Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Пещерата се намира непосредствено до шосето Искрец-Брезе, на около километър от края на с. Искрец (Софийско).
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: да
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: едноетажна, лабиринтна с четири входа
Карта
Пещерата е известна с няколко имена – Душника, Водната, Искрецката, Пещта – от които най-голяма популярност е добило първото. То се е породило в резултат на мъглата, образуваща се около входовете на пещерата през студените зимни дни.
Местоположението на пещерата и големите и входове са причина тя да стане известна на местното население от незапомнени времена. Различни групи пещерняци са посещавали пещерата, но едно подробно проучване и картиране на Душника не бяха направени. Предполагаше се, че своеобразния хидроложки режим е в състояние да доведе до нещастни случаи, ако не се разполага с надеждна радиовръзка с петроханския проход. В резултат на това, Душника остана единствената известна, но непроучена пещера в Понор планина.
През есента на 1968 година ние решихме да се заемем с проучването на Душника. То продължи почти година и половина, главно поради факта, че много често болшинството галерии са запълнени с вода.
От направената карта (фиг. 1) се вижда, че Душника е водна, хоризонтална, лабиринтна и много входова пещера. Два от входовете (А и Д) се намират в дясно от шосето Искрец-Брезе, а другите два (В и С) в ляво.
Вход Д е началото на 38 метрова широка и висока самостоятелна галерия с наслаги от камъни и глина, без образувания.
Входовете А и В отвеждат в голямата входна зала, чийто силно наклонен под е покрит с наслаги от земя и обрушен скален материал, резултат от изветрянето на скалата и човешката дейност при прокарването на шосето. Последното преминава над част от залата. Проучванията показвар, че лабиринтът на изток от залата се е получил от натрупването на наслаги (повишаване на пещерния под).
Към вход С продължава широка о0коло 6 метра и висока около 1,5 – 1,7 метра дъгообразна галерия, която с малки изключения е винаги запълнена с вода. Близо до вход С, в ляво, има малко уширение с дебели наслаги от фин пясък, примесен с глина.
В северозападна посока от входната зала водят две галерии. Лявата е права, широка и висока галерия, чиято лява половина със срутени скални блокове. Дясната галерия започва с двуметров праг и в началото върви успоредно на лявата, след което минава под нея и двете галерии се съединяват. Около 50 метра по нататък, там, където подът започва да се понижава, има разклон. Основната галерия продължава и завършва при езерото, а в дясно от нея е разположена успоредна и подобна на тръба галерийка, която също завършва на езерото. Тя цялата е покрита с фасетки.
От залата до езерото по пода има множество еворзионни котли, а по стените, пода и скалните блокове – амонити.
Езерото е с променливо ниво, но при суха есен достига едно минимално ниво, като най-голямата дълбочина тогава е 1,8 матра.
На север продължава тясна и висока диаклаза, чиято долна част е запълнена с вода (свързана с езерото), а стените са обилно покрити с глина. Малко преди сифона в дясно под прав ъгъл се отклонява къса галерийка, отвеждаща до друга диаклазна галерия, завършваща също в езерото-сифон. Таванът на езерцето е наклонен и влиза под водното ниво. И при най-ниско състояние на водата сифонът е изцяло запълнен с вода. В очакваните стотици метри галерии (2), не само, че не успяхме да проникнем, но и изглежда невъзможно съществуването им като галерии, в които някога е прониквал човек, тъй като те се намират там, където пещерата отново пресича шосето и попада под нивото на Брезенска река. На това място наклонът на пластовете на север се увеличава силно, а дебелината им рязко намалява.
Общата дължина на галериите се оказа 567 метра.
Образувания се срещат само в началото на галерията, водеща от залата към вход С – главно сиви повлеци. Според П. Трантеев червени на цвят образувания е имало в галерията към езерото, но сега подобни не можаха да се открият. През зимата в залата се образуват ледени сталактити и сталагмити.
Пещерата е образувана в доломит, под действието на водите, събирани във високите части на Понор планина. Изследванията (1) показаха, че тези води се движат по широка и наклонени канали и излизат на повърхността през Искрецките извори. Някога техният път е минавал през пещерата. Днес само при голям дебит, част от тази вода протича през пещерата. От многобройните ни наблюдения е установено, че през по-голямата част от годината пещерата играе роля на резервоар. Връзката между сегашния път на водата и пещерата се намира между езерото и сифона. Въз основана наблюденията бяха установени три характерни хидроложки състояния на Душника, изобразени на схемата (фиг.2). На 23.IV.1969 г. измерихме максималното количество на протичащата през пещерата вода – 2м3/сек.
Метеорологичните наблюдения показаха особено силни изменения на температурата и влажността (фиг.3) в частите, намиращи се в близост до входната част, което се обяснява с наличието на големите входове А и Б.
Въздушните течения (фиг.4) се определят главно от запълването с вода на източната галерия. В 11 ч. на 3.X.1969 г. по средата на източната галерия бе измерена скорост на въздуха 1,2 м/сек (при тихо слънчево време на повърхността).
От представителите на фауната бяха открити само прилепи в самостоятелната суха галерия и в галерията над езерото. Тук по начало може да се очаква бедна фауна поради буйната подземна река, протичаща периодично през пещерата.
Описанието е на инж. Панайот Нейковски
Литература:
1. Карстови подземни води в България, София, 1959
2. Трантеев П. Пещери туристически обекти, София, 1965.
3. Годишник на СПК Академик София 1969-1970