Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на пропаст *Благова яма* /*Родна 1* гр. Етрополе област Софийска Община Егрополе Местност *Благовото* GPS 24, 002336 42, 492489 – WGS84 Панежки район, Старопланинска област № 207-065 Дължина 282м Денивелация -153м Рег.№ 194 НВ 799м
Пещерата се намира на 1, 5км югозападно от гр. Етрополе в местно- стта „Благовото“, над х.“Еверест“Като изходна точка за намирането ѝ служи хотел „Етрополе“. На около 150м над него, в горния край на стръмна ливада има голям бетонен каптаж. На 40м над него, малко в ляво, започва стръмна пътека, която след 20-30 минути извежда до долната част на широка 50-100м стръмна планинска ливада. Продъл- жава се нагоре с отклонение в ляво около 600м. Характерно е, че освен двата валога в долния край на ливадата – единият под нами- ращата се там къща, а другият над нея по същата линия, нагоре има още няколко въртопа. Други въртопи са пръснати в покрайнините на гората в горния край на поляната. Отворът на Благова яма се нами- ра, като се тръгне от най-ниската част на ливадата нагоре по дяс- ната и страна. След 50-60м неизбежно се стига до нея. Височина над МЕБ 100м. Пропастта е развита в дебелослойни доломити и доломитни триаски варовици със сивопепелив цвят, с масивна текстура и с дребна до микрозълнеста структура. Типична пропастна пещера, с 60м вътрешен отвес с диаметър 10м и няколко по-малки. В хоризонтални- те галерии и отвесите след големия отвес има много кални пасажи. В отвесите към дъното има течаща вода. В пещерата има доста бок- луци – бидони и полиетиленови пликове с обработен карбид, телефо- нни кабели, лостове… Желателно е всички тези неща да бъдат изне- сени навън. Би било добре старите ролплъгови клинове с постоянни планки да се подменят с нови спитове. Вече са кородирали и здра- вината им е съмнителна. Добре е входът да се разчисти и укрепи, което би намалило риска от падащи камъни, които в момента са опр- еделно опасни при проникване. Опасност от падащи камъни!!! Пропастта е открита през 1959г от живеещия тогава в къщата дядо Благо при опит за изкопаване на кладенец. Първото проникване на пропастта започва Д. Иланджиев /п. к. Ив. Вазов гр. София/през 1966г и достига до 55м. През 1967-68г, подпомогнат от В. Гяуров/п. к. Едел- вайс гр. София/и от пещерняци от „Ив. Вазов“той минава 100-те ме- тра. Три години по късно през 1969г Любен Попов и пещерняци от п. к.“Алеко“гр. София достигат до кота -112м и правят карта на пропастта. През 1979г са преминати още 63м хоризонтален меандър с изключително тесни пасажи от пещерняци на „Мрак“гр. Етрополе. През 1987г след няколко години упорита работа етрополският клуб успя- ва да премине последните две теснини и да стигне денивелация 153 метра. Прекартирали пропастта 1988 г.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: !! Опасност от падащи камъни
Техническо описание
В. Стефанов 28. 02. 1999г Техническо описание на „Благова яма“ гр. Етрополе обл. Софийска Рег.№ 194
Входът на пропастта е почти изцяло запушен от голям дънер, което прави проникването през тесняка доста неприятно. Основното закрепване е на дърво над входа. Следва наклонен сипей от нанесени пръст и камъни, които лесно се свличат надолу. Тук се прави закрепване на спит с удължител, дублирано с примка. Продължава се по сипея, като се преминава под прогнили дървени трупи, използвани за укрепване на входа. Достига се до малка площадка, от която отвеса става камбана. Закрепването става на „У“на два спита и образувания от другата страна на кладенеца, От тук до дъното пещерата е екипирана със стари ролплъгови клинове с постоянни планки със съмнителна здравина и е желателно да не се използват. Слиза се на малка наклонена площадка, от ляво на която има удобна ниша за прикритие от камъните, които неизбежно падат