Снимки
Биологични видове
Cladocera: Chydorus sphaericus, Ch. latus
Обща информация
Тизоин е водна пещера, намираща се в землището на с. Губеш. С дълбочината си от -280 м е една от най-дълбоките в България и до момента е най-дълбоката пещера на територията на община Годеч.
Достъп
Най-удобният достъп е от с. Гинци. Пътувайки в посока Петрохан, се подминава центъра на селото и след около 1,8 км се завива по асфалтов път нагоре и рязко наляво (на юг). Пътят веднага преминава в черен. Продължава се в същата посока по хоризонтал около 1 км, като се държат левите разклонения. Подминават се няколко къщи. Следват остри и наклонени десен, ляв и десен завои през стотина метра, след което се излиза над гората и пътят продължава нагоре на северозапад. Има няколко разклонения, но трябва да се държи приблизително еднаква посока, без резки завои и да не се влиза надясно в гората или наляво стръмно по склона. След 800 м се подминават още 1-2 изоставени къщи. След още около 2 км се достига до малка ловна хижа. Пространството около нея е оградено и се използва за отглеждане на коне. Под хижата има чешма, която пресъхва само в най-сухите месеци. Пътят до хижата е черен, но проходим с лека кола през 2016 г. Входът се намира в малък скален венец на 900 м югозападно от хижата, в ляво от пътя, по който сме дошли. До там води и характерно дере с поток.
Любопитни факти
Имената на пещерите Тизоин и Ел Сагуаро идват от статия във вестник „Орбита“, в която се е разказвало за зърнена слабоалкохолна напитка (Tesguino), произвеждана и употребявана от индиански племена на територията на сегашно Мексико от кактуса сагуаро (Saguaro). Интересен факт е, че от откриването досега дълбочината на пещерата е измервана неколкократно, с различни резултати. Първоначално дълбочината е определена на -367 м (-364, +3). По време на експедиция „Гинци-85“ Мария Златкова от СПК „Академик“ и Мариана Петрова от „Протей“ правят измерване на дълбочината с хидронивелир, което показва -291 м. през 1986 г. Захари Дечев изработва карта, която определя дължината ú на 3599 м, а дълбочината на 372 м (-364, +8 м). Това е и една от първите за това време триизмерни карти на хартия, както и единствената информация от картирането в Тизоин, запазена в Картотеката на пещерите към Българска федерация по спелеология.
Друга любопитна случка от началото на проучванията е свързана със Захари Дечев и показва, че при проникване в пещери има и някои рискове. Захари заедно с друг пещерняк влиза, за да проучи нови блокажни части в ляво от входа. При разместване на няколко камъка обаче част от тях се срутват и затрупват пътя на Захари, така че той не може да излезе по обратния път. Минават 50 часа, преди приятели пещерняци да успеят да разчистят срутването и да го извадят невредим.