Снимки
Биологични видове
Троглоксени: н.д.
Троглофили: н.д.
Троглобионти: н.д.
Защитени биологични видове: н.д.
Новоткрити биологични видове: н.д.
Намерени биологични видове:
Бележки относно застрашеността на биологичните видове:
Описание на достъпа
Описание на пропастта „Русе“ / „Понор № 217 с. Емен Великотърновска област община Велико Търново Беляковско-Арбанашки район, Старопланинска област № 213 GPS E 25, 194858 N 43, 071711 – WGS84 Местност – „Чали гьол“ Данни: Обща дължина 4370m Денивелация -101m Рег.№ 2721 Код: 213034 НМВ 313m История на откриването; Пещерата е открита след прокопаване на 5м вертикален кладенец през 1985-1986г от СПК „Академик“гр. Русе. Между блоковете започва хоризонтална част, която пещерняците раз- чистват и продължават по пътя на водата. През зимата на 1986г Ка- мен Димчев и Ив. Иванов влизат за първи път след Големия отвес. След това през ноември 1988 г с Кр. Стоянов откриват нови части срещу течението на реката – от там излизат още 980м. Картират едно денонощие заедно с „Академик“ София и спират, без да достигнат 1км защото много са пресрочили контролното време. През 2009г ПК „Приста“ гр. Русе продължава изследването в много и нови части на пещерата. Край не е достигнат. Пещерата е разположена в координатната система на пещерите в района на карстово поле №2. Развита е в плътни, дребнозърнести, слабоорганогенни аптско-ургонски варовици. Описание; Намира се на 2км ЮЗ от края на селото/около 3км от центъра/, зад виждащия се рид, наречен „Перчема“, вляво от гористия пояс, посока С-Ю, който заключва долината. На запад от селото се достига сляпа долина, нашето второ карстово поле. Пещерата е труд- на за проникване, тясна, кална каньоновидна, развита на няколко нива, пресечена от прагове и отвеси, като най-големият е 20м кладенец. По дъното на галериите се редуват тесни с ниски части, комбинирани с езера с различна дълбочина. В по-големите галерии и зали има огромни наносни конуси, наречени „Глинени планини“. Най-голямата зала е с размери 30х40м. Пещерата е водна, с няколко водопада и температура на водата 10*С. При разваляне на времето не се препоръчва проникване в долните етажи. Цялата част се залива. Входната част е непроходима дори при неголям0 количество вода. Но всичко останало не се залива. Входът е периодичен понор на повърхностни води. Подхранването е от валежни води във водосбора на пещерата чиято площ е около 5 квадратни километра. Под срутището има един сериозен по размер камък, ще се постараем да го съборим. В края на основния етаж от дишането се натрупва СО2!! Допълнения от Камен Димчев. ПЪРВО ДОПЪЛНЕНИЕ: ПЪРВО ИНТЕРЕСНО МЯСТО: Следва голям твърде опасен камък, които ще премахнем още при първо отиване-Слизане, два остри завоя и отвес 6м, зала около декар и сме на основния етаж. Като продължим наляво , от стената тече вода, стръмен тесен вход води до езерце. Продължението е насреща, скоро започваме пълзене по кален дълъг тесняк, стига се до периодичен полусифон, веднага след него има Т-образен разклон. Надясно Сашо Попов е картирал ОКОЛО 200м до „ЗАЛА БЕЗНАДЕЖНА“ – тясна, кална част, залата е просто възможност за обръщане Има сериозна перспектива, но кислорода свършва!!! Наляво от „Т“- образния разклон почти веднага е „РАЗКЛОНА НА СПЯЩАТА КРАСАВИЦА“ Направо е т. нар. част „БАДЖАНАЦИТЕ“, отново спирала над частта, водеща дотук с пропаст, в която тече вода, изтичаща в края на залата – отвесът е 8м, тесняка е непроходим. Надясно от разклона сме започнали да копаем надолу. Това е ВТОРО ИНТЕРЕСНО МЯСТО. От средата на залата има 20м отвес до долния етаж. Надолу се стига до река. Цялата част с много малки изключения са няколко тектонски пукнатини. Надолу по реката дългите отсечки са с посока север, там са и шестте глинени планини, по които сме изкопали стъпки, обикновено тесни, особено долу, минава се на камина на удобно място. Отсечките с посока запад са широки и преминават по неволя по дъно- то. Още в началото има един неприятен праг, за който е добре да има стълба или въже. След половината от тавана пада водопад- след него трябва да се слезе по водата при първа възможност. Скоро след това е възможната връзка с „Бамболовата дупка“. Може би освен нас никой не е ходил по-нататък. А накрая следва серия водопади. Няма опорна точка! На лявата стена има отвор към залата, там пускаме стълба 10м „от ръка“(човек е опорната точка), а досега слизах по един главозамайващ дюлфер над водопадите хоризонтално на нивото на очите. Дясната стена преминава в