Балкан торла маараси

  • Други имена
    Манастира; Ечащата(Пеещата) пещера
  • Дължина
    28 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    1 m.
  • Надморска височина
    0 m.
  • Ерозионен базис
    25 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Снимки

    Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Описание на достъпа

    Скален манастир *Св. Троица* –

    Ечащата /Пеещата/ пещера-

    Синоним: Балкан Тарлъ маараси –

    с. Троица *Община Велики Преслав

    Шуменска област –

    Местност: Осмарските колонии /

    Шуменски карстов район № 107-

    Дунавска равнина –

    Рег.№ 1229 *Код № 107006

    Обща дължина 28м *Денивелация +1м

    История на откриването: Нарича се още Балкан Тарлъ маараси. Сведения за Ечащата пещера дава чешкия изследовател Карел Шкорпил(1895-1944). Той е първият проучвател на скалните манастири и църкви в България включително и на тези по Шуменсконто плато. Той прави и първата скица на пещерата. Преодолявайки изключителните трудности на терена, той обхожда голям брой от тях и описва местоположението, размерите и характерните им особености. Троишкия скален манастир, както и останалите скални манастири, църкви и монашески килии, разпръснати по склоновете на Шуменското плато, се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва“чисто християнство“, необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание. Самият цар Иван Александър(1331-1371г)през 1360 год. е принуден официално да признае исихазма. Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена. Тя е известна и на пещерняците от региона и някои пещерни клубове от страната. Направена е скица на пещерата на 21/03/1966г от Б. Маринов – ПК „Галата” Варна. Прекартирана от Константин Стоичков ПК „Хеликтит” София, Здравко Илиев завеждащ ГКПБ и Тодор Тотев ПК„Змеюва дупка” гр. Трявна на 13/10/2012г по време на проведената в района и организираната от САК“Хадес“ гр. Шумен експедиция „Хан Крум – скални църкви, манастири и килии 2012″

    Местонахождение:

    Намира се на 3 км. северозападно от с. Троица в местността „Осмарските колонии“ в близост до хижа Букаците. Дълбокият Троишки боаз се врязва в южния склон на Шуменското плато. От запад е ограден със стръмните склонове на Четика баир и Бобата, на изток граничи със склоновете на Кортулука – някъде скалисти, другаде гористи и сипейни. Северната част на боаза е ограничена от Мамил баир, който го разделя на западна долинна част (Манастир боаз или Балкан тарль боаз), през която протича р. Троишка, и на източна (Коджа кирез боаз). На северозапад долът постъпенно се стеснява, а по-късно преминава в просторна поляна – местността Осмарски колонии. Тя попада в южната периферия-част от Шуменското плато. За достигане до Троишкия скален манастир, най-лесния достъп е като се тръгне от с. Троица. Хваща се черен път северно от селото. Той минава покрай варница и помпена станция и завива на запад. На северозапад постепенно дола се стеснява и по-късно преминава в широка поляна – местността Осмарски колонии. Тук се намира хижа „Букаците“, която може да служи като изходен пункт за посещение на скалните манастири както в Троишкия, така и в Осмарския боаз. Отклонявайки се от пътя в източна посока, се преминава през Троишка река и се изкачва по левия скат по маркирана пътека до подножието на скалния венец. До входа си стига по дървена стълба, монтирана на скалата.

    Дървена стълба висока 5м прави достъпа лесен до скалния манастир. Той е разширен и дообработен в естествената пещера. Входът му е със западно изложение, с неправилна форма и размери: ширина 4. 15м и височина 3. 75м. Той има две основни отделения. Южното е почти квадратно, с приблизителни размери 4х4м и представлява църква. Има доста добре оформена абсида и ниша в ляво от нея. Западната част на църквата е била ограничена с дървена стена, обособяваща малко отделение с размери 3×3м. Отделението е уникално с това, че е било разделено на два етажа. Разделителната преграда била дървена и разположена хоризонтално. За това се съди по запазените жлебове. Всяко едно от така обособените помещения е притежавало по един самостоятелен прозорец с добре обработени и профилирани ръбове. На пода в долното помещение е издълбано гробнично корито. Северно от входа на църквата е разположено отделение с размери 3×8 м. То е отворено на запад. Някога се е състояло от две части – северна (тясна и ниска), и южна, висока до 3м. По стените и пода се срещат доста жлебове, както и естествена пукнатина в скалата, пресичаща цялата църква. Прозореца на лявото помещение е с приблизително правоъгълна форма и размери: ширина 1. 55м и височина 2. 55м. Прозорецът на църквата има пещерообразна(неправилна)форма и размери: ширина 2. 67м и височина 3. 65м. До него има още две малки прозорчета. Духовният живот на манастира частично е отразен в скални графики и изображения. В близост до входа на църквата е издълбан надпис „… писах аз граматик Андрея в месец апреля…“. В страни от него е дадено в лигатура собственото име „Стойо“ или „Стоян“. На същата стена има изображения на брадва, символизираща мъченичество и елен – символ на самота и уединение. Наблизо са открити изображения на човешка фигура и кръст -универсалният християнски знак за вечен живот, а в правоъгълна рамка е изписана думата „Амин“. Общата дължина на Троишкия скален манастир е 28 м при денивелация от + 1 м.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: Скален манастир 12-13 век