение, бе напълно основателен, Със съдействието на директора на Природонаучните институти при БАН, академик Д-р Ив.Буреш, до гр. Търговище в пещерата, бе ооганизирана научна експедиция от Д-р Кр.Тулешков и с участието на студента естественик Георги Дечев и абитурента Михаил Йосифов, сега и двамата са научни работници естественици.
На 20 май групата пристигна в гр. Търговище и снабдена с петромаксови лампи, около 40 метра въжета, придружена от трима, войника и няколко души любители на пещерата, се отправи с камион към с. Пролаз. Шосето което води за. гр. Омуртаг отначало се движи в посока югозапад, постепенно взема височина и навлиза в дефилето Пролаз, стария Дервент, като държи източния склон двеста, метра високо над дъното. През него протича, в северна, посока не особено голямата река „Врана“. И двете страни на дефилето са стръмни и скалисти, като особено западната по цялата си дължина се състои от пресечени от дълбоки долове голи скали, слабо залесени склонове, често увенчани с дълги отвестни скали което явление е обикновено за Коларовгратските и Провадйските височини. Дефилето прави красиви завои. На 6 километра от Търговище, високо над дъното на дола, в отвестните скали се открива входа, на една мъчно достъпна пещера – Марина, дупка.
Около 150 м. под входния и отвор извира голяи карстов извор, който наподобява извора ”Житолюб“, под пещерата Темната дупка при гара Лакатник. Водата на този извор е необикновена и кара воденица.
Дефилето прорязва западния дял на Преславския балкан, просто именован на картата като Дервент – балкан. Цялата открита скална маса на преминаваната от нас част на Дервент – балкан, който се простира и на катон, като широко, обрасло с широколистна гора, възвишение с изпъкващи височини 690, 708, 736 м. и др. се състои от сиви варовици. На места в тая варовита скална маса са проникнати широки жили от интрузивна скала, в която се откриват големи Фелдипални блокове. При образуването на нагъването скалната маса е претърпяла силен натиск от север, което е ясно изразено в посоката на нагъването и напластяването, особено на някои места в дефилето където се виждат извъноедно красиви и ясно изразени флексури, а дори и малки шариажи с посока север – юг.
При силния натиск, заедно с нагъването, скалната маса е била силно надробена чрез хоризонтално наплочване и вертикално натрошаване. Това се вижда на всяка, стъпка по повърхностните скални маси, откриващи възвишението. Че то засяга скалата и в дълбочина се вижда по основната скала в дъното на дефилето, а още по тясно в дълбочините на пещерата която посетихме.
На 12 км. южно от гр. Търговище дефилето Пролаз се разширява, тъй като там се сливат три широки дола с приблизителна посока югозапад, юг и изток. Във всеки от тях тече по един не голям поток. В простора, на сливането на тези три дола е разположено селото Пролаз, което до скоро е носело турккото име Дервент. То се състои от около 40 къщи, в повечето от които живеят турци. Това селище е старо. Неговите староприемници са. били някога станция за почивка на пътниците и търговците минаващи през Стара планина – Котленския проход, на север към Дунавската равнина. Отначало то е било българско. По късно българското население е било изцяло изтребено и заместено с турско. Сега българите постепено пак се заселват в селото. Според разказите на местни жители, това селище – станция, за търговци и пътници, през турско време е станало разбойническо гнездо, скрито сред обширните гори на Преславския балкан, разположено на важния път от юг към север. Замръкналите по пътя и потърсили тук убежище пътници обикновено са бивали обирани, а някои то тях изобщо са изчезнали. Преданията разказват, че обраните, хора са бивали извеждани нощем на изток от селото и хвърляни в Дупката, както са наричали тясната пропаст откриваща се на склона недалеч от селото.
