Снимки
Биологични видове
Троглоксени: да
Троглофили: да
Троглобионти: да
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Временно убежище на Голям подковонос и Голям нощник
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Ахметьова дупка | *Добростански бисер, *Проклетата
с. Добростан *ЕКАТТЕ: 21676 –
Община Асеновград *Пловдивска област –
Изходен пункт х. Марциганица –
Местност: Гогова падина –
Добростански карстов район № 407-
Рило-Родопска област –
Защитена от 1961г. *Статус: Благоустроена пещера –
Достъп Охраняван – *Площ 704 кв. м.-
G P S – E 24, 522257 N 41, 532934 – WGS84 –
Рег.№ 73 *Код № 407004 *НМВ 1313м.-
Обща дължина 44м. *Денивелация -14м.-
История на откриването:
Кръстена е на името на турчин, който е бил хвърлен в нея, заради това, че помагал на местни българи по време на турското робство. Според друга легенда, някога в пещерата е бил хвърлен жестокия турски бей Ахмет ага. А според трета легенда в пещерата са хвърлени труповете на турския ага Ахмет и охраната му. Ахмет събирал беглика и джезието (данъци за добитък и посеви) в тази част на Родопите. При едно от посещенията си в с. Селище в отсъствието на кмета на селото той обезчестил племеницата му. Отмъщението не закъсняло. Събрали се мъже от селата Селище, Добростан и Сливово, издебнали агата и охраната му, и в местността Гогова падина ги убили. Труповете изхвърлили в пещерата, която дотогава местните наричали Проклетата дупка (заради добитъка, който падал в нея). За това деяние турците опожарили селата Сливово и Селище. Проучвана за първи път през 1963г. Съвременна карта е правена по време на РПЕкспедиция през 1975г от П. Трантеев, В. Стоицев и Ал. Леонидов. Благоустроявана за туристически посещения от туристическо д-во „Безово“ Асеновград през 1990г – сега е разбита с остатъци от осветителни тела, метални стълби, бетонни пътеки, различни строителни материали. Картирана на РП Експ.“Добростан 75″. Последно прекартирана на 26/11/1977г. от А. Милев, А. Димитров
Местонахождение:
Пропастна пещера на 5км югозападно от с. Добростан и на 0. 6км западно от х. Марциганица на десния бряг на река Сушица в м. Гогова падина. До пещерата се стига от х. Марциганица за около 20-30 мин. Пътеката е добре маркирана и тръгва от самата хижа. В момента достъпът е свободен. Над входа на пещерата има изградена малка къща, която сега е полуразрушена и влизането в пещерата става през един от прозорците й. Старият вход на пещерата е запазен, но е затворен с решетка. Входният отвес е 9. 5м, сега там има стълбa, стигащa до дъното. Образувана в долно-средно рифейски мрамори. Височина над МЕБ 65м.
Описание на пещерата:
Пещерата е малка и пропастна, но е известна с изключително красивите си бели образувания. На входа има решетка 1х1м. Отвеса на входната пропаст от 12м се екипира най-лесно със стълба, закачена на ключалката на решетката (сега се слиза по метална стълба). Малък отвор с размери 60х70 см и дължина 7м води отвесно в единствената голяма зала на дъното с ЮЗ-но развитие, която има максимални размери дължина 20м, ширина 11м и височина 4м. Голяма част от нея е заета предимно от сталагмити и сталактони (дебели колони). Някои имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Има струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Между образуванията са разположени синтрови езера, в някои от които има пещерни бисери. Пещерата няма странични разклонения, но има красиви пещерни образувания, впечатляващи със своите форми – сталактити, сталагмити и сталактони. Фауна: Сравнително бедна. Единственият троглобионт, установен до момента, е мокрицата Rhodopioniscus beroni. Пещерата е обитавана още и от бръмбарите Atneta macroptera, опилонът Paranemastoma aurigerrm, паяцци, мухи и колемболи. Временно убежище е на прилепите Голям подковонос и Голям нощник. Опазване: Пещерата и околната площ от ha е обявена за природна забележителност на 25. 12. 1961г. Благоустрояването и е финансирано от ТД „Безово“ Асеновград, но през 1990г. е преустновено. Понастоящем тя не се стопанисва от никого, голяма част от инфраструктурата и е разбита или напълно унищожена. Навсякаде има остатъци от осветителни тела, метални предмети и битови отпадъци. Необходимо е да се вземат мерки за нейното почистване.
