Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Геоморфоложко описание
Таралежчето. с. Церово. мах. Липовец. м. Църни камик. Понорски пещерен район №204. № 4802. Районен № 204 114. Дължина (18. 10 м), денивелация (+2. 10 м). Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се намира на около 2 км изток-югоизток от с. Церово. Той се разкрива в основата на най-високо разположените скални венци на южния склон на масива Църни камък (877. 4 м. н. в.). Голяма планина. Изходен пункт е гара Церово. Тръгва се по пътя за махала Долни Желен. След пресичането на моста на р. Искър се поема по първата улица в дясно. Продължава се по пътя за махала Горни Желен. След около 150 метра вляво се отделя добре обособена пътека, която минава покрай изворчето Дядова чашка. Тя се изкачва плавно по югозападния склон и се свързва с главната пътека от Церово към Желенски дол. Достига се до самия дол пресича се потока и веднага вляво се поема по добре очертана пътека. Тя се движи на североизток следвайки развитието на дола по левия му географски склон. Не след дълго пътеката отвежда в дола на нивото на потока. На отсрещния склон на около 10-15 метра височина се забелязват няколко входа на пещери. Това са входовете на пещерите, Трите лисичи дупки и Бълхарника. От това място се продължава нагоре по дола. След около 50-60 м на десния географски склон на дола се забелязва дере. То е обезлесено, каменисто и се спуска стръмно от високите части на масива. Първоначално дерето се развива на прагове и това затруднява изкачването по него. След като набере денивелация дерето става по-полегато. Постепенно се появява растителност, предимно храсти. Пещерата трябва да се търси на десния географски склон на масива и вляво по посока на изкачването. Тя се намира в най-високо разположените скални венци точно на контакта на неокарстяващите се скали, които лежат над варовиците. Входът на пещерата отстои на около 20-30 м от дерето. За ориентир могат да бъдат използвани храститe пред нея, както и скалния надвес, разположен в непосредствена близост. Описание: Входа на пещерата има южно изложение и неправилна форма. Той има неголеми размери. След входа се попада на полуосветено преддверие. Подът е покрит с пръст и камъни, а по стените и свода в края на предверието се забелязват изсъхнали образувания. Продължението на пещерата трябва да се търси в края на входната галерия вляво. Съществува и друго място, откъдето да се влезне в продължението и то е почти веднага от входа вляво. И на двете гореописани места съществуват тесни участъци, като неголемите им размери не позволяват проникване в по-вътрешните части на пещерата от по-едри хора. След стесненията се попада на галерия с меандрираща форма. Стените са влажни и по тавана могат да бъдат забелязани цевични сталактити и драперии. Преодолява се невисок праг и галерията преминава в преса, като не след дълго задънва в основна скала. Пещерата има незначителни размери. Не са извършвани климатични и биоспепеологични изследвания в нея. История на проучването: Пещерата е открита при теренен обход в района от Ж. Петров ПК “Хеликтит” София. След разкопаване на тесняка в края на преддверието той открива и продължението на пещерата. Точната ѝ карта е съставена от К. Стоичков, К. Богачева и И. Петров, членове на ПК “Хеликтит”, София.
Описание на достъпа
Таралежчето. с. Церово. мах. Липовец. м. Църни камик. Понорски пещерен район №204. № 4802. Районен № 204 114. Дължина (18. 10 м), денивелация (+2. 10 м). Местонахождение и достъп: Входа на пещерата се намира на около 2 км изток-югоизток от с. Церово. Той се разкрива в основата на най-високо разположените скални венци на южния склон на масива Църни камък (877. 4 м. н. в.). Голяма планина. Изходен пункт е гара Церово. Тръгва се по пътя за махала Долни Желен. След пресичането на моста на р. Искър се поема по първата улица в дясно. Продължава се по пътя за махала Горни Желен. След около 150 метра вляво се отделя добре обособена пътека, която минава покрай изворчето Дядова чашка. Тя се изкачва плавно по югозападния склон и се свързва с главната пътека от Церово към Желенски дол. Достига се до самия дол пресича се потока и веднага вляво се поема по добре очертана пътека. Тя се движи на североизток следвайки развитието на дола по левия му географски склон. Не след дълго пътеката отвежда в дола на нивото на потока. На отсрещния склон на около 10-15 метра височина се забелязват няколко входа на пещери. Това са входовете на пещерите, Трите лисичи дупки и Бълхарника. От това място се продължава нагоре по дола. След около 50-60 м на десния географски склон на дола се забелязва дере. То е обезлесено, каменисто и се спуска стръмно от високите части на масива. Първоначално дерето се развива на прагове и това затруднява изкачването по него. След като набере денивелация дерето става по-полегато. Постепенно се появява растителност, предимно храсти. Пещерата трябва да се търси на десния географски склон на масива и вляво по посока на изкачването. Тя се намира в най-високо разположените скални венци точно на контакта на неокарстяващите се скали, които лежат над варовиците. Входът на пещерата отстои на около 20-30 м от дерето. За ориентир могат да бъдат използвани храститe пред нея, както и скалния надвес, разположен в непосредствена близост. Описание: Входа на пещерата има южно изложение и неправилна форма. Той има неголеми размери. След входа се попада на полуосветено преддверие. Подът е покрит с пръст и камъни, а по стените и свода в края на предверието се забелязват изсъхнали образувания. Продължението на пещерата трябва да се търси в края на входната галерия вляво. Съществува и друго място, откъдето да се влезне в продължението и то е почти веднага от входа вляво. И на двете гореописани места съществуват тесни участъци, като неголемите им размери не позволяват проникване в по-вътрешните части на пещерата от по-едри хора. След стесненията се попада на галерия с меандрираща форма. Стените са влажни и по тавана могат да бъдат забелязани цевични сталактити и драперии. Преодолява се невисок праг и галерията преминава в преса, като не след дълго задънва в основна скала. Пещерата има незначителни размери. Не са извършвани климатични и биоспепеологични изследвания в нея. История на проучването: Пещерата е открита при теренен обход в района от Ж. Петров ПК “Хеликтит” София. След разкопаване на тесняка в края на преддверието той открива и продължението на пещерата. Точната ѝ карта е съставена от К. Стоичков, К. Богачева и И. Петров, членове на ПК “Хеликтит”, София.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна, неразклонена
Карта