На изток от селото започва дълъг, отначало широк, и постепенно стесняващ се в трапец с множество извивки дол, през който протича малка рекичка, която идва. от изток и събира водите си от изворчета, на гористите дълбоки дерета от дясно и от ляво в дола. Склоновете на дола, както и цялото възвишение, са обрасли със широколистна гора, в която преобладават дъбът, габърът, а под тях люлякови храсти, леска, дрян, глог, шипки и др.
Веднага слад излизането от селото пътеките водят на север и североизток, нагоре по северния склон на дола. Поемайки почти хоризонтална посока по склона, след пресичането на две дерета, от които последното е доста тясно, на около 1000 – 1200 метра от селото и на около 150 метра над дъното на дола, тя извежда на малка, открита площатка, оградена със люлякови храсти и широкостеблена гора, дъб и др. Тук полуприкрита от тревата се открива входът на пещерата, която е обект на нашето пътуване. Този вход всъщност е една дупка имаща, ако се гледа точно отгоре, нормала на неправилен правоъгълник с размери ширина 40 см. и максимална дължина 190 см. Ориентиоана е с дългата си ос изток-североизток – запад–югозапад. По всичко личи че се е образувал вследствие пропадането надолу на няколко по-малки каменни блока от силно натрошения скален топен. От отвора лъха хлад. Вътрешността на пропастта, която се открива под него, не може да се разгледа поради пълния мрак. За проникването на светлината пречат няколко неправилноразположени в самия отвор каменни блокове, които стесняват отвора на долу и затрудняват влизането. Спускаме се с въже в отвора. На разстояние 1 – 2 метра на долу стените отстъпват и кладенеца се разширява. На 6,5 метра дълбочина стъпваме на мека, наклонена, покрита с камъни и тиня, около 3 метрова площадка. От нея входът следва стръмно и спираловидно на дясно и след силно стесняване достига до разширението, подът и стените на които са покрити с мокра тиня. Няколко човешки кости, ребра, бедрени кости и др. са разхвърляни по пода. Голям брой такива има в един плитък, около 1 м. .дълбок и с диаметър около 70 – 80 см. кладенец, дъното на който също е покрито с мокра глина. Това бяха единствените кости, които останали в пещерата след няколкократните посещения на ученици и граждани. На връщане можах да видя в Търговище два от извадените от пещерата черепи. Видът им показваше, че те са лежали в пещерата много десетки години, ако не и стотици.
От това разширение започва почти хоризонтална ниска и тясна, галерия на пещеоата. Първоначалната посоча на тази галерия е запад-северозапад. Към 15-я метър тя взема северна посока, силно се стеснява неправилно стълбовидно с диаметър около 60 см. в дължина около 4 м. със силно наклонен хлъзгав под. Следва промяна на посоката към северозапад и разширяване на галерията, както и издигане на тавана и.
В дясно се открива разширение във вид на ниша, на пода на която се намира воден кладенец с дълбочина 6 метра и диаметър 1 метра.. Дъното на кладенеца е покрито с около 1 метър дълбока каша от невтвърдена варовита материя която покрива и стените на кладенеца, както и цялата ниша, включително, тавана и пода. Следва силно стесняване на галерията и снижаване на тавана, а подът е стръмен, с изкачване. Галерията, остава тясна, висока 1.5 – 2 метра, подът хоризонтален, а посоката изток – запад. На 81-я метър от входа тясната галерия изведнъж се предръща в голяма зала, дълга 43 метра, широка 13 метра и висака около 20 метра. Подът на тая зала е покрит с каменни блокове, очевидно нападали отгоре очевидно при събарянето на тавана. Някои от тези камъни са цели скали от по няколко кубически метра. От тази зала пещерата има дясно и лява продължение. Движейки се на дясно в посока изток – североизток, с постепени изкачване по огромните каменни блокове, навлиза се в галерията със здрав, пълноводен почти хоризонтален под, с ширина 6 метра и височина на тавана 5 м.
