Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове: Не са забелязани
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. Дендритна пропаст. с. Миланово. м. СИ от вр. Лиса могила. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4682. Районен № 203574. дължина (7. 60 м), денивелация (- 16. 20 м). GPS-координати по Пулково: N 43 o09’34. 8“ E 23o 24′ 56. 8“
Местонахождение и достъп:
Намира се на ~ 4, 6 км. югоизточно от с. Миланово, на ~ 475 м. изток-североизток от вр. Лиса могила (1231 м. н. м.) и ~125 м запад-югозапад от връхната част на скалните откоси Зли стени в Бегличкия дял на Врачанската планина, Зап. Стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмен път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя, вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Продължава се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 100 м се поема вляво по землен път. Върви се по него в посока север-северозапад без да се правят никакви отклонения. След около 1. 7 км пътят достига до голям валог (Бръмчов валог), преминава през ниската му част и тръгва по северния склон на т. нар Лиса могила (1213. 6 м. н. в.). Движението по него продължава до достигането на характерен въртоп в ляво със скалист западен склон. Поема се на североизток и след около 170 м се достига равна полянка в периферията на букова гора. В източния край на полянката, на самата граница на гората, се разкриват скални блокове сред спускащ се надолу склон. Входът на пропастта се намира сред блоковете на около 10-15 метра от края на поляната.
Описание:
Входът на Дендритната пропаст се разкрива в югозападната част на голям склонов въртоп в м. Бръмчов валог на 1155 м. н. в. Той има размери 0. 60 м на 0. 80 м и приблизително кръгла форма. Около него в безпорядък са пръснати големи скални блокове и кари. След спускане на камина от 1. 80 м се попада на широка площадка, покрита с пръст и дребни камъни. От нея в северозападна посока се разкрива тясното отверстие на отвес, дълбок 13. 80 м. Първите три метра от този отвес са неимоверно тесни, а стените му са покрити с множество малки дендрити. След това отвесът се разширява и се попада на дъното на неголяма зала с размери 5х2 м и денивелация 0. 60 м. Дъното е покрито с дебел пласт глина, а по стените се забелязват повлеци и красиви образувания. Общата денивелация на тази пропаст е -16. 20 м и дължина 7. 60 м В нея не са извършвани биоспелеологични и климатични измервания.
Необходим инвентар: 25-30 м. въже, 3 бр. примки, 3 карабинера, 1 престилка или протектор.
Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организират на дървета близо до входа. Първите 1. 80 м до площадката се слизат на камина. След това въжето се използва за осигуровка в подхода към отвеса. На 2. 30 м по-надолу се организира междинно прехвърляне на скална халка. Поставя се лентова примка, а на карабинера при възела на въжето-престилка. Началната част на отвеса е покрита с множество малки и остри дендрити, да се пази въжето!!!. Следва 11 м рапел до стената в сравнително широк отвес.
История на проучването:
Дендритната пропаст е открита на 15. 07. 2001г. от А. Жалов след разместване на скални блокове, закриващи входа на пропастта. Изследвана и картирана на 21. 07. 2001г. по време на клубна експедиция от К. Стоичков, К. Касабов, П. Константинов и Г. Димитров, членове на ПК “Хеликтит” София. Наречена е Дендритната пропаст, поради наличието на голямо количество остри дендрити, покриващи тясната начална част на отвеса, които са твърде неприятни за спускащите се в пропастта пещерняци и най-вече за тяхното облекло. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов.
Описание на достъпа
Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. Дендритна пропаст. с. Миланово. м. СИ от вр. Лиса могила. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4682. Районен № 203574. дължина (7. 60 м), денивелация (- 16. 20 м). GPS-координати по Пулково: N 43 o09’34. 8“ E 23o 24′ 56. 8“
Местонахождение и достъп:
Намира се на ~ 4, 6 км. югоизточно от с. Миланово, на ~ 475 м. изток-североизток от вр. Лиса могила (1231 м. н. м.) и ~125 м запад-югозапад от връхната част на скалните откоси Зли стени в Бегличкия дял на Врачанската планина, Зап. Стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмен път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя, вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Продължава се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 100 м се поема вляво по землен път. Върви се по него в посока север-северозапад без да се правят никакви отклонения. След около 1. 7 км пътят достига до голям валог (Бръмчов валог), преминава през ниската му част и тръгва по северния склон на т. нар Лиса могила (1213. 6 м. н. в.). Движението по него продължава до достигането на характерен въртоп в ляво със скалист западен склон. Поема се на североизток и след около 170 м се достига равна полянка в периферията на букова гора. В източния край на полянката, на самата граница на гората, се разкриват скални блокове сред спускащ се надолу склон. Входът на пропастта се намира сред блоковете на около 10-15 метра от края на поляната.
Описание:
Входът на Дендритната пропаст се разкрива в югозападната част на голям склонов въртоп в м. Бръмчов валог на 1155 м. н. в. Той има размери 0. 60 м на 0. 80 м и приблизително кръгла форма. Около него в безпорядък са пръснати големи скални блокове и кари. След спускане на камина от 1. 80 м се попада на широка площадка, покрита с пръст и дребни камъни. От нея в северозападна посока се разкрива тясното отверстие на отвес, дълбок 13. 80 м. Първите три метра от този отвес са неимоверно тесни, а стените му са покрити с множество малки дендрити. След това отвесът се разширява и се попада на дъното на неголяма зала с размери 5х2 м и денивелация 0. 60 м. Дъното е покрито с дебел пласт глина, а по стените се забелязват повлеци и красиви образувания. Общата денивелация на тази пропаст е -16. 20 м и дължина 7. 60 м В нея не са извършвани биоспелеологични и климатични измервания.
