Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София. Куфара. с. Голешево. м. Билянов дол. Тешеовски пещерен район № 403. № 5247. Районен № 403053. Дължина (10. 60 м), денивелация (- 3. 29 м).
GPS-координати по Пулково: N 41. 23. 47. 3 E 023. 37. 34. 6
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива на около десетина метра височина на десния географски бряг на Билянов дол, в основата на нисък до 3 метра скален венец. Тя отстои на около 4 километра източно от местността Ливаде, която е и изходен пункт за достигането на пещерата. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Тешеовски пещерен район № 403. От долната част на Ливадето се хваща широка и ясно изразена пътека, която се движи в посока изток-югоизток. Пътека може да се хване и от местността над Ливадето в близост до чешмата, която се съединява с горепосочената в текста пътека. И двете изцяло са в гора изцяло в гора и отвеждат до много дълбоко дере. Това е същото дере, което се спуска от под Гоцев връх. Пътеката пресича дерето и започва да се изкачва стръмно по склон в североизточна посока. След като се изкачи склона и се набере нужната денивелация тя отново свива на югоизток. Върви се в открита местност, и в периферията на гората. В откритите части се забелязват големи площи обрасли с хвойна. Тази открита местност се забелязва и добре от местността Ливаде. Пътеката достига до ново, много по-плитко дере като за кратко навлиза в гората отново. След като пресече дерето пътеката извива и достига нова открита местност обрасла с хвойна. Върви се по пътеката, която започва да се изкачва към гората в близост до Билянов дол, Това е главното и дълбоко всечено дере в основата на масива на Царев връх. Още от откритата местност може да бъдат забелязани група скали от другата страна на дола. Посоката е изток-североизток. Тръгва се без посока през ливадите. Слиза се в дола, като се подминават група дървета. Пещерата трябва да се търси на около десетина метра височина на десния географски бряг на дола, в основата на нисък до 3 метра скален венец. Описание: Входът на пещерата се разкрива на десния географски бряг на Билянов дол. Той има югозападно изложение и неправилна почти триъгълна форма. Неговите размери са 0. 60х0. 40 м. От него в североизточна посока се отделя тясна низходяща галерия. Пода е покрит с дребни камъни и влажна черна пръст премесена с привнесени от повърхността сухи треви. На места могат да бъдат забелязани дребни сталагмити и сталактити. Галерията запазва характера си, като на места се разширява незначително. Следват две незначителни прагчета след които галерията стеснява и преминава в непреодолим тесняк. Има малка перспектива за продължение след разкопаване на наслагите в края, но това начинание би било твърде трудоемко. Пещерата Куфара има незначителни размери. Дължина 10. 60 м при денивелация от – 3. 29 м. Тя е влажна и студена. В нея климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. Странното име на пещерата произлиза от факта, че в дерето под входа и е намерен изоставен куфар.
История на проучването: Пещерата е открита на 14. 05. 2003г. от Ю. Пасков член на СПК “Академик” София и К. Милкотев от Смолян, по време на експедиция “Славянка 2003”. Точната и карта е съставена три години по късно от К. Стоичков ПК “Хеликтит” София, П. Бакалов СПК “Академик” София и Ст. Петков-МОЕРПА, на 28. 08. 2006г. по време на българо-гръцката експедиция “Славянка 2006”.
Описание на достъпа
Източник: К. Стоичков ПК “Хеликтит” София. Куфара. с. Голешево. м. Билянов дол. Тешеовски пещерен район № 403. № 5247. Районен № 403053. Дължина (10. 60 м), денивелация (- 3. 29 м).
GPS-координати по Пулково: N 41. 23. 47. 3 E 023. 37. 34. 6
Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се разкрива на около десетина метра височина на десния географски бряг на Билянов дол, в основата на нисък до 3 метра скален венец. Тя отстои на около 4 километра източно от местността Ливаде, която е и изходен пункт за достигането на пещерата. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Тешеовски пещерен район № 403. От долната част на Ливадето се хваща широка и ясно изразена пътека, която се движи в посока изток-югоизток. Пътека може да се хване и от местността над Ливадето в близост до чешмата, която се съединява с горепосочената в текста пътека. И двете изцяло са в гора изцяло в гора и отвеждат до много дълбоко дере. Това е същото дере, което се спуска от под Гоцев връх. Пътеката пресича дерето и започва да се изкачва стръмно по склон в североизточна посока. След като се изкачи склона и се набере нужната денивелация тя отново свива на югоизток. Върви се в открита местност, и в периферията на гората. В откритите части се забелязват големи площи обрасли с хвойна. Тази открита местност се забелязва и добре от местността Ливаде. Пътеката достига до ново, много по-плитко дере като за кратко навлиза в гората отново. След като пресече дерето пътеката извива и достига нова открита местност обрасла с хвойна. Върви се по пътеката, която започва да се изкачва към гората в близост до Билянов дол, Това е главното и дълбоко всечено дере в основата на масива на Царев връх. Още от откритата местност може да бъдат забелязани група скали от другата страна на дола. Посоката е изток-североизток. Тръгва се без посока през ливадите. Слиза се в дола, като се подминават група дървета. Пещерата трябва да се търси на около десетина метра височина на десния географски бряг на дола, в основата на нисък до 3 метра скален венец. Описание: Входът на пещерата се разкрива на десния географски бряг на Билянов дол. Той има югозападно изложение и неправилна почти триъгълна форма. Неговите размери са 0. 60х0. 40 м. От него в североизточна посока се отделя тясна низходяща галерия. Пода е покрит с дребни камъни и влажна черна пръст премесена с привнесени от повърхността сухи треви. На места могат да бъдат забелязани дребни сталагмити и сталактити. Галерията запазва характера си, като на места се разширява незначително. Следват две незначителни прагчета след които галерията стеснява и преминава в непреодолим тесняк. Има малка перспектива за продължение след разкопаване на наслагите в края, но това начинание би било твърде трудоемко. Пещерата Куфара има незначителни размери. Дължина 10. 60 м при денивелация от – 3. 29 м. Тя е влажна и студена. В нея климатични и биоспелеологични изследвания не са извършвани. Странното име на пещерата произлиза от факта, че в дерето под входа и е намерен изоставен куфар.
История на проучването: Пещерата е открита на 14. 05. 2003г. от Ю. Пасков член на СПК “Академик” София и К. Милкотев от Смолян, по време на експедиция “Славянка 2003”. Точната и карта е съставена три години по късно от К. Стоичков ПК “Хеликтит” София, П. Бакалов СПК “Академик” София и Ст. Петков-МОЕРПА, на 28. 08. 2006г. по време на българо-гръцката експедиция “Славянка 2006”.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Едноетажана,неразклонена
Карта