Тук са образувани два големи купа от съборени от тавана каменни блокове и пръст, а върху тях стърчат високи сталагмити. На 18-я метър от голямата зала, или общо на 119 метър от входа, се открива тъмна пропаст. Напред входът и е ограничен от тесен каменен напречен мост. От тавана над него виси около три метра и 20 см. дебел снежно – бял сталактит. Стените на отвора са широко покрити с много красиви сюнгеоови охраво оцветени варовици. Надолу отвора на пропастта се стеснява до размер 1 м. на 1 метър. След спускането се установи дълбочина 12 метра. Преградната скална маса, по която става пропадането, от 5 метър отстъпва силно назад. Стените на скалата околните стени и подът са покрити с няколко сантиметра дебел, мокър, много хлъзкав пласт глина, която пречи твърде много на работата с въжета при спускането, а също и при движението. Дъното се оказа яма. широка 5 м. Срещуположният и склон е отначала каменист и стръмен, а след това става глинест и отвесен, със стърчащи в стените камъни. Тесен тъмен и хлъзгав кален улей дава възможност за закрепване и трудно изкачване. Високо, чак непосредствено под тавана на около 15 – 16 м. напречно на пропастта се простира второ тънко мостче от камъни и глина. Често падат от тавана капки вода, парчета камък и кал. Премерена височината на новоизкачения отвесен скален склон бе 15 метра. Следва площадка дълга едва 1 метър, а след нея подът пропада в нова грамадна яма, със стръмни стени, .дълбока 22 метра, и ширина 20 метра.
След тази поопаст подът добива лек наклон. Покрит е на широки площи с разпръснати камъни и единични сталагмити. Стените са облицовани с млечно бели, на места млечно кремави или розово до охрово оцветени гроздовидни образувания. От 213 метър посоката става запад – изток. Подът става, хоризонтален. От него се издигат 4 усамотени сталагмити около 1 метър високи и 15 см. в диаметър. Галерията продължава с леко стесняване. Пред стените са нападали камени блокове и пръст. От тавана се спускат на редици или не много дълги сталактити с охрово кафяв цвят, а по пода са пуснати кафяви, сюнгеровоподобни образувания и малки сталагмити. Следва хубава група сталагмити на малко възвишение, покрито с много красиви сюнгеровидни и зърнести образувания. Към 255-я метър посоката се изменя в изток – североизток. Подът става почти хоризонтален. Галерията, която отначало е до 10 метра широка, тук е по тясна, но с обща тенденция към стесняване. Таванът след силно издигане до 16 метоа, постепенно се снишава до 10 м. след това пак на 12 метоа и рязко слиза на 6 и 5 метоа. Подът е покрит с изцяло втвърдена като грапава кора варовита матеоия, която изглежда, че е не особено стабилна подложка, защото при стъпването кънти.
От тук до края на красивата част на галерията, защото от тавана почти няма срутвания. В ляво от снижаващия се встрани към стените таван виси дълга драперия от различни дълги сталактити.
