Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: ПК “Хелектит” София. 2000 Ямата у плочака. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 204. рег № 3226. Районен № 204084. дължина (20. 00 м), денивелация (-14. 00 м).
GPS координати по Пулково N 43o03’24, 3 E 23o02’42. 2″
Местонахождение и достъп: Намира се на около 1. 7 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входа и е разположен на 1170 м. н. в. в южния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е с. Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана от гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя, в началото асфалтов, а после калдъръмен път, който постепенно изкачва хълма над селото и после става по-леко наклонен. Движението по него продължава докато се отминат разположените в ляво картофени ниви и в същата посока не се разкрие дълбоко дере. Пропастта е разположена на срещулежащия ни склон, малко по-ниско от нивото на пътя и е видима от него. Характерна индикация за местоположението на входа е каменния зид с височина ~ 1 м., с който той е обграден с цел да се предотврати евентуално падане на хора и животни. Пещерата е образувана в средно юрски (догерски) варовици. Описание: Входният въртоп е с форма на удължена на североизток елипса и в рамките на зида е заобиколен с шипкови и хвойнови храсти и глог. Същинският отвор се достига по силно наклонен улей от югозападната страна на въртопа, откъдето следва отвес с дълбочина 6. 8 м. След него се попада на връхната част конусовиден блокаж, заемащ изцяло дънната зала. Тя има неправилна форма, площ от 25 м 2. Залата е по-силно наклонена в северната си част, където постепенно прехожда в галерийка с малка заличка в края, където всъщност е и най-ниската част на пещерата – 14 м. (измерена спрямо най-високата, североизточна част на въртопа. Площта на дънната част е 29. 5 м 2. По стените на пропастта и хоризонталните части се наблюдават вторични образувания- повлеци, драперии, щитове, сталактити, сталагмити и дендрити. Повечето от тях, с изключение на последните са изсъхнали и разрушени по тази причина или в следствие на антропогенна дейност. В резултат на това пода е осеян с отломени образувания. На дъното има и гниещи дървесни стволове и животински кости (предимно от едър рогат добитък). В пещерата са установени няколко екземпляра прилепи (неидентифицирани) както и външна фауна. Името на обекта е дадено по сведения на местното население и вероятно е свързано с плочестата структура на скалите в тази част на района. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 15 м въже, 4 примки, 3 карабинера с муфа. Техническо описание: Въжето се връзва на някой от огромните скални блокове в близост до входа. Основното и дублиращото закрепване се правят на дърветата при отвора над пропастта.
История на проучването: Пропастта е проучвана от пещерна група “Вега” от София и е била картирана и маркирана въз основа, на което е регистрирана в Главната картотека под името “Глоговица” и № 2564. След направената проверка се установи, че документацията липсва поради, което пропастта беше отново проучена и картирана от А. Жалов и К. Стоичков от ПК “Хелектит”-София по време на клубна експедиция състояла се от 6 до 8. 07. 2000г. Алексей Жалов – ПК “Хелектит” София.
Описание на достъпа
Източник: ПК “Хелектит” София. 2000 Ямата у плочака. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 204. рег № 3226. Районен № 204084. дължина (20. 00 м), денивелация (-14. 00 м).
GPS координати по Пулково N 43o03’24, 3 E 23o02’42. 2″
Местонахождение и достъп: Намира се на около 1. 7 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входа и е разположен на 1170 м. н. в. в южния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е с. Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана от гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя, в началото асфалтов, а после калдъръмен път, който постепенно изкачва хълма над селото и после става по-леко наклонен. Движението по него продължава докато се отминат разположените в ляво картофени ниви и в същата посока не се разкрие дълбоко дере. Пропастта е разположена на срещулежащия ни склон, малко по-ниско от нивото на пътя и е видима от него. Характерна индикация за местоположението на входа е каменния зид с височина ~ 1 м., с който той е обграден с цел да се предотврати евентуално падане на хора и животни. Пещерата е образувана в средно юрски (догерски) варовици. Описание: Входният въртоп е с форма на удължена на североизток елипса и в рамките на зида е заобиколен с шипкови и хвойнови храсти и глог. Същинският отвор се достига по силно наклонен улей от югозападната страна на въртопа, откъдето следва отвес с дълбочина 6. 8 м. След него се попада на връхната част конусовиден блокаж, заемащ изцяло дънната зала. Тя има неправилна форма, площ от 25 м 2. Залата е по-силно наклонена в северната си част, където постепенно прехожда в галерийка с малка заличка в края, където всъщност е и най-ниската част на пещерата – 14 м. (измерена спрямо най-високата, североизточна част на въртопа. Площта на дънната част е 29. 5 м 2. По стените на пропастта и хоризонталните части се наблюдават вторични образувания- повлеци, драперии, щитове, сталактити, сталагмити и дендрити. Повечето от тях, с изключение на последните са изсъхнали и разрушени по тази причина или в следствие на антропогенна дейност. В резултат на това пода е осеян с отломени образувания. На дъното има и гниещи дървесни стволове и животински кости (предимно от едър рогат добитък). В пещерата са установени няколко екземпляра прилепи (неидентифицирани) както и външна фауна. Името на обекта е дадено по сведения на местното население и вероятно е свързано с плочестата структура на скалите в тази част на района. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 15 м въже, 4 примки, 3 карабинера с муфа. Техническо описание: Въжето се връзва на някой от огромните скални блокове в близост до входа. Основното и дублиращото закрепване се правят на дърветата при отвора над пропастта.