при преминаването на хора и транспортът на торбите по входния сипей. От тук започва най-големия отвес – Р-60м. Подвежда се парапет от скален клин, и се прави основно закрепване на два ролплъгови клина. На 0, 5м в дясно се прави междинно прехвърляне на ролплъгов клин или на две стоманени примки над него. 30м по надолу се прави ново междинно прехвърляне на ролплъгов клин(тук на площадката също има нестабилни камъни) На още 25м се прави ново прехвърляне на ролплъгов клин, Р30-40м. Основно на дърво – „У“, на 2м – спит с удължител, на 5м – 2спита и образувания Р60-80м. Парапет от скален клин, основно на два ролплъгови клина, на 0, 5м – две стоманени примки, на 25м – ролплъгов клин, на 30м – ролплъгов клин Р12-20м Основно на образувания(желателно е да има междинни закрепвания)Р32-40м парапет преди тесняка, основно на образувания, на 0, 5м – ролплъгов клин, протектор – 2м. Опасности: Стари, кородирали ролплъгови клинове и падащи камъни!!! Слиза се по наклонена площадка, от която започва 12м камина, която се екипира с 20м въже. Основното закрепване се прави на образувания. Въпреки, че въжето се използва като парапет за осигуровка, е желателно да се направят допълнителни междинни закрепвания, защото скалата е с остри ръбове, които биха могли да повредят въжето. След камината се продължава по низходяща галерия по която в дъждовни сезони тече малка рекичка. Галерията на места е доста тясна. Това налага движенито да става на различни нива на диаклазата. Достига се до характерен „Z“-образен завой, от който преди тесняка се подвежда парапет за екипиране на последния отвес Р-32. Основното закрепване се прави на образувания над отвеса Междинно прехвърляне е 0, 5м по-долу на ролплъгов клин. Под него е необходим протектор 2м, поради невъзможността да се избегнат острите ръбове на скалата.
2021 г. – от Симеон Ненков
Благова яма – Техническо описание
Подвеждане на дърво. Под входа следва 5-6 метра наклон, където се прави основно и дублиращо на анкер и стационарна планка. В края на наклона – У на 2 стационарни планки. Следва около 10 метра отвес до наклонена площадка. У-закрепване на 2 стационарни планки. Следва пак У- закрепване на 2 стационарни планки точно над отвеса, като е желателно опората да се транслира с лента. (Да се внимава за лабилни камъни!)
Около 20 метра по-ниско се прави прехвърляне на анкер. След още около 20 метра – прехвърляне на анкер. Следват още 2 прехвърляния на анкери, разположени на задната стена на оформената цепка в отвеса и дъно на входния отвес.
Инвентар: въже: 100 метра, 1 лента, 5 планки, 12-13 карабинера.
От дъното на отвеса се слиза в цепката, където след 2-3 метра се излиза над отвес/камина 12 метра. Основно и дублиращо на образувания, като въжето трие неприятно.
Инвентар: въже: 20 метра (1 лента, 1 карабинер)
Продължава се по кален хоризонтален меандър. На места се налага качване на по-високо ниво. На много места има високи комини. След няколко S- образни завоя се стига до следващия отвес. Подвеждане на 2 анкера/анкер и спит около 4-5 метра преди отвеса. Следва закрепване на скална халка на тавана и У-закрепване на 2 анкера над отвеса. След около 25 метра се стига до блокаж, а отвесът продължава през дупка в пода. Под нея се прави прехвърляне на анкер. До дъното на отвеса са 6-7 метра.
Инвентар: Въже: 45 метра, 5 планки, 1 лента, 6 карабинера
Продължава се покрай красиво образувание и се влиза във висок и тесен меандър, като се налага качване нагоре в него. Следва последото отвесче, което се екипира на анкер на лявата стена.
Инвентар: Въже: 7-8 метра, 1 планка, 1 карабинер
От дъното следва много кално слизане и разклон: надясно има тесняк и заличка след него, а наляво, след 10 метра се стига до непроходимо стеснение и дъното на пещерата. Всички анкери в пещерата са Ф8.
Карта