Под тях се издигат охравокаляви сталагмити, а целият под на много десетки квадратни метра е послан с чудно красиви кораловидни и зърнисти образувания. Към 312-я метър е най-красивата драперовидна сталактитна група на пещерата. Тя се състои от 1 централен, около 3 метра дълъг стактит и група по малки такива, както и от няколко не особено високи сталагмити. В тази именно група е най-красивият най чудно образувания, и най странно декорирания от всички сталактити които съм виждал в пещерите на нашата страна. Основата му при тавана на галерията е широка около 60 см. На долу постепено се стеснява като достига, почти до пода. Цялата му основа, както и цялата горна половина са покрити с чудновати по форма обоазувания които като стотици млечнобели червеновидни израстъци, се преплитат във всички посоки, без да се докосват помежду си и без да се срастват. Противно на физическите закони за двищението на капките от гоpe на долу и нарастването на сталактитите в същата посока тук тия нерешения растат накъдрени, дебели, преплетени косми във всички посоки, отначало настрани после се извиват нагаре, на ляво, на дясно, каточе ли при нарастването си са били разплитани от някъкъв въртящ се във всички посоки вятър. Някои от тях наподобяват различно извити змийчета, други гущери с размерни крачета и издигнати глава и опашка, трети морски звезди и други. В долната половина израстъците се скъсват и стават на зърна, така че сталактита, заприличва на голям грозд. Тези зрънца, стават все по-малки и към върха е виждат сингерови образования. Върхът на сталактита достига почти подът с тънкия си моливовиден бял връх. Подобни изсерения, макар и не в такова количество, има и по останалите сталактити и колони в тази част на пещерата. От 322-я до 349-я метър е крайния дял на този клон. Той е най богат на красиви образувания. Снежнобяла колона се издига, стесняваща се възловидно нагоре, като триетажен малък индийски храм. По нея се стичат каменни драперии. От тавана около тях се спускат десетки по-малки или по дълги сталактити. Подът в кръг от няколко метра е покрит със финни, и наредени амфитеатрално, снежнобели залички, с накъдрени леко грапави, като посипани с кристален прашец стенички. Тия ванички са пълни с кристално-бистра вода, която пада по сталактитите и се стича по тялото на колоната. При хоризонтален под таванът спада до 2,50 – 3,00 метра. Една колона е с оригинална възнеста структура е долепена до дясната стена на галерията, а не-далеч от нея следват на 3 метра разстояние една от друга две красиви колони, с по-дебели основи и красиво-склупторни от стичащите се по тях варовити образувани тела. Втората от тях е оградена с множество различни други сталактити, обрасли с типичната за тая пещера змийовидни израстъци.
От пода се издигат неголеми сталагмити. След тази коасива галерия на четирите колони тавана се снижава до 1,50 метра и следва краят на пещерата с две задънени вдлъбнатини. По стените няма никаква следа, за да се допусне възможност да се открие продължение на пещерата. Дължината па пещерата от входа до края на тая тясна галерия се оказа 349,5 метра.
Връщайки се от центъра на голямата зала, ние се отправяме към лявото западно продължение на пещерата, което е с посока запад-северозапад. В продължение на 20 метра подът стръмно е наклонен до 60°, се издига нагоре по дължината на оста си, а по напречната ос е леко наклонен от ляво на дясно. Почти със същият наклон се издига и ’таваньт, които е силно пропукан и съставен от грамадни отделни каменни блокове. Вероятно тук таванът над пещерата е доста тънък 10-15 метра, корените и храстите по пукнатините на скалите проникват до пещерата. Към 22-рия метър тавана вече е ниско на 2-2,5 метра над пода. На протежение на 22-рия метър подът става, хоризонтален по посока на надлъжната ос на галерията или с лек възходящ наклон. По посока на напречната ос обаче той е наклонен 30-40° от ляво на дясно, следван леко и от тавана.
Галерията остава със ширина 15-20 метра. От голямата зала и до края подът е образуван от различно големи, срутени от тавана каменни блокове, някои от които със десетки кубически метри големина и по тях се образуват цели малки галериики. На 40-я метър тая шерока галерия се задънва, като в левия и ръб тавана и подът се докосват. В едно разширение, в самия ляв ъгъл, върху подът се открива до самата затваряща напречна стена отвесен фуневиден кладенец, който до около 3 метра от дълбочината си се стеснява до 80-100 см., а надолу рязко се разширява. Дълбочината му е 7 метра. От дъното му води 12 метра дълъг проход, от начало нисък, а по-нататъка висок до 2-2,50 метра, който извежда просторна, неправилно четвъртита галерия с максимална дълбина 30 метра, широка 15-16 метра и висока 10-12 метра. От всички страни подът се снижава към центъра на залата. Целия под е покрит с каменни блокове. Уединени, неголеми сталактити висят от пукнатините между блоковете на тавана. Водата тече по стените и отгоре като увлича дребни камъчета и кал, които образуват на места дебела настилка по пода. В тази зала не се оказа продължение на пещерата. Тук свършва западният дял, който от входа на голялата зала до края има обща, дължина 110 метра, или от входа на пещерата 191 метра.
