Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на „Соколова дупка“ с. Голямо Белово Пазарджишка област Община Белово Пещерски район, Рило-Родопска област № 406 Местност: Соколова скала Дължина 80м Денивелация -19м АНМ 830м МЕБ +30м
„Соколовата скала“ представлява отвесния източен бряг на Капиновски дол над пресичането му(при карстовия извор)от „камионния път“ на горското стопанство, свързващ гр. Белово с мест. Милеви скали на около 2км преди градището „Свети Спас“. ОТ „камионния път“, покрай градището с античната базилика „Св. Спас“, при пресичането му с Капиновски дол при карстовия извор вляво от шосето, се тръгва вляво и след 300м изкачване(70м денивелация) се намира удобният за проникване първи вход, непосредствено до горния ръб на стената на около 300м от моста при карстовия извор. Входът е сводест с височина 0, 85м и ширина 1, 5м. На 2, 5м от него се намира камбановидна пропаст с дълбочина 9, 7м, която води в зала с дължина 8м и ширина до 3, 5м. Подът е покрит с наносна почва, глина и каменен гравитачен материал, силно възходящ надясно от входа и тук пещерата се разклонява. Дясното разклонение, покрито с наносен материал е предимно възходящо, с някои локални понижения на пода. Има изразен диаклазен характер с три разширения. По стените има натечни образувания, сталактити, драперии, ребра, до голяма степен унищожени от посетители. От началото на галерията при края на залата до шестия си метър е низходяща. Ниско до пода в ляво има два тесни отвора. След малко изкачване следва праг от +2, 5м, на дъното но което има трето тясно разклонение в ляво. Оттук галерията е възходяща до края си, в който глинения нанос се съединява с тавана. Трите отвора в ляво на дъното на двете локални понижения водят до тясна, почти непроходима цепнатина, паралелна на основната галерия, с лек наклон към залата с пропастта. Явно това е по-ниско ниво на съществувал някога поток, който е всмукал части от наносите, с които е покрит целия под на галерията и вследствие на това са се получили двете локални понижения. В другия край на залите, срещу пропастта, започва тясна низходяща галерийка, която след 11м се разклонява на две. Право напред след 6м следва другия край на пещерата, леко възходящ, с натечни образувания и тясно коминче. В ляво следва низходяща галерия, която след 10м извежда на втория вход на пещерата. Той е разположен на скалата в надвес дола и се вижда от пътя. Тук е най-ниската част на пещерата на денивелация -18, 8м от първия вход. Пещерата се развива паралелно на стената на Капиновски дол и може би е генетично свързана с постоянния карстов извор, който сега извира в подножието на стената до моста на „камионния път“. Проникването в извора е невъзможно без взривяване. Възможно е обаче, този извор да се захранва от периодично пресъхващата тук рекичка на Капиновски дол, чиито води понират на няколко стотин метра над него. Пещерата е суха, с въздушна циркулация между двата входа. В двата края бяха забелязани единични екземпляри от прилепи и на много места насекоми – троглоксени. (Г. Антонов). Необходимият инвентар за проникване е 40м въже и 10м стълба или две въжета и самохвати. Удобният начин за закрепването на стълбата е връзването и с въже за ствола на дърво, растящо на 7-8 м над входа. Пещерата носи името си от гнездящи соколи във II вход и в една ниша до него преди 20-30 години. Известна е на населението от с. Голямо Белово и гр. Белово, сред което съществува преданието, че хайдути скрили там плячкосана турска хазна, поради което често е навестявана от иманяри. Изследвана и картографирана на 09. 10. 1976 г от Георги Антонов и Петко Георгиев от СПК „Академик“ гр. София.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: да
Стълба: не
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 0
Специфични особености: Не e екипирана ТЕВ.