Описание на достъпа
Ахметьова дупка | *Добростански бисер, *Проклетата
с. Добростан *ЕКАТТЕ: 21676 –
Община Асеновград *Пловдивска област –
Изходен пункт х. Марциганица –
Местност: Гогова падина –
Добростански карстов район № 407-
Рило-Родопска област –
Защитена от 1961г. *Статус: Благоустроена пещера –
Достъп Охраняван – *Площ 704 кв. м.-
G P S – E 24, 522257 N 41, 532934 – WGS84 –
Рег.№ 73 *Код № 407004 *НМВ 1313м.-
Обща дължина 44м. *Денивелация -14м.-
История на откриването:
Кръстена е на името на турчин, който е бил хвърлен в нея, заради това, че помагал на местни българи по време на турското робство. Според друга легенда, някога в пещерата е бил хвърлен жестокия турски бей Ахмет ага. А според трета легенда в пещерата са хвърлени труповете на турския ага Ахмет и охраната му. Ахмет събирал беглика и джезието (данъци за добитък и посеви) в тази част на Родопите. При едно от посещенията си в с. Селище в отсъствието на кмета на селото той обезчестил племеницата му. Отмъщението не закъсняло. Събрали се мъже от селата Селище, Добростан и Сливово, издебнали агата и охраната му, и в местността Гогова падина ги убили. Труповете изхвърлили в пещерата, която дотогава местните наричали Проклетата дупка (заради добитъка, който падал в нея). За това деяние турците опожарили селата Сливово и Селище. Проучвана за първи път през 1963г. Съвременна карта е правена по време на РПЕкспедиция през 1975г от П. Трантеев, В. Стоицев и Ал. Леонидов. Благоустроявана за туристически посещения от туристическо д-во „Безово“ Асеновград през 1990г – сега е разбита с остатъци от осветителни тела, метални стълби, бетонни пътеки, различни строителни материали. Картирана на РП Експ.“Добростан 75″. Последно прекартирана на 26/11/1977г. от А. Милев, А. Димитров
Местонахождение:
Пропастна пещера на 5км югозападно от с. Добростан и на 0. 6км западно от х. Марциганица на десния бряг на река Сушица в м. Гогова падина. До пещерата се стига от х. Марциганица за около 20-30 мин. Пътеката е добре маркирана и тръгва от самата хижа. В момента достъпът е свободен. Над входа на пещерата има изградена малка къща, която сега е полуразрушена и влизането в пещерата става през един от прозорците й. Старият вход на пещерата е запазен, но е затворен с решетка. Входният отвес е 9. 5м, сега там има стълбa, стигащa до дъното. Образувана в долно-средно рифейски мрамори. Височина над МЕБ 65м.
Описание на пещерата:
Пещерата е малка и пропастна, но е известна с изключително красивите си бели образувания. На входа има решетка 1х1м. Отвеса на входната пропаст от 12м се екипира най-лесно със стълба, закачена на ключалката на решетката (сега се слиза по метална стълба). Малък отвор с размери 60х70 см и дължина 7м води отвесно в единствената голяма зала на дъното с ЮЗ-но развитие, която има максимални размери дължина 20м, ширина 11м и височина 4м. Голяма част от нея е заета предимно от сталагмити и сталактони (дебели колони). Някои имат зеленикава покривка от водорасли и мъхове. Има струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Между образуванията са разположени синтрови езера, в някои от които има пещерни бисери. Пещерата няма странични разклонения, но има красиви пещерни образувания, впечатляващи със своите форми – сталактити, сталагмити и сталактони. Фауна: Сравнително бедна. Единственият троглобионт, установен до момента, е мокрицата Rhodopioniscus beroni. Пещерата е обитавана още и от бръмбарите Atneta macroptera, опилонът Paranemastoma aurigerrm, паяцци, мухи и колемболи. Временно убежище е на прилепите Голям подковонос и Голям нощник. Опазване: Пещерата и околната площ от ha е обявена за природна забележителност на 25. 12. 1961г. Благоустрояването и е финансирано от ТД „Безово“ Асеновград, но през 1990г. е преустновено. Понастоящем тя не се стопанисва от никого, голяма част от инфраструктурата и е разбита или напълно унищожена. Навсякаде има остатъци от осветителни тела, метални предмети и битови отпадъци. Необходимо е да се вземат мерки за нейното почистване.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Сложена метална стълба
Карта
