Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Изследвана и картотекирана през 1977 г. от С. Гаврилов, П. Николов Ц. Цанев и Е. Донков, пещерняци от тур. д-во *Бонония гр. Видин. Фауна, Изследвана от П. Берон и други изследователи. Досега са определени 16 вида животни, включително осем вида прилепи.
Археология:
в пещерата се провеждат археологически разкопки от единствената на стария континент Асоцирана европейска лаборотория по праистория от ст. н. с. д-р Николай Сираков – АИМ-БАН и д-р Жак. Люк Гуадели -университет Бордо. В долната част на пещерните отложения са открити каменни сeчива и кости от ловната плячка на първобитния човек от епохата на ранния палеолит. Датирани над 1. 4 милиона години преди наше време, това са най ранните следи от човешко присъствие в Европа. В отложените над тях пластове са открити останки от лагери, датирани между 300, 000 и 50, 000г преди наши дни (средният палеолит) Горната част съдържа серия археологически ансамбли от периода на късния палеолит 43, 000 – 11, 500г преди наше време. Материалите от периода 43-39, 000г се отнасят към местната културна традиция от началото на късния палеолит. Археологическите разкопки се водят от ст. н. с. д-р Николай Сираков – АИМ БАН и д-р Жан-Люк Гуадели – Университет Бордо. Изследвана и картирана през 1977г от С. Гаврилов, П. Николов, Ц. Цанев и Е. Донков от “Бонония” Видин. От началото на август 2007г в нея работи единствената на стария континент Асоциирана европейска лаборатория по праистория. Тук се изследват най-старите следи от човешко присъствие в Европа, датирани между 1. 4–1. 6 млн. години. В анализирането на непокътнатите земни пластове участват 19 учени от България, Франция и Македония. Проектът изцяло се финансира от френската страна. В долната част на пещерните отложения са omкpumu кaменни сечива и кocmu от ловната nлячкa на първобитния прачовек от епохата на ранния палеолит. Датирани над 1, 4 милиона години преди наше време – това са най-ранните следи от чoвeшкo присъствие в Европа. Те доказват, че началното заселване на континента е осъществено от далечни наши прадеди от вида Homo erectus, възнukнaл в Aфрикa. Тези първи „европейци“ npоникват в Европа от Близкия uзmoк през Бaлkaнume и територията на днешна България. Ловували са слонове (Mammuthus sf. trogontherii), носорози (Dicerorhinae sp. j, koнe (Equus stenonis, Equus mosbachensis), антилопи (Soergelia sp.), пантери (Panthera gombaszoegensis), саблезъби тигри (Dinobastis latidens), xapaктepнu за no-топъл от съвременния климат в Южна Европа през ранния плейстоцен. В отложените над тях пластове са omкpumu ocmaнкu от лагери, датирани между 300, 000 и 50, 000г преди наши дни (средния палеолит). Тази кyлmypнa традиция се свързва с неандерталците (Homo sapiens neandertha/ensis). Горната част на отложенията съдържа серия apxeoлoгuчecкu ансамбли от периода на късния палеолит, датиращи от 43, 000 до 11, 500г преди наше време. Материалите от периода между 43, 000 и 39, 000г се отнасят към местна кyлmypнa традиция от началото на късния палеолит. След 39, 000г тя се развива кamo част от гpaвeтcкuя кoмnлeкc. Тази кyлтypнa традиция се свързва с появата на съвременния човек – Homo sapiens sapiens, която на Бaлkaнume изглежда предшества с няколко хилядолетия останалите части на кoнтuнента.
Местонахождение:
Пещерата се намира на 3км западно от гара Орешец, в ляво от шосето Белоградчик-Орешец, преди кapuерите за скален материал. Входът е лесно забележим. Има отклонение/чер път с дължина около 250м./ Според районирането на карста в България /по Вл. Попов/ попада в Белоградчишкия пещерен район № 201 формиран в средно триаски и горно юрски /оксфорд-кимериджски и титонски/варовици изграждащи дълбоко денудираното и разкъсано северно бедро на Белоградчишката антиклинала.
Описание на пещерата:
Входът ѝ е отворен от юг и се намира на 85м над долината. Той е с с размери 6х3м, преграден наполовина с камъни от овчари. Хоризонтална широка до 9м и висока до 3м едногалерийна пещера, завършваща с пропадане. Пещера, която в крайните си части е свърталище на няколко хиляди прилепи. Тази малка зала, отстояща на 190м. от входа, е уникална и с друго – там по стените най-силно в сравнение с други български пещери е изразена т. нар.“леопардова кожа“ – шаркообразна, йероглифно разположена глинена маса, позитивно излязла от микропукнатините на скалния масив. Подът на галерията е покрит с дебел пласт оборски тор до 50-ия метър, след това с глина, гуано и нападали от тавана каменни блокове. Само по тавана в последната зала с височина 6м. се наблюдават отделни групи сталактити. На края на залата има къс втори етаж. Температурата в пещерата е 12*С. От началото на август 2007 год.
Отвеси: не
Необходим алпийски инвентар: не
Необходимо въже: не
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: едноетажна,неразклонена
Карта
