Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Темната дупка | Сухата дупка
БФСп № 1771
№ район и пещера
206077 Район и област Каменополско-Карлуковски район, Старопланинска област Местоположение Местност Пладнището Махала / квартал
Населено място с. Карлуково Код на ЕКАТТЕ 36511 Община Луковит Област Ловешка област G P S 2404290443102946 – WGS84 Достъпност Статус Природна забележителност Категория С научно и културно значение Достъп Охраняван Защитена от 1963г Характеристики Вид Пропастна пещера Влажност Суха , Влажна Разклоненост Многоетажна , Разклонена Други Скала – Варовик, Образувания , Археология Данни Обща дължина 215м Денивелация (- , +) 44м (-38м, 6м) Площ, Обем, НМВ 2054, 6500, 230м Карта
Картирали Ненко Радев Експедиция Частна проява Клуб Българско Пещерно Дружество Година 1923 Мащаб 1: 400 Прекартирали Н. Загоров, Н. Атанасов, Н. Радев, Радуш Радушев 1935, И. Маринова, Диндерова, Веселин Мустаков РПЕ83, В. Мустаков, Р. Мустакова, И. Вресков, М. Соколов 1989. Последна карта 1989г.
История на откриването Пещерата е била обект на палеонтологични разкопки през 1886г от проф. Г. Златарски, археологически разкопки са провеждани от Р. Попов в периода 1924-1926г, когато тук за първи път в България и на Балканския полуостров биват открити находни от късния палеолит (ориняшка култура). В периода 1984-1994г групата за палеолитни проучвания на АИМ при БАН провежда международни комплексни разкопки и проучвания. Обработеният материал от крeмъчни оръдия на труда е датиран от преди 67, 000 + 11, 000г преди Христа, т. е. от времето на средния палеолит. Картирана на 09/09/1923г от Ненко Радев и прекартирана в периода 1935-1936г от членовете на Българското пещерно дружество Н. Загоров, Н. Атанасов, Ненко Радев и инж. Радуш Радушев. Повторно проучвана и картирана по време на научно-изследователската бригада “Т. Павлов” през 1948г.
Местонахождение Намира се на 1км югоизточно от гара Карлуково и на 40м югоизточно от горния вход на Проходна в основата на малък скален венец. Образувана във варовици от горната креда (ценоман). „За да се отиде до нея требва да се мине моста на р. Искъръ срещу гарата и да се тръгне по новия шосеенъ пъть за с. Карлуково, което се намира на югоизтокъ отъ гарата – построено високо на платото. Преди да се достигне селото идваме до едни понори, даже въ единия се задържа вода и образува постоянно блато «Езерото“. Отъ последното на западъ – по посока къмъ Искъра има ледници, надъ които на 5-6 крачки е входа на пещерата. До същата може да се стигне и по следния пжть: Непосредствено следъ моста на Искъра една стръмна пътечка въ десно по отвесния брегъ на реката води също тъй на платото. Следъ малко отклонение отъ реката пътеката слиза въ едно дере низходящо къмъ Искъра. Тукъ се открива отвора на естествения тунелъ, който на противоположния край (юго-изток) е въ съседство съ поменатите ледници и входа на пещерата. Този тунелъ-пещера, съ импозантни гледки, е известенъ подъ името „Проходня*. Тунела е съ грамадни размери: дължина до 200 м., височина до 50 м. и широчина до 30-50 м. Къмъ юго-източния му край на тавана се откриватъ три дупки (кумини), презъ които пуснатъ скаленъ късъ произвежда неописуемъ шумъ и суматоха всредъ многочислените му обитатели (прилепи, гълъби, ластовици и пр.). Подобни тунели – мостове има и на други места въ България и народа ги нарича естествени врата (Еръ-кюприя – Ропопите), естествени мостове и др. Описания е единъ отъ големите и красиви такива. Както казахме, до юго-източния му край се намира входа на . Сухата дупка“. (Ненко Радев)
Описание на пещерата Образувана е по две основни пукнатини – входната 50-метрова галерия е с посока запад, след което пещерата завива почти под прав ъгъл в южна посока. Точно на това място има група сталактони, обградени радиално от синтрови прегради, които задържат капещите пролетни води и образуват езеро. В дясно се разкрива обграденият с железен парапет (липсва!!!) отвор на 18-метрова стъпаловидна пропаст, която завършва с раздвоена зала, богата на аномални сталактити. Южното разклонение на пещерата има профил на силно удължена полегнала елипса, чиято височина постепенно намалява до сливането на тавана с повърхността на дебелите глинести отложения, характерни за цялата пещера. По тавана и стените се наблюдава т. нар. „леопардова кожа“. „Входът е обърнатъ на северо-изтокъ. Следъ него следва малка зала, на южния край малко стеснена. Като преминемъ туй место предъ насъ се открива широка прихлупена зала, въ средата, на която се намиратъ два големи скални блока, следващи единъ . следъ другъ. Въ лево отъ тех е почти невъзможно да се мине, благодарение многото локвички и дълбоката, клисава каль. Минаването на вътре става покрай първата скала въ десно, гдето на три четири метра отъ същата има една пропасть съ доста голема дълбочина. Не е невероятно тя да води въ други подземни кухини. Като се прескочи пропастьта следва каналъ, който на близо завършва. Следъ първата скала пътечката върви все покрай низкия таванъ и стена на юго-изтокъ. Тукъ има също доста каль. Варовити образувания еж натрупани около двете скали, но не съ въ голЪмо изобилие. Прилепите съ редки обитатели.“ (Ненко Радев)
Екипиране за ТЕВ За екипиране отива 35м въже, минимум 2 планки и една или две примки, в зависимост от подхода.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, разклонена с 18 м. стъпаловидна пропаст
Карта