Необходим инвентар: 25-30 м. въже, 3 бр. примки, 3 карабинера, 1 престилка или протектор.
Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организират на дървета близо до входа. Първите 1. 80 м до площадката се слизат на камина. След това въжето се използва за осигуровка в подхода към отвеса. На 2. 30 м по-надолу се организира междинно прехвърляне на скална халка. Поставя се лентова примка, а на карабинера при възела на въжето-престилка. Началната част на отвеса е покрита с множество малки и остри дендрити, да се пази въжето!!!. Следва 11 м рапел до стената в сравнително широк отвес.
История на проучването:
Дендритната пропаст е открита на 15. 07. 2001г. от А. Жалов след разместване на скални блокове, закриващи входа на пропастта. Изследвана и картирана на 21. 07. 2001 г. по време на клубна експедиция от К. Стоичков, К. Касабов, П. Константинов и Г. Димитров, членове на ПК “Хеликтит” София. Наречена е Дендритната пропаст, поради наличието на голямо количество остри дендрити, покриващи тясната начална част на отвеса, които са твърде неприятни за спускащите се в пропастта пещерняци и най-вече за тяхното облекло. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Началната част на отвеса е покрита с множество малки и остри дендрити
Техническо описание
Източник: К. Стоичков. ПК „Хеликтит“ София. Дендритна пропаст. с. Миланово. м. СИ от вр. Лиса могила. Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. рег № 4682. Районен № 203574. дължина (7. 60 м), денивелация (- 16. 20 м). GPS-координати по Пулково: N 43 o09’34. 8“ E 23o 24′ 56. 8“
Местонахождение и достъп:
Намира се на ~ 4, 6 км. югоизточно от с. Миланово, на ~ 475 м. изток-североизток от вр. Лиса могила (1231 м. н. м.) и ~125 м запад-югозапад от връхната част на скалните откоси Зли стени в Бегличкия дял на Врачанската планина, Зап. Стара планина. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Врачански пещерен район №203. Лакатнишки пещерен подрайон. Изходен пункт – с. Миланово. Първоначално се тръгва по стария път за гр. Враца като се следи лентовата маркировка към х. Пършевица. Достига се каптажът над селото, откъдето пътеката се изкачва по склона на Раненски рът, преминава по заравнената му част и се присъединява към калдъръмен път за Враца. Пряката пътека за м. Корита се отделя, вляво малко преди достигането на каменния мост над т. нар Говежди дол. Пътеката минава покрай кошарите в посочената местност и отново извежда на пътя за Враца. Продължава се по него, като завоите се секат по преки пътеки. Пътят достига седловина и преминава от северната страна на билото. След около 100 м се поема вляво по землен път. Върви се по него в посока север-северозапад без да се правят никакви отклонения. След около 1. 7 км пътят достига до голям валог (Бръмчов валог), преминава през ниската му част и тръгва по северния склон на т. нар Лиса могила (1213. 6 м. н. в.). Движението по него продължава до достигането на характерен въртоп в ляво със скалист западен склон. Поема се на североизток и след около 170 м се достига равна полянка в периферията на букова гора. В източния край на полянката, на самата граница на гората, се разкриват скални блокове сред спускащ се надолу склон. Входът на пропастта се намира сред блоковете на около 10-15 метра от края на поляната.
Описание:
Входът на Дендритната пропаст се разкрива в югозападната част на голям склонов въртоп в м. Бръмчов валог на 1155 м. н. в. Той има размери 0. 60 м на 0. 80 м и приблизително кръгла форма. Около него в безпорядък са пръснати големи скални блокове и кари. След спускане на камина от 1. 80 м се попада на широка площадка, покрита с пръст и дребни камъни. От нея в северозападна посока се разкрива тясното отверстие на отвес, дълбок 13. 80 м. Първите три метра от този отвес са неимоверно тесни, а стените му са покрити с множество малки дендрити. След това отвесът се разширява и се попада на дъното на неголяма зала с размери 5х2 м и денивелация 0. 60 м. Дъното е покрито с дебел пласт глина, а по стените се забелязват повлеци и красиви образувания. Общата денивелация на тази пропаст е -16. 20 м и дължина 7. 60 м В нея не са извършвани биоспелеологични и климатични измервания.
Необходим инвентар: 25-30 м. въже, 3 бр. примки, 3 карабинера, 1 престилка или протектор.
Техническо описание: Основно и дублиращо закрепване се организират на дървета близо до входа. Първите 1. 80 м до площадката се слизат на камина. След това въжето се използва за осигуровка в подхода към отвеса. На 2. 30 м по-надолу се организира междинно прехвърляне на скална халка. Поставя се лентова примка, а на карабинера при възела на въжето-престилка. Началната част на отвеса е покрита с множество малки и остри дендрити, да се пази въжето!!!. Следва 11 м рапел до стената в сравнително широк отвес.
История на проучването:
Дендритната пропаст е открита на 15. 07. 2001г. от А. Жалов след разместване на скални блокове, закриващи входа на пропастта. Изследвана и картирана на 21. 07. 2001г. по време на клубна експедиция от К. Стоичков, К. Касабов, П. Константинов и Г. Димитров, членове на ПК “Хеликтит” София. Наречена е Дендритната пропаст, поради наличието на голямо количество остри дендрити, покриващи тясната начална част на отвеса, които са твърде неприятни за спускащите се в пропастта пещерняци и най-вече за тяхното облекло. Описанието е на К. Стоичков и А. Жалов.