Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: Каскадно оформена,разклонена
Техническо описание
Стотака
с. Рибарица *Махала Брезово –
Община Етрополе *Софийска област –
Местност: Градишка поляна –
Васильовски карстов район № 209 –
Старопланинска област –
Рег.№ 3567 *Код № 209001
Обща дължина 347м. *Денивелация -104м.
Пропастта не е удобна за екипиране с единично въже според първите ѝ изследователи. Най-удобно според тях (Валентин Христов) е екипирането да се извърши с пещерни стълби и въже за осигуровка. ТЕВ: Най-удобно е въжето за входа да се подведе с телена примка или ринг на някоя от характерните кари наоколо. След малко слизане на класика се стига до площадка на която има спит. След спускането се стига до голяма зала, в единия край на която има тесняк, откъдето се продължава. Следва класика, която може да се мине и без въже, въпреки че е гадна. Втория (големия) отвес се подвежда преди тесняка, а след това се екипира с У-закрепване на две образувания. Въпреки че въжето много трие, няма хубаво място за междинно прехвърляне. Всичките образувания наоколо са на подложки! По средата на третия отвес има много удобна площадка със сталагмит в една ниша, където е удобно да се направи прехвърляне. Зад него има евентуално продължение. Духа, а и освен това се осветява камина. Покрай сталагмита обаче не може да се мине, а да се счупи не е желателно – той е единствената сигурна опора. В отвеса в никакъв случай не се препоръчва да се слиза без осигуровка – изглежда лесен, но и двете стени са ронливи! След излизането на реката се продължава по течението и скоро трябва да се легне и пълзи. Oтвесите са чисти, но скалата е силно ронлива. Когато в пропастта влиза вода избягването ѝ по отвесите е почти невъзможно. При достигане на -76м обширната галерия изведнъж свършва. Залата е с наклонен под, покрит с глина. Има довлечени от водата клони и пръчки. В дъното на залата започва хоризонтален тесняк, запълнен с нанос – предимно пясък, кал и тиня. (Джу – неизв. клуб)