Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Килията* | *Селитрата* *Иласала маара* *Леса маара*
с. Хан Крум *Община Велики Преслав *Шуменска област
Местност: Калугер боаз(Аджемоглу канара)-
Шуменски карстов район, Дунавска равнина № 107
G P S – E 26, 514718 N 43, 142038 – WGS84
Статус: В национален парк (резерват)
Рег.№ 1230 *Код № 107007
Обща дължина 38м *Денивелация -5м *НМВ 409м
История на проучването: Сведения за Килията дава чешкия изследовател Карел Шкорпил (1895-1944). Той е първият проучвател на скалните манастири и църкви в България, включително и на тези по Шуменсконто плато. Преодолявайки изключителните трудности на терена, той обхожда голям брой от тях и описва местоположението, размерите и характерните им особености. Скалната църква Килията, както и останалите скални манастири, църкви и монашески килии, разпръснати по склоновете на Шуменското плато, се свързват с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва „чисто християнство“, необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание. Самият цар Иван Александър (1331-1371 г.) през 1360 год. е принуден официално да признае исихазма. Пещерата е известна на местното население от незапомнени времена. Тя е известна и на пещерняците от региона и някои клубове в страната. Старата и карта е направена от Божан Маринов от ПК „Галата” Варна през 1966 г. Съвременната и карта е съставена от К. Стоичков, А. Андонова -ПК „Хеликтит” София и М. Мирчева- САК „Хадес” Шумен на 12. 10. 2012 г. по време на проведената в района и организирана от САК „Хадес” Шумен експедиция „Хан Крум-скални църкви, манастири и килии” 2012. Нарича се още „Леса маара“. Естествена пещера, дооформена в скална църква през 12-13 век от четири помещения – атрум, църква, жилищно помещение и гробница с обща дължина 38м.
Местонахождение:
Намира се на 2км северно от ж. п. гара цар Крум в местността Калугер боаз – дол, фуниевидно отворен на юг, а на север се стеснява. От изток е ограден от скалистия език на Развой или Сърт маара, а от запад от източнште склонове на Кортулука – платовиден дял спускащ се на юг от централната част на Шуменското плато. Подхода към скалният манастир се осъществява, като се навлезе в Калугер боаз от юг. При движение по асфалтовия път от с. Хан Крум към с. Троица, има въжможност за отклонение в дясно след края на овощната градина. Коларски път отвежда на север до долната южна граница на Калугер боаз в местността Калугер чешма. Продължава се на север в посока скалните венци на Калугерската пещера по маркиран горски път. След достигане до местността Орта бурун пътя се раздвоява – в дясно са отклонява за Калугерската пещера, а в ляво за скалния манастир „Килията“. Тя се намира се на източния склон на Кортулука срещу Калугерската пещера и е на почти едно и също ниво с нея. Тази скална обител е разположена в силно издаден скален масив от дребнозърнест варовик, наречен Аджемоглу канара. Във вътрешността му има голяма суха пещера Иласала маара или Леса маара, в която е вграден и манастира. Достъпът до там е труден. Обителта отвсякъде е обградена с гъсти храсти от келяв габър, шипки, бръшлян, примесен с отделни дървета: дъб, клен, габър. Сред тях са пръснати скални отломъци. В северната стена на Аджемоглу канара, на около 4 м. височина има голям вертикален отвор, който е бил използван за вход. Входът се намира на 4м от основата на скалата.
Описание на пещерата:
Естествена пещера, дооформена в скална църква през 12-13 век от четири помещения – атрум, църква, жилищно помещение и гробница с обща дължина 38м. Естествена пещера, дооформена в скална църква през 12-13 век от четири помещения – атрум, църква, жилищно помещение и гробница с обща дължина 38м. При отвора има запазени 4 стъпала, издялани в скалата. Килията има оргинална и интересна вътрешна архитектура. В средата ѝ се издига плътна скална маса с гладки стени, наподобяваща колона която условно разделя вътрешното пространство на няколко отделения. В северното отделение на Килията се намира триделна църква, в която се влиза направо от стъпалата. Дълга е над 12м и широка 3, 5м. Източната олтарна част на църквата включва полукръгла апсида с релефно профилирана, дъговидна горна част. В ляво от нея има по-малка еднотипна ниша. Тя се намира приблизи- телно на 0, 7м от пода. Дълбока е 0, 4м, висока 1м и широка 0, 7м. В ляво от нея през скална цепнатина навлиза светлина. В средата на пода на апсидата личи квадратна дупка с вписан в нея кръгъл отвор за престолен камък. Ясните правоъгълни очертания на отделението пред апсидата, наподобяващи каменна рамка и наличието на отвори в стените говорят за съществувал някога иконостас. Ако се приеме, че църквата притежава три сектора, то най западният е вкопан в скалата. Пред него има отклонение в южна посока, чрез което се осъществява връзка с останалата част на пещерата. Тя притежава и южно отделение. Някога то е било разделено на две части (източна и западна) посредством дървена преграда. Източната му част се е свързвала чрез тесен проход с олтарната част на църквата. В югоизточният ъгъл на отделението се открива естестве- на скална пукнатина, през която навлиза слаба светлина. Тази част на пещерата е дълга 4м и широка 2, 5м. Тя е дообработвана, за да придобие правилни правоъгълни очертания. Другата част на отделението се осветява от отвор, разположен в югозападния му ъгъл. Под него е изсечена малка каменна скамейка. В западното отделение, което също има връзка с църквата, в пода му са издълбани правоъгълни корита, изглежда използвани за гробове. Отвън, на около 5м западно от входа на килията, е изсечена изкуствена пещера. Нейният вход е широк, а таванът ѝ неправилен. Размерите ѝ са 3х4м. Нивото и е с 4м по-ниско от това на скалната църква. В дъното и също има изсечена скална скамейка. Тази пещера е част от скалния комплекс и се предполага, че е служила за складово помещение. Общата дължина на скалната обител е 38 м при положителна денивелация от + 5 м.
За описанието са използвани материали от книжката Скални манастири по Шуменското плато-издание на Дирекция на Природен парк „Шуменско плато“ 2001г.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Дооформена в скална църква 12-13 век
Карта