много остър гребен. На дъното разширихме кладенеца, за да стане -102м, но е непроходимо. По задната стена на залата, по глинена стена смe изкопали стъпала примерно 40м. ВТОРО ДОПЪЛНЕНИЕ: От върха на ГЛИНЕНАТА ПЛАНИНА две групи биха спитове до края на вертикалната част – 10-12м. Следва наклонена плоча, покрита с пласт глина. Тази част не е изкачена. На върха се вижда отвор – очакваното продължение, разбира се перспективно. Нужно е въже. Пак от 20м отвес-нагоре по реката голямата тектонска пукнатина продължава, в ляво има също такова продължение няколко десетки метра. В дясно започват прагове, езеро с два набити спита по дясната стена, водопад 7м (първият преминал се мокри), пуска се стълба или въже. Тук свършва тази пукнатина, минават се по дъно двадесетина метра и следва нова пукнатина, минава се на камина дълга отсечка, долу е нещо като тресавище. След завоя се слиза долу. Следва много дълга част, от която втората четвърт е картирана от М. Златкова. На две места водата преминава през ниски части, а ние минаваме по върха на новата пукнатина, като второто качване не е лесно. Когато отново стане ниско, в ляво има лесно изкачване, което е по-лесния начин на преминаване, а в ляво има преливник до следващата, ВТОРА РЕКА. Там пак софиянци са картирали 140м, нагоре е непроходимо, а надолу тясно, там е ИНТЕРЕСНОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ. Връщаме се на ПЪРВАТА РЕКА. След няколко десетки метра от дясно се влива приток, истинска пещера – не тектоника, не сме я картирали, завършва със сифон, вероятна връзка с ПОНОР 208. Трябва да се свали нивото на сифона. Нагоре по реката, примерно 200м пукнатината става тясна, завива остро наляво, а направо след праг 2м следва вече суха пещера. В досегашния „край“ има няколко неща. Първо, в ляво комин, който не е качван(сигурно денивелация +10м), в центъра грифон-сифон, изстрелял наоколо много камъни и в края видимо продължение-калцитна кора е заляла чакъл. Трябва да се копа- ят 6м. Ако се случи да има пострадал – няма изваждане в горния етаж Една от причините да копаем първото срутище е изход навън на 100 -на метра. По пътя ще свържем „БАДЖАНАЦИТЕ“, за да ходим лесно до „РАЗКЛОНА НА СПЯЩАТА КРАСАВИЦА“, Това е на ляво, засега на юг. РПЕ „ЕМЕН 2009“ Теодор Кисимов успя да изкачи и екипира в крайните части 17-метрова стена с комин най-отгоре, от който се ръси вода. Оказа се, че този водопад идва от дълга галерия с река, синтрови езера и прагове – нов, трудно достъпен район, от който са картирани близо 380м в кален, воден и тесен меандър с два малки тесняка по пътя. Работата продължава.
Отвеси: да
Необходим алпийски инвентар: да
Необходимо въже: не
Стълба: да
Друга специална екипировка: не
Налична стационарна екипировка: не
Брой сифони: 2
Специфични особености: развита на няколко нива, разклонена
Техническо описание
Техническо описание на пропастта „Русе“ / „Понор № 217 с. Емен Великотърновска област община Велико Търново Беляковско-Арбанашки район, Старопланинска област № 213 GPS E 25,194858 N 43,071711 – WGS84 Местност – „Чали гьол“ Данни: Обща дължина 4370m Денивелация -101m Рег.№ 2721 Код: 213034 НМВ 313m Техническа характеристика; На 6-метровия праг има забити три спита на дясната стена. Долу като се обърнеш с лице към отвеса по лявата стена покрай два доста големи камъка се слиза на площадка Под големия камък има характерен камък с удобна за основното закрепване площадка. По наклона се излиза на отвеса. Там в края на тясната част на отсрещната стена има набит спит за удължител. Надолу първия праг го екипирахме с дървен кол, който забихме в глинената планина. Необходима стълба или въже 10-12м. Накрая същото, но трябва да се набие спит. Нагоре над езерото по дясната стена под нивото на очите има набити два спита – две стълбички или два прусека. Водопада се изкачва с хватки и стъпки точно под него в ъгъла. Закачаме въже или стълба 10м на остър камък, още в самото начало по дъното. За продълженията – комина нагоре 20м въже. долу на дъното 40м въже и десетина спита, а вероятно някои стари да се дублират.
ВТОРО ОПИСАНИЕ;
П5-преодолява се на класика. П3-преодолява се на класика. Р6-8м. Основно закрепване на спитове в дясно. Р20-22м. Основно закрепване на спит в ляво и на скален блок. П4-6м. Основно закрепване на спит в дясно. П4-6м. Основно закрепване на скални материали. П5-5м. За преодоляване на водопада. Забележка! За екипирате на пропастта е удобно да се използват алпийски стълбички и нормални пещерни стълби от по 10м
Карта
