Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Темната дупка / *Пещерата*,*Партизанската*
гр. Белослав *Варненска област –
Провадийски карстов район № 108 –
Дунавска равнина –
Рег.№ 322 *Код № 108013 –
Обща дължина 44м. *Денивелация -16м.-
История на откриването:
1958-1959г направени археологически сондажи и скица на пещерата от Ара Маргос – археолог от Варненския музей. Картирана на 21/10/1983г. от Д. Здравков, Божан Маринов Клубна експедиция на ПК“Галата“ гр. Варна, Мащаб 1: 200
Местонахождение:
Един от най-интересните обекти в района на „Побитите камъни“ е пещерата „Темната дупка“, известна още под името „Белославска“ или „Пещерата“. До нея може да се отиде най-лесно от жп гара Белослав, от която отстои на около 1км в северна посока. Разположена е в скалния венец срещу „ВТС“ – гр. Белослав.
Описание на пещерата:
Кратко описание: Пропастна пещера, суха, едноетажна, с комин излизащ на повърхността. С множество къси, затлачени разклонения. Без образувания. Пещерата е развита в еоценски пясъчници. Входът й, широк 11м и висок до 4, 5м., е обърнат на югоизток. Навътре пещерния свод се снишава до 2, 5м., а широчината достига до 14м, след което отново се стеснява до 4, 40м. Следва кръгла зала с конусовидна форма и диаметър 11м. Залата се осветява през един естествен отвор – комин на пещерния таван. В дъното на тази зала се намира малък отвор, през който човек може да се провре, като пълзи лежешком. Оттук нататък пещерата се разширява и се попада в малък лабиринт – зала развита по брахиклаза с множество малки, затлачени разклонения. От външния вход до залата с комина пещерата е суха и е обитавана от колония прилепи. Досега в тази пещера не са правени системни археологически разкопки/до 1959г/ От няколкото сондажи, направени на няколко метра навътре от входа, са намерени кости и зъби от див кон/Eguus caba||us/, пещерна мечка /Ursus spelaea/ и пещерна хиена /Hуaena spelaea/, един кремъчен къс със слаби следи от ретуш по него, а близо до повърхността и малко керамика. Костният материал хвърля светлина върху фауната на Североизточна България през дилувиалната епоха. Намерените досега останки от такава фауна бяха предимно от пещерите в Северозападна България. Находките от Темната дупка показват, че през тази далечна епоха фауната в цяла Северна България е била еднаква. Тия материали дават също основание да се допусне, че пещерата е била обитавана през старокаменната и новокаменната епоха. Новите находки при бъдещи разкопки ще хвърлят повече светлина върху това най-източно разположено пещерно палеолитно селище не само в България, но и на Балканския полуостров.
Библиография: кн. Чудната каменна гора; Ара Маргос; 1960г. ДИ Варна
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна с комин излизащ на повърхността
Карта
