Снимки
Биологични видове
Cladocera: Chydorus sphaericus, Ch. latus
Обща информация
Тизоин е водна пещера, намираща се в землището на с. Губеш. С дълбочината си от -280 м е една от най-дълбоките в България и до момента е най-дълбоката пещера на територията на община Годеч.
Достъп
Най-удобният достъп е от с. Гинци. Пътувайки в посока Петрохан, се подминава центъра на селото и след около 1,8 км се завива по асфалтов път нагоре и рязко наляво (на юг). Пътят веднага преминава в черен. Продължава се в същата посока по хоризонтал около 1 км, като се държат левите разклонения. Подминават се няколко къщи. Следват остри и наклонени десен, ляв и десен завои през стотина метра, след което се излиза над гората и пътят продължава нагоре на северозапад. Има няколко разклонения, но трябва да се държи приблизително еднаква посока, без резки завои и да не се влиза надясно в гората или наляво стръмно по склона. След 800 м се подминават още 1-2 изоставени къщи. След още около 2 км се достига до малка ловна хижа. Пространството около нея е оградено и се използва за отглеждане на коне. Под хижата има чешма, която пресъхва само в най-сухите месеци. Пътят до хижата е черен, но проходим с лека кола през 2016 г. Входът се намира в малък скален венец на 900 м югозападно от хижата, в ляво от пътя, по който сме дошли. До там води и характерно дере с поток.
Любопитни факти
Имената на пещерите Тизоин и Ел Сагуаро идват от статия във вестник „Орбита“, в която се е разказвало за зърнена слабоалкохолна напитка (Tesguino), произвеждана и употребявана от индиански племена на територията на сегашно Мексико от кактуса сагуаро (Saguaro). Интересен факт е, че от откриването досега дълбочината на пещерата е измервана неколкократно, с различни резултати. Първоначално дълбочината е определена на -367 м (-364, +3). По време на експедиция „Гинци-85“ Мария Златкова от СПК „Академик“ и Мариана Петрова от „Протей“ правят измерване на дълбочината с хидронивелир, което показва -291 м. през 1986 г. Захари Дечев изработва карта, която определя дължината ú на 3599 м, а дълбочината на 372 м (-364, +8 м). Това е и една от първите за това време триизмерни карти на хартия, както и единствената информация от картирането в Тизоин, запазена в Картотеката на пещерите към Българска федерация по спелеология.
Друга любопитна случка от началото на проучванията е свързана със Захари Дечев и показва, че при проникване в пещери има и някои рискове. Захари заедно с друг пещерняк влиза, за да проучи нови блокажни части в ляво от входа. При разместване на няколко камъка обаче част от тях се срутват и затрупват пътя на Захари, така че той не може да излезе по обратния път. Минават 50 часа, преди приятели пещерняци да успеят да разчистят срутването и да го извадят невредим.
Описание на пещерата
Карта 2015 г. ПК „София“, Вл. Георгиев
Описание на пещерата
Входът е тесен и слиза през блокаж няколко метра до нивото на реката, която идва от дерето. Още преди влизането може да се прецени колко вода ще има в пещерата, тъй като цялата река влиза в нея. Следват около 200 м тесни меандри до първата зала. Наляво има къс сух ръкав около 80 м, който завършва с блокаж. Този блокаж вероятно е бил някогашен друг вход, който отдавна се е разрушил. Направо по пътя на реката се развива основната галерия на пещерата, която е с постоянен наклон около -20 градуса. Галерията е широка няколко метра и висока до 10-15 м на места. От първата зала започва преминаване на множество прагове с котли, пълни с вода, под тях. В тези части има много малко вторични образувания. Необичайното за тази водна пещера е, че подът е изчистен от кал, но изключително хлъзгав. Смята се, че това се дължи на определен вид бактерии. Това прави придвижването и в двете посоки изключително трудно. На много от по-трудните прагове има стационарни въженца за придържане и улеснение на излизането от тях. След около 2 часа и 1 км проникване характерът на галерията се променя. Тя става по-хоризонтална и се появяват множество красиви натеци, сталактити и цевични сталактити. От много места във височина има малки притоци и там галерията се стеснява. Повечето места се заобикалят над натеците,
но има и едно, което не може да бъде заобиколено и се преминава през водата. Едно от тези места представлява комин, от който се стича приток и който е бил изкатерен и проверен от Кирил Стоянков (Кики) през 80-те години. Въжетата, използвани за катеренето, все още стоят там, но вече са се калцирали и са станали част от стената. На около третия час от проникването се стига до известен тесняк, наречен „Родилното отделение“. Разширяван е неколкократно, последно през 2015, като сега преминаването е по-лесно, но въпреки това може да е предизвикателство за едрите хора с неопренов костюм. При едно от първите прониквания най-едрият човек от групата се е заклещил и се е наложило неопреновият му костюм да бъде накъсан на парчета, за да може да излезе. Малко след тесняка се стига и до първия отвес (-6 м) в пещерата. Преди години е бил екипиран с пещерна стълба, а сега е екипиран със стационарно въже. От него се приземяваме в малко езеро в продълговата зала. След това галерията отново набира денивелация
с множество прагове и се достига скоро до втори отвес от -6 м. След него галерията става предимно хоризонтална, но на няколко места се налага качване във височина и слизане, за да се избегнат срутвания или тесни пасажи. На около 100 м след втория отвес реката остава под пода и се ходи за момент в суха
галерия. Оттам в ляво има къс ръкав, по който основната вода продължава, и след 50 м се стига до сифон, в който се губи реката. Вероятно е този сифон да връща вода, тъй като стените и подът му са от пясък, а никъде нагоре в пещерата не се среща пясък. През 80-те години е правен опит за гмуркане, който показва, че сифонът продължава право надолу около 10 м. Други опити не са правени. Направо след сухата галерия отново се преминава през няколко езерца. След възходящ праг и къса тясна и кална галерия се стига до последния (трети) отвес от -5 м, който води до малка заличка с чакълест под и кални стени. Предполага се, че на моменти заличката и галерията на това ниво се запълват изцяло с вода, която не успява да дренира през пода и сифона. Това е и краят на пещерата. В основната си част тя се развива по висока диаклаза и на много места са възможни качвания по комини във височина. Почти всички от тях са изкачвани и проверени, но винаги има възможност за откриване на нови части и евентуално заобикаляне на сифона
или дънната зала. През цялото време движението е през водата. Според сезона и температурите отвън, дебитът на реката варира от почти липсващ до 20-30 литра в секунда. Газенето е понякога до колене, а друг път до кръста. Езерцата, праговете и тесняците в комбинация с хлъзгавата скала водят до задължително измокряне. Температурата на водата е около 6 градуса, а на въздуха – 7-8. Проникването до дъното и обратно отнема около 8 часа, а хлъзгането, водата и техничните участъци го правят изморително. Желателно е да не се влиза при изгледи за дъжд, тъй като има няколко преминавания през тесни или ниски участъци, където многото вода ще създаде проблеми.
Описанието е направено по спомени на Захари Дечев и Младен Добричев, както и наблюденията на автора, направени по време на посещенията на пещерата.
Владимир Георгиев
Пещерата е прекартирана с по-модерни уреди и е изработена електронна карта и 3D модел. Резултатите са -280 м дълбочина и 2315 м дължина. Разликите в дълбочините идват от различно точните методи за измерване на наклоните, а тези в дължините – вероятно от различните подходи на картировачите през първите години на проучването и сега.