Търсова дупка

  • Други имена
  • Дължина
    15 m.
  • Дълбочина
    0 m.
  • Положителна денивелация
    2 m.
  • Надморска височина
    1165 m.
  • Ерозионен базис
    300 m.
  • Година на откриване
  • Карстов район
  • Морфология
  • Степен на водност
  • Статут на защита
  • Община
  • Населена място/местност
  • Биологични видове

    Троглоксени: н.д.
    Троглофили: н.д.
    Троглобионти: н.д.
    Защитени биологични видове: н.д.
    Новоткрити биологични видове: н.д.
    Намерени биологични видове:
    Бележки относно застрашеността на биологичните видове:

    Геоморфоложко описание

    Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. Търсова дупка. с. Лютаджик м. С от вр. Соколо. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4681. Районен № 203573. дължина (14. 40 м), денивелация (+1. 50 м).
    GPS-координати по Пулково: N 43 o09’18. 2“ E 23o 26′ 33. 5“

    Местонахождение и достъп:

    Намира се югоизточно от с. Лютаджик, и северно от вр. Соколо (1285. 7 м. н. в), намиращ се в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт e с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца, като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмения път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Продължава се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 800 м, вляво се отделя землен горски път. Първоначално той се спуска надолу, после преминава между два валога и навлиза в гора. Вляво под пътя се наблюдава дълбок валог. След това той минава през обширна поляна, навлиза в междухълмие и след подминаването покрай два валога вдясно се спуска на североизток. След около 250 м. се достига южно край на т. нар. Търсов валог. Изминават се около 750 м. като движението става откъм западната-югозападната му периферия и се следи границата с гората. След леко изкачване се достига скален ръб. Вляво е възвишението Зелена могила (1274. 2 м. н. в.), вдясно-купола на вр. Соколо (1285. 7 м), а напред се разкрива долината на Черна река. По трудно различима пътечка се тръгва вдясно, надолу покрай основата на скалата и след около 10-15 м се достига до входа на пещерата.

    Описание:

    Входът е с надморска 1165 м, западно изложение и има форма на изправена, удължена полуелипса. Височината му е 1. 50 м а широчината при основата 1, 40 м. Следва хоризонтална галерия със същите височина е широчина. На 4, 50 м галерията се снижава и запазвайки широчината си става възходяща. Попада се в заличка с дължина 4 м, широчина 2, 50 м и максимална височина 1, 50 м. Подът по целия ход на пещерата е настлан с глина. По стените и тавана има изсъхнали вторични образувания-повлеци, дендрити, малки конусовидни и цевични сталактити. Обща дължина на пещерата е 14, 40 м при денивелация от +1, 50 м. Пещерата е образувана по вертикална пукнатина с посока югоизток.

    История на проучването:

    Пещерата е открита през 2001г. от М. Кръстев по време на експедиция на ПК „Хеликтит“-София и картирана от А. Жалов и П. Константинов от същия клуб на 21. 07. 2001г. Описанието е на А. Жалов.

    Описание на достъпа

    Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. Търсова дупка. с. Лютаджик м. С от вр. Соколо. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4681. Районен № 203573. дължина (14. 40 м), денивелация (+1. 50 м).
    GPS-координати по Пулково: N 43 o09’18. 2“ E 23o 26′ 33. 5“

    Местонахождение и достъп:

    Намира се югоизточно от с. Лютаджик, и северно от вр. Соколо (1285. 7 м. н. в), намиращ се в южната част на Бегличкия дял на Врачанска планина, Зап. Ст. планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада във Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт e с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца, като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмения път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Продължава се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 800 м, вляво се отделя землен горски път. Първоначално той се спуска надолу, после преминава между два валога и навлиза в гора. Вляво под пътя се наблюдава дълбок валог. След това той минава през обширна поляна, навлиза в междухълмие и след подминаването покрай два валога вдясно се спуска на североизток. След около 250 м. се достига южно край на т. нар. Търсов валог. Изминават се около 750 м. като движението става откъм западната-югозападната му периферия и се следи границата с гората. След леко изкачване се достига скален ръб. Вляво е възвишението Зелена могила (1274. 2 м. н. в.), вдясно-купола на вр. Соколо (1285. 7 м), а напред се разкрива долината на Черна река. По трудно различима пътечка се тръгва вдясно, надолу покрай основата на скалата и след около 10-15 м се достига до входа на пещерата.

    Описание:

    Входът е с надморска 1165 м, западно изложение и има форма на изправена, удължена полуелипса. Височината му е 1. 50 м а широчината при основата 1, 40 м. Следва хоризонтална галерия със същите височина е широчина. На 4, 50 м галерията се снижава и запазвайки широчината си става възходяща. Попада се в заличка с дължина 4 м, широчина 2, 50 м и максимална височина 1, 50 м. Подът по целия ход на пещерата е настлан с глина. По стените и тавана има изсъхнали вторични образувания-повлеци, дендрити, малки конусовидни и цевични сталактити. Обща дължина на пещерата е 14, 40 м при денивелация от +1, 50 м. Пещерата е образувана по вертикална пукнатина с посока югоизток.

    История на проучването:

    Пещерата е открита през 2001г. от М. Кръстев по време на експедиция на ПК „Хеликтит“-София и картирана от А. Жалов и П. Константинов от същия клуб на 21. 07. 2001г. Описанието е на А. Жалов.

    Отвеси: не
    Необходим алпийски инвентар: не
    Необходимо въже: не
    Стълба: не
    Друга специална екипировка: не
    Налична стационарна екипировка: не
    Брой сифони: 0
    Специфични особености: едноетажна,неразклонена

    Карта

  • Картировач(и)
  • Дата