ОБРАЗУВАНЕ НА ПЕЩЕРАТА И ВЛАЖНОСТ
Едва ли има истинска пещера, в чието образуване водата да не е играла решаваща роля. Още при пръв поглед се вижда, че Пролазката пещера /Дупката/ с право може да се нарече мокра пещера. В нея постоянна подземна текуща вода няма, а няма и белези които да показват, че такава е имало и в близко минало. Водата прониква само от земната повърхност. При поройни дъждове или при топене на снеговете известно количество вода нахлува през отвора. Тази вода е в по – голямо количество само при поройни дъждове, когато по склона се стича повече вода. При по-слаби валежи почти цялото количество паднала вода се отклонява от съседните дерета, а в отвооа на пещерата пада незначително количество. По-голямо количество вода прониква, в пещерата и постепено и по друг път. Както вече се каза, скалната, маса в недрата, на която се разгъва пещерата, е натрошена. Водата от снеговалежите и дъждовете от повърхности прониква през пукнатините мезду отделните блокове и преминава в пещерата, като постепенно капе от тавана или се стича по стените.
Техническо описание
Дервентската пещера | *Пролазката, *Дупката –
с. Пролаз *Община Търговище *Търговищка област –
Местност: Дервента –
Преславски карстов район № 218 –
Старопланинска област –
G P S – E 26, 303535 N 43, 103461 – WGS84
Рег.№ 923 *Код № 218006 *НМВ 379 м.
Обща дължина 569 м. *Денивелация -30м.
През 1985 г пещерата е каpтирана от Ивелин Иванов-Дървения и свещеник Бисер Христов. ПК Луцифер.
Цветан Остромски 21. 08. 2012
Най-удобен изходен пункт за пещерата е с. Пролаз, разположено в началото на Дервентския боаз на пътя Омуртаг – Търговище. От източния край на селото се тръгва срещу течението на малка (най-често пресъхнала) река. Подминаваме кариера в ляво и веднага след нея се изкачваме в ляво по склона и навлизаме в дола над кариерата. По него върви малка пътечка за х. Младост, маркирана с червена боя. По нея може да се дойде и от хижата (за около час). Продължаваме нагоре по дола около 600 м и в дясно на 30 м (веднага след излизането от дола) търсим входа на пещерата (отвесен, има стоманена решетка, но без катинар). Пещерата е обявена за природна забележителност със заповед №534/25. 09. 1978 г.
Техническо описание: Входният отвес (-8 м) е оборудван с перманентна желязна стълба. От дъното му в дясно започва 80 – 100 м сравнително тясна галерия с малки уширения, извеждаща в Голямата зала. Подът на залата е покрит с купчини прилепно гуано от обитаващата я голяма колония прилепи, въздухът е с остра миризма. В ляво има неголям лабиринт с няколко по-малки зали, също с много прилепи. В дясно от Голямата зала по широка галерия се стига до втори отвес, който се състои от два прага по 3. 5 м, разделени от 5 м наклонена площадка. За екипирането му е необходимо 15 м. въже и дълга лентова примка. На два скални блока на пода преди отвеса се правят основното и дублиращо закрепване. Следва кално изкачване на противоположната стена със същата денивелация (до нивото на горния край на отвеса), завършващо с 2 м праг. Тук има оставено помощно въже с възли. Следва нова яма с подобна денивелация, но по-полегати стени – слиза се и се изкачва на класика. Продължава се по широка равна галерия с разнообразни образувания. След поредица от няколко масивни сталактона преди края ѝ в ляво има 3-метров тесняк, извеждащ в малка зала с множество хеликтити и други образувания. Има невисока концентрация на CO2.
Ц. Остромски, 6 ноември 2011 г.
Коментари, разкази, истории, допълнителна информация
През 1985 г пещерата е картирана от Ивелин Иванов-Дървения и свещеник Бисер Христов. ПК Луцифер.
Карта