История на проучването: Пропастта е проучвана от пещерна група “Вега” от София и е била картирана и маркирана въз основа, на което е регистрирана в Главната картотека под името “Глоговица” и № 2564. След направената проверка се установи, че документацията липсва поради, което пропастта беше отново проучена и картирана от А. Жалов и К. Стоичков от ПК “Хелектит”-София по време на клубна експедиция състояла се от 6 до 8. 07. 2000г. Алексей Жалов – ПК “Хелектит” София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Площта на дънната част е 29,5 квад.метра
Техническо описание
Източник: ПК “Хелектит” София. 2000 Ямата у плочака. с. Равна. м. ЮИ склон на вр. Глоговица. Понорски пещерен район 204. рег № 3226. Районен № 204084. дължина (20. 00 м), денивелация (-14. 00 м).
GPS координати по Пулково N 43o03’24, 3 E 23o02’42. 2″
Местонахождение и достъп: Намира се на около 1. 7 км север-северозапад от с. Равна, общ. Годеч, Софийска област. Входа и е разположен на 1170 м. н. в. в южния склон на вр. Глоговица (1213 м. н. в.) в Равненеско-Клокотишкото плато (Радев, 1915, Конева), намиращо се в югоизточната част на Видличко-Височка Планина, част от Западна Стара Планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Понорски пещерен район № 204. Изходен пункт е с. Равна. Непосредствено след табелата на селото, гледана от гр. Годеч от асфалтовото шосе се отделя, в началото асфалтов, а после калдъръмен път, който постепенно изкачва хълма над селото и после става по-леко наклонен. Движението по него продължава докато се отминат разположените в ляво картофени ниви и в същата посока не се разкрие дълбоко дере. Пропастта е разположена на срещулежащия ни склон, малко по-ниско от нивото на пътя и е видима от него. Характерна индикация за местоположението на входа е каменния зид с височина ~ 1 м., с който той е обграден с цел да се предотврати евентуално падане на хора и животни. Пещерата е образувана в средно юрски (догерски) варовици. Описание: Входният въртоп е с форма на удължена на североизток елипса и в рамките на зида е заобиколен с шипкови и хвойнови храсти и глог. Същинският отвор се достига по силно наклонен улей от югозападната страна на въртопа, откъдето следва отвес с дълбочина 6. 8 м. След него се попада на връхната част конусовиден блокаж, заемащ изцяло дънната зала. Тя има неправилна форма, площ от 25 м 2. Залата е по-силно наклонена в северната си част, където постепенно прехожда в галерийка с малка заличка в края, където всъщност е и най-ниската част на пещерата – 14 м. (измерена спрямо най-високата, североизточна част на въртопа. Площта на дънната част е 29. 5 м 2. По стените на пропастта и хоризонталните части се наблюдават вторични образувания- повлеци, драперии, щитове, сталактити, сталагмити и дендрити. Повечето от тях, с изключение на последните са изсъхнали и разрушени по тази причина или в следствие на антропогенна дейност. В резултат на това пода е осеян с отломени образувания. На дъното има и гниещи дървесни стволове и животински кости (предимно от едър рогат добитък). В пещерата са установени няколко екземпляра прилепи (неидентифицирани) както и външна фауна. Името на обекта е дадено по сведения на местното население и вероятно е свързано с плочестата структура на скалите в тази част на района. Необходим инвентар: За екипирането на пропастта са нужни: 15 м въже, 4 примки, 3 карабинера с муфа. Техническо описание: Въжето се връзва на някой от огромните скални блокове в близост до входа. Основното и дублиращото закрепване се правят на дърветата при отвора над пропастта.
История на проучването: Пропастта е проучвана от пещерна група “Вега” от София и е била картирана и маркирана въз основа, на което е регистрирана в Главната картотека под името “Глоговица” и № 2564. След направената проверка се установи, че документацията липсва поради, което пропастта беше отново проучена и картирана от А. Жалов и К. Стоичков от ПК “Хелектит”-София по време на клубна експедиция състояла се от 6 до 8. 07. 2000г. Алексей Жалов – ПК “Хелектит” София.